Кърмата, както при човешките бебета, така и при кученцата е най-добрата храна в началото на живота, защото съдържа цялото богатство от необходими хранителни вещества, за да расте кутрето здраво и силно.
Малките кученца са готови за отбиване между шест и осем седмици след раждането им, но голяма част от тях започват да се интересуват от обикновената храна на възрастните екземпляри доста по-рано, непосредствено преди навършване на един месец.
Този интерес се появява, докато си играят около съдовете за храна на майката. Тогава се запознават за първи път с това, което ще ядат самите те, докато облизват лапичките си, по които е попаднала кучешка храна.
В този период може да им се дава по малко, за да свикват с новия вид хранене. Сухата храна трябва да се навлажни и смачка, докато заприлича на каша, за да бъде по-лесна за приемане. Прекъсването на кърменето не бива да се прави заради лековитите свойства на кърмата.
Режим на хранене на отбито кученце
Всеки стопанин на малки кученца знае, че апетитът на кутрето е по-голям от стомахчето му. Преяждането е първостепенна опасност. На първо място трябва да се прецени добре големината на порциите и честотата на хранене на отбитите кученца.
Трябва да се има и предвид, че кученцата са с различен темперамент, също като хората. Някои ядат по-бързо и по-лакомо от други. Затова средното време за хранене е добре да продължава от пет до десет минути.
Достъпът до храната в никакъв случай не бива да е постоянен. Кутрето ще яде до пръсване, без да е гладно реално.
След навършване на четири месеца храненето трябва да наподоби човешкото, по три пъти на ден. След като станат на осем месеца, те минават в режим на хранене на възрастни кучета - два пъти дневно.
Правилата на доброто хранене при домашните любимци е като при хората: по-често, с по-малки количества. По този начин се избягва разширяването на стомаха, което става хроничен проблем. Той създава неприятности в бъдеще.
Някои малки кученца не си изяждат храната напълно. Сами отказват едно от храненията. Това не са поводи за притеснение. Само ако са проява на болестно състояние е наложителна консултацията с ветеринар.
