Драконите съществуват, въпреки че днешните представители на този вид не са толкова внушителни, колкото тези в митовете и легендите. Малките индонезийски дракони представляват летящи гущери, наричани от местните жители Draco volans.
Мъничките влечуги са направили една невероятна крачка от еволюционна гледна точка. Те са развили малки израстъци, наподобяващи крила, които им позволяват да летят, като по този начин бягат от хищниците. Чрез тях те всъщност прескачат от дърво на дърво.
Крилата на Draco volans всъщност са ребра, които животните могат да свиват и разширяват без проблем и по свое желание. Съвременните дракони могат да прелетят разстояние до 9 метра между дърветата.
Индонезийските дракони не трябва да притесняват човечеството, тъй като за разлика от митичните същества, те достигат до едва 20 сантиметра дължина. Освен това не са огнедишащи, поне засега.
Летящите дракони са изключително териториално настроени животни и обитават територия от две до три дървета. Те прекарват в клоните им почти целия си живот - там се хранят, чифтосват и правят всичко, типично за тях.
Единственият случай, в който се налага да слязат, е когато майката заравя яйцата си в земята. За целта тя изкопава дупка с острата си муцуна и ги поставя в нея.
Интересното е, че остава да ги пази само за 24 часа, след което се качва отново на дървото и ги оставя на произвола на съдбата. Малките се излюпват съвсем сами и също се покатерват по ствола на най-близкото дърво, където започват живота си.
