miau.bg»Статии»Селскостопански Животни»Породи»Мангалица - всичко за къдравите прасета

Мангалица - всичко за къдравите прасета

Мангалица - всичко за къдравите прасета
Снимка: wasi1370/pixabay.com

Порода прасета с вълна на овце - възможно ли е? Звучи като странно хрумване или биологичен експеримент за лаиците, но е реалност. Къдрави прасета съществуват са от породата мангалица. Интересно изглеждащите прасета имат любопитна история и много достойнства, което ги прави предпочитани за отглеждане прасета и днес.

История на породата мангалица

Мангалицата е стара порода. Можем да я причислим към къдравите прасета от древността, когато са водили живот на полудиви животни. Стотици години са минали в селекция, за да може дивите прасета да се освободят от дебелата си овча козина, но ето че днес тя пак си връща интереса, защото се оказва предимство при отглеждането на селскостопански животни.

Мангалицата е създадена като порода далече назад в миналото от местни свине на Балканския полуостров и Унгария след кръстоска с азиатски прасета или такива от романската група.

Породата е била разпространена в Унгария, Румъния, Чехия, Полша, Словакия, Сърбия. В миналото в България е имало местен вариант на мангалицата, познат под името Кулска мангалица.

През 1833 година унгарският ерцхерцог Йозеф налага развъждането на прасетата в Унгария и затова породата често се нарича унгарска мангалица. Унгарският вариант е смес от диви свине и домашни прасета и е много популярен в родината на ерцхерцога, заради качествата на месото. Влакнестата структура на месото, характерна за дивите прасета, и минималното съдържание на мазнини ги правят много популярни. Те развиват дебел слой мазнина, заради който свинското месо им добива мраморна структура. Заради специфичния му вкус то е много ценено.

По-късно породата започва да запада и почти изчезва, като през 70-те години на ХХ век остават едва около 200 екземпляра от тях.

В Испания обаче започват да възраждат отново тази интересна порода и през 1994 година нейните любители създават Национална асоциация на любителите на мангалица в САЩ, за да поддържат числеността на животните. Сега все повече фермери се обръщат към породата заради ценните качества на месото и лесното им отглеждане във всякакви условия на свинете.

Как изглеждат прасетата от порода мангалица?

Мангалицата е особен вид прасе и неговата специфика се дължи не само на месото му, а и на вида му. Познато е с различни имена заради своята външност. Наричат го овче, къдраво, вълнено и пухено прасе и всички определения са правилни за мангалицата.

Животното има масивно тяло, носено от здрав скелет. Костите му обаче са леки. Тялото се държи на къси крака. Прави впечатление големият му увиснал корем. Гърбът на животното понякога е равен, но може да бъде и леко извит.

Шията му е къса и дебела.

Главата на прасето е голяма, ушите му стърчат напред и доста прилича на дивите му роднини. Има тъмни ириси и мигли.

Бутовете му са със средно развита мускулатура. Кожата му е плътна, здрава и еластична.

Отличителен белег на породата мангалица, който се приема за знак за автентичност, е светлото размазано петно зад дясното ухо на животното. Понякога петното е зад лявото ухо.

Опашката е тъмна, но със светъл връх, стои навита.

Най-отличителната му особеност е четината му. Тя е дълга и къдрава. Цветът на тази своеобразна козина варира според вида на прасето - от жълторъждив до черен. Малките прасенца са с гладка, ивичеста козина (ливрея) до навършване на 1 месец, както е при дивите свине.

Живото тегло на свиня мангалица е около 130 кг.

Имат ниска плодовитост, около 6-7 прасенца при едно раждане.

Разновидности в породата мангалица

В момента съществуват 3 разновидности на мангалицата. Те са следните:

Свине от породата мангалица
Снимка: Bru-nO/pixabay.com

- Руса - най-често цветът им е бял, но има със сивкав или жълтокафяв нюанс.

- Червена - доста рядка и застрашена разновидност, а свинете са по-впечатляващи като размер в сравнение с русите. Те също растат по-бързо от другите подвидове.

- Лястовица - цветът на тези прасета е смесен. На гърба и отстрани са черни. Имат бял, сив или жълтеникав корем. Долната челюст и долната част на торса са обикновено в един цвят. Това прасе е малко по-леко от останалите.

Предимства и недостатъци на породата мангалица

Породата е уникална и има много предимства пред традиционно отглежданите прасета.

- Непретенциозност към условията за живот - прасето се чувства добре както в летни жеги, така и в зимни студове. Може да се държи под навес, не се нуждае непременно от постройка за приютяване. Тяхната издръжливост се дължи на факта, че в миналото са водели живот на полудиви животни и са си създали способности да оцеляват.

- Има силна имунна система - не изисква толкова много ваксини, колкото останалите прасета. Няма нужда от курс с антибиотици.

- Не изисква специална диета. Мангалицата може да се храни със зеленчуци и кореноплодни от градината на собственика.

- Много спокойна порода, въпреки че произхожда от диви свине. Не притежава агресивния нрав на предшествениците си.

- Месото на свинята от този вид е високо ценено и с много достойнства.

Недостатъци съществуват, но те са по-малко съществени от предимствата на мангалицата.

- Висока цена и малко на брой животни за разплод - да се открие чистокръвна свиня е трудно, често ги смесват, а това се отразява на потомството.

- Готова е да се разпложда чак на 1 година, докато другите породи са готови на 4 месеца.

- Ниска плодовитост, потомството на тази свиня е скромно в сравнение с другите отглеждани от човека.

- Породата се нуждае от повече площ за пасища, за да не затлъстее прекомерно.

Качества на месото на мангалицата

Мангалицата е ценен източник на висококачествена свинска мас. Тя заема 65-70 процента от трупа на животното. Постното месо е само 30-35 процента. Въпреки това качеството, консистенцията и вкусът на месото правят мангалицата ценна и като източник на прясно месо. То е невероятно вкусно и крехко, което се дължи на мастните слоеве, липсващи в другите съвременни породи. Месото се вари бързо, съдържа ненаситени мастни киселини и витамини, жизнено важни за организма. То е без тлъстини.

От него се произвежда шунка с високо качество.

Ненаситените мастни киселини в месото на мангалицата са над 60 процента. Олеиновата киселина е около 43 процента, а линоловата е около 11 процента.

Хранене на мангалица

Мангалицата яде изключително растителна храна. В менюто е добре да има фуражно цвекло, кестени, царевица, житни растения, тикви. Понякога навън те изяждат червеи или охлюв, но това няма да им навреди. Понякога ядат риба или насекоми.

В диетата трябва да има минерали. Калцият е важен, не бива да отсъства.

През зимата храната им е влажна. Жълъдите, триците и брашното може да допълват диетата.

Не бива да им се дават обаче стимуланти за растеж и хранителни добавки.

Размножаване на мангалица

Осеменяването на женската става от момента на пубертета, но не по-рано от навършени 8 месеца. Бременността при мангалицата трае от 120 до 150 дни. През зимата прасенцата се раждат по-бързо.

Женските се добри майки и се грижат за малките. Още с раждането си малките имат зъби, затова кърменето е през първите 3-5 дни, после може да започне да им се включва свежа храна в менюто на малките прасенца. При първото раждане може да се очакват най-много 7 прасенца, а в следващите раждания вече има до 10 малки.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Популярни