Пъдпъдъкът е нежна птица, доста претенциозна и много ловувана. Тя е ценен ловен обект, но привлича не само любителите на птиче месо. Пъдпъдъчите яйца са още по-търсени от самата птица.
Считат ги за изключително ценен хранителен продукт заради антибактериалния, имуномудулиращ и противооточен ефект. Микроелементите и витамините, които съдържа, го правят търсена храна, но най-вече липсата на холестерол в тях. Смятат се за диетична и даже лечебна храна. В тях не може да има салмонела заради здравата ципа и малките отверстия по черупката.
Деликатесът, който представлява пъдпъдъкът и яйцата му, държат заострено вниманието на ловците към този представител на дивите птици, разрешени за отстрел. Различаването на птицата сред други от вида, е необходимост, ако представлява кулинарен интерес или просто любопитство към този представител на фазановите птици.
Класификация и разпространение на пъдпъдъка
Европейският, наречен също обикновен пъдпъдък, има латинско название Coturnix coturnix. Той е малка гнездяща на земята дивечова птица от семейство Фазанови - Phasianidae.
Това е мигриращ вид, който се размножава в Западна Палеарктика и зимува в Африка и южна Индия. С характерния си призив от 3 повтарящи се чуруликания този вид пъдпъдъци повече се чува, отколкото се вижда.
Широко разпространени са в Европа и Северна Америка и са към класа на малко застрашените птици. Те никога не се отглеждат като домашни птици, подобно на пуйки, кокошки, домашни юрдечки.
Видът обикновен пъдпъдък е описан официално от Карл Линей в Х издание на Sistema Naturae през 1758 година под биномното име Tetrao coturnix.
Специфичния епитет coturnix е латинската дума за пъдпъдък. Видът е въведен в рода Сoturnix през 1764 година. По-рано са ги смятали за идентични с японските пъдпъдъци, които сега представляват друг вид. Ареалите им се срещат в Монголия, но двата вида не се кръстосват.
От обикновения пъдпъдък са познати 5 подвида, които се размножават в различни части на света: Европа и Африка до Монголия; Азорски острови; острови Кабо Верде; Мавриций, Мадагаскар и Коморски острови; източна и североизточна част на Африка.
Описание на обикновените пъдпъдъци
Обикновеният пъдпъдък е малка компактна птица с дължина 16-18 сантиметра и размах на крилата 32-35 сантиметра. Теглото на птицата варира от 70 до 140 грама. Най-тежка е преди миграцията в края на размножителния сезон.
Съществува полов диморфизъм при пъдпъдъците. Женската е малко по-тежка от мъжкия. Птиците имат оперение в цвят охра, набраздено с тъмни и светли петънца. Коремът е по-светъл, а гърдите са в охра. Брадичката и гърлото на мъжкия са тъмни, кафяви до черни, а при женската са в белезникав до бял цвят.
Над очите и по средата на главата се наблюдават 3 ивици в жълтеникаво, които стигат до тила на птицата. Имат къса опашка. Младите приличат на женската, но са по-светли от нея.
Понякога бъркат пъдпъдъка с друга птица, известна като ливаден дърдавец, когато лети. Има обаче определени разлики в полета и дължината на тялото, които орнитолозите отличават ясно.
Местообитания и начин на живот на пъдпъдъка
Пъдпъдъкът е сухоземен вид, който се храни със семена и насекоми на земята. Трудно е да бъде видян, скрит в културите, тъй като не бърза да лети, предпочита да се промъква между стъблата на насажденията. Дори когато излита, пъдпъдъкът кръжи ниско и скоро се връща обратно в посевите. Ако се окаже в опасност тази птица не излита, за да се спаси, а се спотаява на земята, докато неприятелят отмине.
Често единствената индикация на присъствието му е песента на мъжкия. Призивът му се чува сутрин, вечер, а понякога и през нощта.
Мъжките и женските иначе живеят самостоятелно и са активни денем. В горещите части на деня се крият на сянка сред растителността.
Пъдпъдъкът е силно мигрираща птица, за разлика от повечето дивечови птици. Той мигрира дори през горещите летни месеци, ако има засушаване. Тогава се преселва в район с по-голяма надморска височина и може да бъде забелязан до 2 хиляди метра над морското равнище.
През пролетта птиците долитат у нас, както мъжки, така и женски индивиди, а наесен първите ята, които заминават, са основно от мъжки. По-късно женските се присъединяват към отлитащо ято с все по-забележимо присъствие, докато накрая те преобладават в ятото. По това време и някои млади птици се присъединяват към отлитащите ята, които вече са пораснали достатъчно, за да могат да осъществят прехода.
Когато прелетът стане масово явление, тръгват и по-неподготвени млади птици, които не са успели да натрупат маса, необходима за прелета. Последни у нас остават късно излюпените, които заминават чак късно есента.
За да прелети успешно разстоянията, пъдпъдъкът използва въздушни течения, които благоприятстват прелитането, а когато стигне водни тела, ги преминава на най-тясното място. У нас ятата за прелитане започват да се събират около август месец.
Развъждане на пъдпъдъци
Тази птица е с много силен потенциал за размножаване. Половата зрялост настъпва на възраст 2-3 месеца.
Мъжките обикновено пристигат преди женските в района за размножаване. В Северна Европа сезонът започва в средата на май, може да бъде повторено и през август. Мъжкият започва токуването още с пристигането си. Песента му се чува ясно, тя е много характера и дори от нея идва названието на птицата.
Женската прави гнездото през май и юни. То представлява трапче в посевите или сред високата растителност, които бива застлано със сухи треви и перца. Размерите му са от 7 до 13, 5 сантиметра. Женската снася в него яйцата в интервал от 24 часа. Те са на брой от 8 до 20. Те с форма на круша, а на цвят са бели до кремави с тъмно кафяви петна. Размерът им е 30 на 23 милиметра и тежат около 8 грама.
Само женската мъти яйцата и започва след като снесе всички. Яйцата се излюпват в синхрон след 17-20 дни. За малките се грижи женската докато са малки, тъй като птиците не са моногамни и не образуват двойка.
Малките се излюпват добре развити и щом излезе и последното пиле от яйцето, майката ги отвежда встрани. Малките пъдпъдъци растат много бързо и след 2 месеца са с размер на възрастна птица. Те остават в семейната група от 30 до 50 дни.
Тъй като често по време на мътене яйцата биват унищожени, женската снася отново. Затова в края на лятото могат да се срещнат както възрастни птици, така и нелетящи малки, както и яйца.
Хранене на пъдпъдъците
Нивите с различни зърнени култури са мястото, където пъдпъдъкът обитава и се храни. Освен семена, той намира по земята и насекомите, които са част от хранителната му диета. Семената на различни треви, плевели и житните растения са предпочитаната храна за пъдпъдъците, а бръмбарите, скакалците, мравките, паяците, мекотелите и червеите са сред предпочитанията между безгръбначните животни.
Отглеждане на пъдпъдъци
Отглеждането на пъдпъдъци в домашни ферми се счита за много рентабилно и чудесен печеливш бизнес. Птицата не заема място, расте бързо и дава ценните пъдпъдъчи яйца.
Необходими са пилешки инкубатори, подходящи за пъдпъдъка и познания за развъждането на птиците в домашни условия.
Отглеждат се в клетки според размера на птиците, подобно на кокошките, с които заедно принадлежат към кокошоподобните птици. Температурата и влажността са важно условие в отглеждането, както и материалът за клетките. Те не бива да се оставят на земята, а също така трябва да се поддържа добра хигиена. Нужно е птиците да се движат добре в клетките.
Болести по пъдпъдъците
Пъдпъдъците са сред дивечовите птици, характеризиращи се с малка заболеваемост. Тяхната телесна температура е с 2 градуса над обичайната и това не създава благоприятно среда за развитие на микроорганизми, които да ги разболяват.
Все пак те развиват някои инфекциозни заболявания, след които най-опасна е орнитозата. Вирусът може да зарази и човека. Лечението трябва веднага да бъде поверено на ветеринар.
Друга опасна болест е нюкасълската. Тя има много остър и бърз ход. Заразяването става от отпадъци, вода и храна. Птицата трябва да се изолира веднага и да се лекува от ветеринар.
Колибактериозата е друго инфекциозно заболяване при пъдпъдъците. Лекува се с антибиотици. Хелминтозата и аспергилозата са също инфекциозни болести, като птицата бива засегната от червеи при хелминтоза, а аспергилозата е гъбична инфекция.
Пастерелозата е остро инфекциозно заболяване, предизвикана от патоген в кръвния поток. Завършва със смърт, ако не се лекува.
Салмонелозата е много известно заболяване. Заболелите птици трябва да бъдат унищожени, защото пъдпъдъчето месо им може да зарази хората.
