Учените от дълго време търсят отговор на въпроса Защо шията на жирафа е толкова дълга? . Теориите по въпроса са две.
Според първата теория в миналото на Земята са живеели различни видове жирафи. Дължината на шията при тях била различна. Най-облагодетелствани били видовете с най-дълга шия, тъй като достигали най-много храна и имали по-висок шанс да оцелеят. Така видовете с по-къса шия постепенно изчезнали или се превърнали с други.
Другата теория твърди, че шията на жирафа се е удължила, тъй като животното, в стремежа си да достигне до най-високите и апетитни листа, се протягало нагоре и по този начин я разтегнало.
Нови изследваме на учените от Нюйоркския технологичен институт дава сигурен отговор по въпроса. Резултатите от него напълно потвърждава първата теория.
Палеонтолозите са анализирали костните останки на 11 различни видове жирафи. Оказало се, че предците на жирафите имали доста по-дълги шии, отколкото се предполагаше. Въпреки това данните показват, че първите животни с истинска дълга шия се появяват едва преди 7.5 милиона години.
Процесът на удължаване на шиите на жирафите започнал преди 16 милиона години. Тогава родословието им се разделило на две. Шията на едните животни започнала да се увеличава за сметка на другите, при които започнала да намалява. Вторите станали окапи.
Процесът бил продължителен и доста неравномерен. Днес той е напълно завършен, благодарение на което жирафите се радват на дълга, подвижна и функционална шия. Те е дълга над два метра, което позволява на животните да се хранят с листа на над 5 м височина. Освен с тях внушителните бозайници се хранят със сезонни цветя, шушулки от семена и плодове.
