Японски кокошки

Японски кокошки
Снимка: Danganhfoto/pixabay.com

Кокошките с латинско название Gallus е род, състоящ се от 4 вида птици, родственици с фазаните. Днес се срещат в Индостан и още някои съседни острови. Едва ли има по-голям род птици на Земята днес от кокошия. Този факт се дължи на превръщането на дивата банквска кокошка в домашна птица, отглеждана от хората за кокоше месо. Днес това е индустрия в промишлени мащаби.

Съществуват много породи кокошки, които се отглеждат основно за яйца или за месо. Има обаче и такива, селектирани за специални цели. Най-известни сред тях са японските кокошки. Те са основно бойни породи. Става въпрос за домашни птици, които имат забележителна визия и поведение и предизвикват интереса на хората, които са заинтригувани от най-известната и многочислена домашна птица наред с пуйки, гъски, патки.

История на японските кокошки

Японските породи кокошки в болшинството си са селектирани преди векове и сега се наричат още борцови породи, защото целта на създаването им е била борбата. Всички са с войнствен темперамент и представляват сравнително едри птици, познати в няколко варианта на оцветяване, като най-добрите екземпляри сред тях са от дивия кафяв цвят.

Инстинктът им за бой е толкова силно заложен, че дори женските се бият, а петлите са силно териториални и ревниво пазят харема си. Войнственият им характер се проявява още на 2-3 седмици. В миналото са използвани основно за два вида бой с петли, провеждани с естествени шпори или с метални.

Днес тези забавления са забранени със закон, но птиците си остават подчертано агресивни. Те имат не само уникален екстериор, който е много пъстър, но и изключително независим темперамент и чувство за превъзходство над другите домашни птици. Противно на очакванията са доста спокойни и гальовни с хората и не нападат често стопаните си.

Видове японски кокошки

Сред любителите на поданиците на кокошето царство от японските кокошки най-известни са породите Шамо, Ямато, Феникс, Коейоши, Йокохама, Куро кашива - японската черна кокошка, Тоумару и други. Най-известните от тях заслужават по-специално внимание.

Японски кокошки Шамо

Това е борцова японска мини кокошка, с характерна визия и нрав на борците. Тя не е от носливите породи, снася около 60-80 яйца годишно.

Птицата стои високо изправена и е много жизнена. Прави впечатление, че има доста изпъкнала глава, с голо лице с набръчкана кожа. Отличава се също с къса човка, дълга шия и добре изразена грива около врата.

Крилата на птицата са високо поставени, сочат надолу.

Има заголени гърди, мускулести, здрави.

Средно къси крака, жълти при светло оцветените и сиви при тези с тъмно оперение.

Гърбът е широк, прав, доста дълъг, към опашката се стеснява силно.

Гребенът е червен, с форма на орех, здраво поставен.

Очите му са изпъкнали, изразителни, жълто до оранжево оцветени.

Кокошка

Дългата шия образува отпред гуша.

Менгушите са ясно изразени, особено при възрастните екземпляри.

Човката му е къса, леко извита нагоре.

Опашката му е къса, леко е повдигната нагоре. Основните сърповидни пера са наклонени надолу, а долните са сгънати нагоре и стърчат леко.

Оперението приляга плътно към тялото на птицата. В цветово отношение се наблюдават златисто, сребристо, жълто, черно, бяло, гълъбово и сиво.

Живото тегло на петлите е от 0, 8 до 1 килограм, а на кокошките от 0, 6 до 0, 8 килограма.

Шамо, което и в превод означава боец, са отлични и упорити бойци и трябва да бъдат отглеждани отделно, тъй като са много напористи. Те са взискателни, храната им трябва да бъде богата на протеини. Към нея трябва да се добавят и витамини веднъж седмично.

Необходимо е да се осигури достатъчно място за младите птици, защото ще започнат да се бият още в невръстна възраст. Отглеждането на кокошките за яйца не е препоръчително.

Японски кокошки Ямато

Породата Ямато е възникнала като бойна порода, селектирана от японските животновъди. Целта, която са гонили, е малка, но издръжлива птица със сърдит характер. Създадена е специално за забавление на японските императори, известни с интереса си към боя с петли. Съвременните птици от породата са запазили напълно характерните черти на своите предци.

Те са малки по размер, с лошо оперение, което в долната част към опашката почти липсва, има типичните обеци и месесто лице.

Тялото им е широко и изправено, има форма на яйце. Към опашката леко се стеснява.

Вратът е със средна дължина, леко наклонен напред.

Опашката му е къса, за да не пречи по време на битките, а коремът му е слабо развит.

Главата му е малка, но веждите са ясно видими и това придава по-застрашителен вид на птицата.

Човката е къса, но здрава, а очите му имат перлен цвят.

Краката не са дълги, но са силни и мускулести.

Не всички японски кокошки стават за добив на яйца

Теглото на кокошките стига до 1, 3-1, 5 килограма, а на петлите до 1, 7 килограма.

Птицата като цяло е доста агресивна. Лесно кълве и по-големи пилета от нея, затова също трябва да се отглежда отделно от други видове домашни птици. Тези кокошки също се характеризират с много ниско производство на яйца.

Японските кокошки Феникс

Тази порода японски кокошки има специално място сред всички останали. Тя се появява първоначално в Китай, но развъждането става изключително в Япония и приносът на японските селекционери е много важен.

Птиците са отглеждани за нуждите на императорското семейство и на останалите поданици е било забранено да ги ядат. И днес традицията тези птици да се ядат само от богати и влиятелни хора в Япония продължава.

Птицата от тази порода е наистина забележителна. Опашката на петела е цели 90 сантиметра. Може да расте без прекъсване в продължение на 5 години. В град Нагоя все още продължава отглеждането на кокошките Феникс.

Този японски петел е характерен с голямата си грива. Главата му е малка, а клюнът е среден. Очите му са оранжеви на цвят. Опашката е много дълга, но според европейските правила не бива да се позволява разрастване над 3 метра, докато в Япония допускат до 10 метра.

Тялото на женските птици е тънко, оперението може да докосва земята при ходене. Мъжките са малко по-едри.

Пилетата тежат до 2 килограма, мъжките с 0, 5 килограма повече. Оперението им е сиво или синьо. Птицата изглежда много елегантно с изправения си гордо гребен, макар че е дребна на размер.

Отглеждането на тази порода изисква особено ресурс. Тя есе нуждае от температури от 10-12 градуса и в никакъв случай не трябва да пада под 5 градуса. Естествената вентилация е много важна. Ако се намали, намалява притокът на кислород и птицата го усеща веднага.

Трябва винаги да се на сухо и топло. Нуждае се и от всекидневна разходка на открито. Когато опашката не е пораснала още повече от 2 метра, птицата може да ходи, без да се налага надзор над нея. Ако е по-дълга, трябва да се следи при разходката навън. За да се предотврати нараняване на опашката, перата понякога се слагат на специални подложки.

Не се препоръчва тази порода да се отглежда в клетка. Качеството на перата се влошава видимо, а основното достойнство на пази птица е във външния вид.

Производството на яйца от тези птици е 50-100 на година. Нито яйцата, нито месото им представляват особено ценност. Основната цел на развъждането е декоративна. Важна роля играе убеждението, че притежаването на тази птица носи щастие и благополучие.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати