Все по-нарастващата популярност на различните домашни любимци, било то кучета, котки, влечуги и дори мини прасета и всякакви гризачи, показва, че отглеждането на животни в малките апартаменти не е просто прищявка или моментна мода.
Често се приема, че гледането на животни вкъщи може да е останка от миналото, когато всеки представител на общността е отглеждал различни селскостопански животни, за да може да оцелее в трудните времена преди хипермаркетите.
Реално погледнато домашните любимци струват време и пари, а в съвременния живот не носят със себе си някакви съществени ползи. Изследвания показват, че такава трезва преценка липсва сред по-голямата част от хората, решили да си вземат животно. Така например финансовата криза през 2008 година въобще не засегна разходите по любимците.
Въпреки намалелите доходи масово хората възприемали животните като част от семейството и макар да не живеели в лукс, са отделяли достатъчно средства и за животните.
Според експерти това не е случайно. Желанието ни за животновъдство произтича десетки хиляди години назад в човешката история и играе основна роля в еволюцията ни като вид. Точно и затова според проучванията генетиката е ключът към обичта ни към любимците ни.
В последно време голямо внимание се обръща на идеята, че отглеждането на домашен любимец носи полза от здравето на собственика по няколко начина – намаляване на риска от сърдечни заболявания, борба със самотата и облекчаване на депресията и симптомите на депресия и деменция.
Тези теории обаче имат няколко основни противоречия. На първо място, хората, имащи домашни любимци, не живеят повече от останалите. Второто е, че тези теории се отнасят най-вече за днешните стресирани градски жители и не обясняват желанието на хората в миналото да отглеждат животни.
Точно затова все повече учени смятат, че желанието да се отглеждат животни е на генетична основа и ни е заложена в момента, в който първите хора са опитомили животните и са видели всичките ползи от това.
ДНК на днешните домашни животни разкрива, че всеки вид, отделен от дивата му среда, е показал разлика с дивите си родственици между 15 000 и 5 000 години, в късните палеолитни и неолитни периоди. Точно тогава се е зародила човешката любов към домашните любимци, която е оцеляла и до днес.
