Едно от първите неща, за които мисли всеки човек, когато си вземе котка за домашен любимец, е как да я нарече. Изборът на име на котето е толкова важен, колкото и кръщаване на бебе. В дългите години на съвместно съжителство името на котката е най-често произнасяната дума при общуване с нея.
Стопанинът влага много емоции при измисляне на название на пухкавия си приятел и не може да не се замисли как котката приема името си. Дали разбира, че така я назоваваме, дали изобщо осъзнава думите ни?
Едно изследване, проведено от японски учени с участието на почти 80 котки, дава отговор на много въпроси относно словесната комуникация между хората и котките. Изследването доказва, че котките разпознават името си в потока на речта на своя стопанин.
Дали ще последва реакция обаче е тяхно лично решение, тъй като те са доста независими животни и основното им поведение се изразява в това да правят само каквото си искат.
При общуване със своята писана стопанинът произнася определен набор от думи, но те привличат вниманието на котето само в първия момент. Интересът към речта на собственика бързо стихва и котето престава да обръща внимание. Името си обаче котето винаги различава сред другите думи, които чува.
Своето име нашият пухчо свърза с различни представи и не всички от тях са приятни. Думата, с която го викат, за котето означава котешка храна, галене и чесане, приятна дрямка до стопанина, или някое любимо лакомство, но и караница, ако е направило беля например.
Резултатите от изследването са напълно очаквани. Те само потвърждават това, което всеки стопанин на котка знае. То е, че е много важно всеки домашен любимец от котешкото царство да получи веднага свое име, с което да свикне от ранната си възраст. Нашите домашни питомци много добре ни разбират, но невинаги реагират, защото са доста своенравни.