Miau.bg»Статии»Живини»Бразилска оса е новият убиец на ракови клетки

Бразилска оса е новият убиец на ракови клетки

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
2k44
Бразилска оса

Осите може да изглеждат като досадни и неприятни насекоми, но екип от специалисти успя да опровергае това твърдение. Любопитни и доста полезни за медицината факти разкриха учените за оса от вида Polybia paulista, която е разпространена в Бразилия и Аржентина.

Инсектът се брани от враговете си с помощта на отрова, която е източник на вещество, противодействащо на раковите образувания, сочи ново проучване, поместено в изданието Biophysical Journal.

Учените обясняват как токсинът MP1 си взаимодейства избирателно с клетките, като убива само туморните. По думите на изследователите въпросният важен токсин влиза в контакт с липидите, намиращи се по повърхността на раковите клетки. Така се получават нещо като отворчета, през които изтичат молекулите, нужни за работата на клетката. Те достигнали до този извод след проведен опит.

Само за секунди в мембраните се образуваха огромни пори, които позволяваха на важни молекули като РНК и някои протеини да напуснат клетката, обяснява един от авторите на проучването.

Сега специалистите са обнадеждени, че новото им откритие ще бъде от голяма полза при широкомащабната борба с туморите, при които опасните образувания биват щурмувани от различни места с помощта на разнообразни средства.

Изследователите разкриват, че МР1 поврежда клетъчните стени на патогенните микроби и за щастие ефектът може да се наблюдава и при хората. Учените споделят, че те могат да прекъснат развитието на туморни клетки в пикочния мехур и простата. Досега изследователите не бяха наясно дали МР1 поразява единствено раковите клетки или уврежда и здравите.

Именно поради това те не смееха да възлагат прекалено големи надежди на токсина. След проведените изследвания обаче учените отново започват да вярват, че в бъдеще веществото може да се окаже доста ефективно при редица ракови заболявания. Специалистите обаче не крият, че са нужни още изследвания и ги чака много работа, докато проучат напълно МР1.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest