Тайванският град Хоутонг е известен в цял свят като котешкия град. Благодарение на мъркащите създания преди време градът е бил спасен и днес процъфтява, а туристи от различни кътчета на света пристигат, за да видят с очите си това чудо.
Град Хоутонг бил прочут с това, че населението му е предимно от миньори, които си изкарвали прехраната в местната мина за въглища. През 70-те години на миналия век добивът на въглища постепенно западнал и повечето от хората останали без работа.
Започнало масово преселване в други места, тъй като хората изнемогвали от безработица. От 6000 човека население градът останал с няколко стотин души. Но тъй като всички семейства, които заминали в съседни градове, изоставили котките си, по улиците било пълно с бездомни писани.
Местните любители на бездомни животни ги хранели, но средствата им били толкова оскъдни поради липса на работа, че те изнемогвали. През 2008 година няколко човека от града решили да потърсят подкрепа чрез Интернет и публикували снимки на улици, препълнени с котки, и без нито един човек.
Така Хоутонг станал известен като градът на котките. Туристите веднага решили да проучат какво е станало с града и стотици хора потеглили към Тайван. Станало модерно туристите да си правят снимки, заобиколени от десетки котки на безлюдни улици.
Това се превърнало в спасение за местните жители, които се оказали доста умни и веднага открили няколко хотела и ресторанта с котешка тематика. В местните сладкарници започнали да произвеждат сладкиши с ушички, а в сувенирните магазини могат да се видят само аксесоари с котки.
Отскоро е факт и специален мост за котки, който съединява железопътната гара с града, за да може пухкавите обитатели на Хоутонг да посрещат гостите си още щом слязат от влака. Жителите на града обожават уличните котки - те ги хранят и при нужда ги лекуват.
Навсякъде из града има специлани къщички, където котките могат да си починат или да поспят, като се уморят да обикалят улиците. На практика нито една от котките, заради които идват туристите, няма стопанин, и всеки от жителите на града смята за свой дълг да се грижи за всяка една от тях.