Октоподите и всички техни себеподобни, като калмарите и сепиите, са едни от най-уникалните и най-интересни обитатели на морските дълбини. Оказва се, че те променят цвета си, за да се крият от хищници и за да комуникират помежду си.
В главоногите има пигментосъдържащи клетки и те са напълно наясно с това. Те се наричат хроматофор и във всеки от тях има кафяв, оранжев, червен, жълт и черен цвят. Октоподите могат да движат пигмента в клетките си, като контролират процеса с нервите и мускулите на тялото си.
Освен пигментни клетки, някои видове октоподи имат още иридофори и лейкофори, които имат способността да отразяват светлината. Когато ги използват, кожата им придобива уникални зеленикаво-сребристи оттенъци.
Промените в цвета се налагат най-вече за защита от хищници. Октоподите са усвоили и функцията да променят формата на тялото и структурата на кожата си, за да се предпазят дори още по-добре.
Освен всичко това ново проучване е установило, че в кожата на главоногите се съдържа родопсин - светлочувствителен протеин, който обикновено се съдържа в ретината. Изследванията показват, че той се намира в самите хроматофори.
Това означава, че системата, променяща цвета на октопода в автономна и автоматична, е толкова добра, тъй като той има способността да вижда с кожата си. Това се наблюдава още при мидите и охлювите, но те от своя страна не притежават останалите качества на главоногите, като да променят формата на тялото си например.
Оказва се обаче, че освен за прикритие, промяната на окраската може да се използва още и за комуникация между главоногите. Така например, когато се готви да напада, синьо-опръстененият октопод потъмнява. Белият калмар пък почервенява, когато е готов да се бие с другите мъжки за самката.
Мекотелите до такава степен са усвоили използването на пигментите в тялото си, че повечето имат способноста да се оцветяват наполовина. Едната част от тялото си те оцветяват в заплашителен за конкуренцията цвят, а другата - в привличащ за противоположния пол.
