Моите форумни теми

bТайганът, салюкито и афганската хрътка спорят коя е най-древната порода кучета на земята. Досега няма единно мнение между учените по този въпрос, но за разлика от тях тайганът е примитивна аборигенна хрътка, създадена от природата. Красива козина, елегантност, изящество, хармония, кураж и издръжливост, както и древен произход – това са отличителните черти на тайгана. /b В дълбините на Средна Азия – Памир, там където е минавал „Великият път на коприната“, са владенията на сияещата планина Хан Тенгри. За разлика от много други места цивилизацията не е засегнала тези планини и все още се е запазила породата тайган. Древната ханска хрътка на номадите наброява приблизително четиристотин екземпляра и за съжаление броят й намалява катастрофално. Уви, за това съществуват немалко причини. Една от тях е относителната географска изолация на района за развъждане и промяната на привичния начин на живот на коренното население. В резултат на това тази породата постепенно изчезва от лицето на Земята. А по редица външни и вътрешни свойства тя е уникална. Тайганът или киргизстанската хрътка, е реликва, пренесла през вековете частица от първобитните номади и техния суров начин на живот. За древните киргизи от незапомнени времена тайганът е не само ловно куче, но и верен и важен съюзник в опасния номадски живот, който води народа в продължение на много векове в екстремните условия на природата на Тян Шан. В ежедневието и домашния бит тайганът е спокоен, резервиран към непознати и много верен на стопанина си, така че може перфектно да изпълнява охранителни функции. Не понася насилие и грубо отношение. Това се дължи на факта, че от незапомнени времена тайганът е приятел и помощник на ловците и никога не е било прието да го наричат куче. За тях тайганът е тайган, а всички останали породи са кучета. Доказателство за това е фактът, че ако в семейството на киргизки ловец има кърмеща майка, тя непременно трябва да дава от своето мляко за малките кученца. Дали това не е доказателство за почитта и уважението на киргизите към тази порода? Дори и сега, когато искат да похвалят някого, те казват: „Бива го този момък, като тайган е”. Не е чудно, че онези, които са имали щастието да се запознаят с това загадъчно, благородно животно, се влюбват в него за цял живот. И затова е особено важно тази малко известна на света порода хрътки да не изчезне от лицето на земята. Всъщност има малки развъдници на тази порода в Киргизстан, Русия, Полша, Германия и няколко кучета в Канада, САЩ, Норвегия. Интересът към тайгана и неговата популяризация като порода би спасило от изчезване това уникално куче. Българските ханове и аристократи са ходели на лов с тайгани. На Мадарския конник е изобразен тайган, който, заедно с конника си, се е устремил на лов за сребърен барс /погрешно изобразяван в нашата хералдика и на монетите ни като лъв/. Вероятно хрътките са изчезнали с падането на втората българска държава и са останали предимно охранителните и пастирските кучета. Днес в България/в гр. София/ има само една двойка тайгани – Маверик /4 г./ и Йоко/1 г./, която е доставена с много усилия от собствениците им от престижни руски развъдници с традиции в отглеждането им. Уверени сме, че много скоро, когато женската роди, и у нас ще си имаме собствен прайд кученца и тогава царствената породата на тайгана, който е засвидетелствана на каменния барелеф на Мадарския конник, ще се радва на живи потомци и ние ще имаме принос към спасяването на този национален символ – любимец и верен другар на българските ханове.