Котките са мистериозни животни. Понякога е наистина трудно да ги разбереш – когато ги викаш в полуда, а те те гледат, скрити в гардероба; когато идват до теб, но рязко се дърпат, когато опиташ да ги погалиш. Когато ги викаш, а те просто спят блажено. Да, трудно е да ги разберем. В такива ситуации неизбежно се появява въпросът: котките разбират ли човешкия говор?
Истината е, че котките разбират човешкия глас, по-конкретно – този на собственика им. Те разбират и интонацията и тембъра. Могат да се почувстват сигурни или заплашени според тона, с който им говори; могат да поискат да отговорят и да се социализират, ако се обръщаме към тях със спокоен и любящ глас.
Те разбират конкретни думи. И не защото разбират самото значение, а защото са научили, че тези думи означават нещо конкретно. Когато викате малкото коте за храна с развълнуван глас, то и когато порасне, ще знае, че само този глас и тази команда означават, че ги викате, за да ядат. Когато постоянно се обръщате към тях с името им, те ще го запомнят. И ще знаят, че по този начин ги викате.
Важно е да бъдете внимателни обаче. Ако котката направи нещо, което не ви удовлетворява, не трябва със строг тон едновременно да казвате Не и името на котката. Защото това ще обърка животното изключително много – две думи с противоположно значение, използвани в едно и също изречение. Защото котката не разбира значението на самите думи, а разбира смисъла, който те носят.
Котките са и много добри в различаването на спокоен, ядосан и притеснен тон. Когато извикате името ѝ с любов и по конкретна причина, котката вероятно ще ви отвърне, появявайки се за секунди. Когато обаче ѝ се карате или я търсите в полуда, притеснявайки се да не е избягала от дома ви – вероятността тя да откликне е много малка. Защото това не е обичайният тон, с който се обръщате към нея. Нещо повече, по този начин я плашите и я карате да мисли, че има вероятност да си навлече неприятности, ако се покаже.
