Нима не е прекрасно да усетим и чуем събралия се в скута ни ангелски хор, каквото всъщност представлява мъркането на нашето пухкаво приятелче? За някои стопани това е най-прекрасната страна от съжителството с котка.
С години учените се опитват да установят източника на благозвучие. Една от теориите заявява, че звукът произлиза от кънтежа на преминаващия през гръдната област кръвен ток. В днешни времена преобладава схващането за специална група мускули, които се включват в областта на гласовите струни и влияят в образуването на дълбоко бръмчене, променящо се спрямо фазите на вдишване и издишване – съответно по-късо и дълбоко при вдишване и по-меко и дълго при издишване.
Мъркането е форма на комуникация между майката-котка и нейните рожби – особено за малките котенца, които така изявяват желанието си за още мляко или задоволството си от засищащата течност. Впоследствие възрастните котки се научават да мъркат при поискване на храна от своя стопанин, при приятелска среща и социални взаимоотношения със свои себеподобни – включително и при взаимния ритуал на почистване на козинка. Общо взето, мъркането често е свързано с доброто ментално състояние на животното.
За жалост не винаги мъркането е равносилно на положителни емоции. Възможно е да се експресира в състояния на страх, агресия, болка или заболяване. Вероятно някои собственици са забелзвали мъркане от котката си, докато опашката й е настръхнала страховито. Предполага се, че нискочестотният звук има оздравителни характеристики, затова котките се опитват да се самоизлекуват, когато не се чувстват добре.
Както знаем, котките са изключително индивидуални същества и всяко общо правило си има своите изключения. Това важи и по въпроса за мъркането – някои четириноги избират да комуникират чрез вокализации, физиономии и език на тялото. Мъркането може да бъде едва доловима нежна вибрация и да бъде усетено само чрез докосване на тялото на животинчето.
Има вариант тихото мъркане или липсата на такова да е резултат от възпитанието на малките котенца да не издават звуци, избягвайки по този начин срещи с опасни врагове. Други животни пък проявяват мъркането си късно в развитието.
Причините за притеснение трябва да започнат само ако поведението на котката рязко се промени, но ако се тревожите за своята писана, не се колебайте да се посъветвате с ветеринаря при следващото си посещение.
