Турция безспорно може да бъде определена като страната на котките. В нея те нямат собственик. Грижата за тях се поема от всички. Хората оставят купички с вода, хляб, мляко и постели за котките на определени места из улиците. Животинките са добре приети навсякъде – от кафенетата до домовете на всички турци.
В столицата на Турция котките се радват на грижи от гражданите от хилядолетия. Днес благодарение на блоговете и социалните мрежи истанбулските котки се радват на завидна слава.
В мюсюлманската общност има специално отредено място за котките. Според вярата тези чисти животни са носители на благоденствие и носят късмет на всеки, който се грижи за тях.
Обожанието към котките идва от пророка Мохамед, който бил изключително привързан към пухкавите животни. Един от най-известните му последователи се е казвал Абу Хурейра - Бащата на котките.
Турция приема котките си и грижите за тях изключително сериозно. Правителството е приело няколко закона за свободно обитаващите градските пространства животни. За тях във всеки квартал се грижи специално подбрана група от хора.
Болните се прибират от няколко организации с нестопанска цел, които ги прибират, лекуват и пускат отново. Те полагат грижа и за кучетата, които не се радват на подобно гостоприемство като котките. Много от турците смятат, че кучетата са опасни и нечисти и понякога се отнасят доста грубо с тях.
