Мини коза

Мини коза

Мини козата е известна още като коза пигмей и представлява порода миниатюрно домашно козле. Отглежда се и като домашен любимец, независимо че става и за селскостопанско животно, което дава мляко и е работен вид, подобно на другите кози, овце и крави.

Макар че са мънички, тези козички са много издръжливи и се адаптират добре във всякакви климатични условия. Това позволява да се разселят лесно и са добре приети заради игривото си поведение и симпатичното изражение, което имат. Те са сравнително нова тенденция, която набира все повече интерес сред фермерите и затова заслужават да се проследи историята на произхода им.

Произход на мини козата

Козите джуджета са се появили като резултат на генетична мутация при обикновените кози. Най-напред започват да ги опитомяват в централните части на Западна Африка, най-вече в Камерун и Нигерия.

За първи път европейски моряци започват да превозват от тези животни в Европа и САЩ. Животновъдите в Европа и Америка създават още много нови породи от мини козата.

Първоначалното използване на този миниатюрен модел е като животни за зоологическите градини и аз изследвания. Други са отглеждани като домашни животни и през 1975 година са обособени като отделна порода.

Как изглежда мини козата?

При породите джуджета често се получава объркване заради активните развъдни програми и различното наименование по света.

През 70-те години на века животновъдите развиват 2 основни типа на козата пигмей. Единият тип е широк, компактен и набит като африканския си родител, а другият е по-деликатен като коза в миниатюра. Той става известен като нигерийско джудже, докато набитите козлета са известни като камерунски пигмей и за него е създадено общество на породата през 1975 година.

Козите от двата типа се смятат за различни животни от един и същи вид. Характеристиките им са различни. Ето основното за тях.

Камерунски пигмей

По цвят тези мини козлета са кафяви или сиви с тъмни лапи и холка.

Имат мускулесто тяло и здрави крака.

Рогата им са извити назад.

Дължината на тялото на женската е 0, 65 метра, а на мъжката 0, 70 метра. Средното тегло на женската коза е 25 килограма, а козелът достига 35 килограма.

Нигерийско джудже

Вълната на този тип мини козичка е разноцветна, не се е наложил специфичен цвят. Тялото на животното е не толкова мускулесто като на другия вид, а лапите и шията му са по-дълги.

Има къси рога и забележителни сини очи.

Мини козите са дребни

Средната дължина на тялото на козите е 0, 7 метра. Теглото им е 25 и 30 килограма съответно за мъжкия и женската. Външно силно наподобяват козите с нормален ръст, само че в умален размер.

Всяка от двете разновидности има своите предимства и недостатъци.

Камерунски пигмей

Имат като предимства броя на яретата, който е от 2 до 4. Те са непретенциозни и не боледуват почти от никакви болести. Издръжливи са, и са много спокойни. Лесно се обучават, а млякото им е над 10 процента.

Недостатъците им включват чувствителност при влажен въздух, вероятност от възникване на алергии, нужда от компания на себеподобни, защото те униват сами. Дават само 1 литър козе мляко, което е по-малко от това на нигерийските джуджета.

Нигерийско джудже

Предимствата им включват непретенциозност, добро здравословно състояние, което ги държи далече от най-честите заболявания, ражда 2-4 козлета, средния добив на мляко е 1, 5 литра на ден, мазнините в млякото са над 10 процента, има приятелско отношение.

Недостатъците на този тип включват крехкият скелет на животното, по-слабо развита мускулатура, отколкото на камерунския тип, не понасят самота, трябва да се контролира температурата в плевнята.

Отглеждане на мини коза

Мини козичките се отглеждат в малки оградени ферми с плевня. Размерът на помещението зависи от броя на животните, като всяко трябва да има 0, 8-1, 2 квадратни метра площ.

Подът трябва да бъде застлан. Имат нужда от място за катерене, което е добре да бъде обособено като зона. В дивата природа дивите кози скачат из планинските върхове, затова трябва да им се създадат условия, наподобяващи естествените.

Нуждаят се от температури от 16-18 градуса, влажност 50-70 процента и осветление от 6 до 21 часа. Това са условия при отглеждане на козите от този тип.

Хранене на мини козата

Малките козички имат много разнообразна диета, която трябва да се спазва. Необходимо е в нея да присъстват сеното, сламата, царевичните, овосените зърна и ечемика. Нуждаят се от свежи есенни листа, метличина, люцерна, пашата е задължителна за тях. Зеленчуците, плодовете и концентрираният фураж също трябва да влязат в храната на мини козите.

Забранен продукт при тях е хляб. Те го обичат, но трябва да се избягва. Витамини и минерали също е нужно да им се осигурят. Калцият, фосфорът, йодът и хлорът са задължителни.

Не само храната на козите задоволява нуждите им от витамини и минерали. Важни са и добавките: солта, водата, морските водорасли за животни, витамините смеси са нещо, което поддържа пълноценното здраве на козите.

Какво точно ще бъде съотношението на различните храни, зависи от програмите за хранене на мини козите в отделните ферми и от опита на фермерите в отглеждането на минита. По различен начин се хранят женски и мъжки, бременни кози и малки козлета. Малките козлета се хранят по-често, 4 пъти на ден.

Коза

Поенето на животните също следва някаква схема. Задължително трябва да се поят 2 пъти на ден. Както и след хранене. Нужно е водата в поилките да бъде прясна, а температурата да бъде съобразена със сезона.

Развъждане на мини коза

Мъжките кози произвеждат силна мускусна миризма, за да привличат женските в периода на размножаване. Ароматната им жлеза е на върха на главата им.

Бременността при мини козите трае от 145 до 153 дни. Раждат се едно или две ярета. В рамките на 4 часа след раждане те вече могат да тичат. Отбиват ги на 12 седмици. Зрелост достигат на 8 до 12 месеца.

Мини козите живеят от 10 до 15 години.

Тези животни не са застрашени от изчезване.

Значение на мини козата

Млякото на малките козички е с много висока масленост, затова се използва при производство на сапуни, кремове и други продукти с козе мляко.

Те са активни, забавни животни, които са добре опитомени и могат да се отглеждат и като домашни любимци, защото осигуряват часове забавление на стопаните си.

Ако ще се отглеждат като домашни питомци, трябва да се има предвид, че могат да бъдат разрушителни за оградите, жилищата и градините, както и да блеят силно и това да създаде недоволство у съседите.

Некастрираните мъжки имат силна миризма и това може да се стори нетърпимо за някои хора. Некастрирани мъжки не стават за питомци.

Женските, които кърмят, трябва да се доят 2 пъти на ден и затова е нужно присъствие на ангажиран човек у дома, за да се поддържат животните. Отглеждането на мини коза е по-лесно и по-евтино, отколкото на стандартните по големина животни.

Тъй като млякото им е силно маслено, от него се произвежда повече сирене.

Тези животни се отглеждат и от хора в градовете, купуват ги за декоративни цели. Те са отлични компаньони и привличат вниманието и на любителите на екзотични домашни любимци.

Смятат ги за перфектно домашно животно за младежи, които ще прохождат във фермерството.

Имунологията също се интересува от тях, защото са добър производител на антитела.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати