Проявата на сексуален тормоз е явление, което доскоро се считаше за характерно единствено в човешкото общество. Оказва се обаче, че това съвсем не е така. Учените установиха, че действия от подобен род са присъщи и за плодовите мушици.
Нещо повече - според науката прекомерното сексуално внимание от страна на мъжките екземпляри може да се отрази неблагоприятни на мушиците от женски пол, информира ЮПИ, позовавайки се на резултатите от австралийско проучване.
Автори на въпросното изследване са учени от университета на Куинсланд. Изследователите са открили, че мъжките плодови мушици са склонни да тормозят сексуално привлекателните за тях женски и тяхното упорство пречи на женските да изпълнят своята мисия.
Възпрепятстваните крилати представителки на нежния пол не могат да се се приспособят към заобикалящата ги среда, което пък се отразява на размножаването.
Установихме, че женските, които се оказват сексуални привлекателни за мъжкарите, стават жертва на тяхното непрекъснато ухажване, обяснява Стив Ченоует, който се явява един от авторите на изследването.
Ученият обяснява още, че за атрактивни се смятат тези от женските мушици, които имат по-висши гени. Те пък, от своя страна, позволяват на дамите да снасят повече яйца.
Изследователите са открили обаче, че същите тези привлекателни женски, имащи по-висши гени, прекарват доста време в опити да избягат от ухажорите си, вместо да снасят яйца. Така се оказва, че те всъщност не могат да предадат на следващото поколение от своите висши гени.
Плодовата мушица се явява един от основните модели на изследване в генетиката. Тя представлява много дребна муха, която може да се види около развалящи се плодове или суровина за приготвяне алкохол.
Учените са на мнение, че тези мушици са изключително удобни за генетични изследвания, тъй като безпроблемно се размножават в лабораторни условия и имат доста кратък жизнен цикъл, което пък позволява за неголям период от време да се наблюдават промени, настъпващи при редица поколения. Първият учен, забелязал предимствата на този вид от гледна точка на науката, е Томас Хънт Морган.
