Хората са единствените живи същества на планетата, които отглеждат животни, за да им бъдат те верни другари. За да съжителстват заедно с представител на животинския свят, те са склонни на какво ли не.
Въпреки това хората не получават нищо материално в замяна на това. Ето защо не можем да не се запитаме защо от толкова много години вече опитваме да превърнем дадено животно в пълноправен член на нашето семейство?
Открай време учените се опитват да разгадаят кога точно хората са престанали да си бъдат самодостатъчни и са започнали да дресират животни.
Навярно преди около 27 хиляди години човеците са опитомили първите си вълци, след което те се превърнали в техни верни другари и са се трансформирали в кучета, сочи проучване цитирано от Би Би Си. След това отглеждането на кучета станало популярно сред редица общности, а по-късно и отглеждането на други домашни любимци.
Причините за стопанисване на гадинка обаче невинаги са едни и същи. Оказва се, че в миналото за период от няколко десетилетия е било актуално твърдението, че отглеждането на домашен любимец влияе благотворно на здравето на неговия стопанин.
Мнозина дори настоявали, че собствениците на животинчета живеят по-дълго от останалите хора. Но категорични научни доказателства за това все още няма. Причината е, че някои проучвания наистина потвърждават хипотезата, но други я отхвърлят напълно.
Според други изследвания отглеждането на домашен любимец има пряка връзка с постоянната нужда от социални контакти, която човек има. По думите на Джеймс Сърпъл - професор по животинска етика и благополучие в университета в Пенсилвания, САЩ, хората създаваме отношения с домашните си животните, тъй като сме много социален вид и искаме нужда от непрекъснато общуване. Специалистът също така отбелязва, че лицата, които не се радват на необходимата им социална подкрепа, са по-уязвими към заболявания.
В някои общeства пък домашните любимци се отглеждат не с идеята да бъдат гушкани и обичани, а като допълнителна работна ръка. От тях се очаква да бъдат пазачи и телоохранители, но не и приятели. Едно такова племе е Киембу от Кения. В неговия език дори не присъства дума за домашен любимец.
Оказва се също така, че хората много често осиновяват домашен любимец, тъй като други вече са го направили. Ето защо това може да се нарече социално заразно действие, смятат още специалистите.
Ясно е, че през различните периоди и в отделните култури животните се отглеждат по различни причини. Така че дори и днес на учените им е трудно да кажат единодушно защо продължаваме да се грижим за какви ли не гадинки.
