Miau.bg»Статии»Живини»Полидактилните котки на Хемингуей продължават да изумяват света

Полидактилните котки на Хемингуей продължават да изумяват света

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
2k
Котки на Хемингуей
Универсална четка за косми за прахосмукачка
Практичен аксесоар за вашия дом:
Универсална четка за косми за прахосмукачка
26.00 лв.

Ърнест Хемингуей остава в историята като един от най-значимите американски писатели благодарение на творби като Старецът и морето, Да имаш и да нямаш, Слънцето изгрява, Райската градина и др. Не можем да не отбележим обаче, че освен като бележит литератор Хемингуей се слави и като запален почитател на така наречените котки полидактили, имащи шест или дори седем пръста.

Полидактилията представлява вродена аномалия, която се среща както при животните, така и при хората. При котките тя е най-разпространена при породата Мейн куун.

Дълго време много от любителите на писани в САЩ са смятали родените с шест пръстчета котки за дефектни, но собствениците на такива домашни любимци не намират тяхната особеност за порок, а даже за преимущество. Те са на мнение, че писаните с полидактилия могат да оцеляват при по-тежки климатични условия и са по-интелигентни.

Именно в едно такова котенце се влюбва и Хемингуей. Говори се, че първата котка с полидактилия той получил през 1935 година от свой приятел, който бил капитан на кораб. Хемингуей с радост приел мъничето и го нарекъл Сноубел.

За кратко време той се превърнал в запален привърженик на породата и в дома му се появили още котета с шест пръстчета, които наследили полидактилните си гени от Сноубел.

След смъртта на писателя през 1961 година някогашният му дом в Кий Уест, Флорида, се превръща в музей, но продължава да бъде убежище за близо петдесет писани, явяващи се наследници на любимите питомци на Ърнест. Почти половината от тях имат полидактилия, като някои притежават дори повече от шест пръста.

Дом на Хемингуей

Дълго време музейните експерти се чудели как да процедират с котките, които били свикнали да живеят в къщата и нямали никакво намерение да я напуснат. В крайна сметка получили разрешение от властите да ги оставят там, като писаните дори били признати за историческо наследство.

Днес музейните служители не се свенят да признаят, че голяма част от туристите посвещават къщата-музей на писателя не толкова от интерес към личността му, колкото заради любопитството, което пробуждат у тях неговите котки с полидактилия.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest