Чакалите са предпазливи и пъргави животни. Те принадлежат към семейството на кучетата и имат външна прилика с вълци и лисици. Чакалите обитават почти целия африкански континент, както и обширни територии от Югоизточна Европа до Южна Азия и Близкия изток.
За да общуват помежду си, чакалите използват много и всякакви звуци. Те вият, крещят, хленчат и лаят. Воят на един чакал, напомнящ плача на дете, веднага се разнася от останалата част от глутницата.
Чакалите са много шумни и гласовити. Те вият, за да отблъснат натрапници и да привлекат членове на семейството. Смята се, че хорът от викове укрепва семейните връзки, както и установява териториален статут.
Преди да тръгне на лов, чакалът издава силен вой, подобен на пронизителен, хленчещ вик, който незабавно се улавя от всички други индивиди, които са наблизо. Чакалите започват да вият и по други поводи, например, когато звънят камбани, при звук на сирена и т.н. Освен това чакалите крещят през цялото време на бягство. В облачно време и преди буря са по-мълчаливи, но в ясни нощи вият много.
Може би поради суеверията, широко свързани с необичайния му вой, чакалът често е презиран. Някои хора смятат, че воят на чакалите предвещава нещо лошо. Но в крайна сметка, той предвещава лошо не толкова за хората, колкото за непредпазливите птици и малки животни.
Отношенията между хората и чакалите не са от най-приятелските. Тези животни не носят ползи за хората, но често се заселват близо до жилището им, крадат домашни птици, нападат кучета и унищожават култури. Чакалите са носители на вируса на бяс, който е смъртоносен за хората. Въпреки преобладаващия негативен образ, чакалите са симпатични животни. При желание те лесно се опитомяват и се отличават с лоялност към собственика.
