Алпака

Стадо алпаки

Алпака (Vicugna pacos) е одомашнен южноамерикански вид от семейството на камилите (Camelidae). Обичайните познати на човека камилови животни притежават гърбици. Съществуват обаче няколко изключения – а по-точно, четири: алпака, лама (одомашнени от хиляди години и обитаващи Южна Америка), гуанако и викуня (бродещи свободно в диви стада).

Познати са две породи алпака: хуакая и сури. Първата представлява 90 процента от популацията и притежава пухкавo, къдраво руно, придаващо ѝ вид на плюшено мече. Сури, от друга страна, е всеизвестно с коприненолъскавата си козинка, която пада грациозно на моливчета по тялото.

Необичайната животинка живее между 15 и 20 години, като най-дългоживеещият описан индивид е достигнал 27-годишна възраст.

Много хора се лутат и объркват, когато трябва да различат лама от алпака. Макар близкородствени, откриват се съществени разлики. Ламите са двойни на размер спрямо алпаката, тежейки между 110 и 180 килограма, докато вторите едва достигат 90 килограма. Ламата бива използвана за планински туризъм и пренасяне на багаж в труднодостъпни райони, докато алпаката се развъжда за мекото си, изискано руно.

Поведение на алпака

Всички видове от семейството на камилите плюят – да, плюят! – като сигнал за отрицателна комуникация. Обикновено алпаките ревниво пазят храната си и плюят по себеподобните си, стига да усетят наближаването им към хранителния ресурс. Понякога мъжките обменят агресивно слюнка по време на вътрестадните борби. Не е изключено порция плюнка да получи и човек, особено когато се намеси в проблемите на стадото, затова преди да си има работа с тези животни, добре е да познава поведението на алпака и да избягва уязвими ситуации.

Обикновено обаче пухкавата псевдокамила е кротко животно, рядко издаващо каквито и да било звуци. Те издават приятен свирукащ звук като начин на комуникация, в ситуации на стрес или загриженост. От време на време ще чуете и специфични вокализации, служещи за аларма при заплаха. В периода на размножаването мъжката алпака прави всевъзможни серенади на женската, издавайки гърлен звук.

Две алпаки

Може да се каже, че да си отглеждаш алпака е изключително безопасно занимание – не се страхувайте от остри зъби, ухапвания, бутания, опасни копита или орлови нокти. Движат се леко и грациозно по полята, избягвайки умело всяко препятствие – включително и някой малчуган.

При изключение алпаката ще може да ритне със задните си крака, ако е сплашена с докосване отзад, но не се притеснявайте – ще се разминете с някоя и друга синина, отколкото счупено ребро. Общото правило е, че край алпаката е безопасно – бъдете наясно обаче, че силният стаден инстинкт изисква наличието и на други индивиди от същия вид и пол. Спогаждат се с кастрирани или от противоположен пол.

Грижи за алпака

Алпаката е лесно за поддръжка животно. Малките му размери са баснословни – 90-тина сантиметра височина, 45-90 килограма тегло, а цялото това произвежда лесни за почистване, твърди изпражнения на купчинки. Както всяко друго животно, и алпаката изисква най-обикновено място на завет, както и определени ваксинации и обезпаразитявания.

Козинката им опадва веднъж годишно, позволявайки охлаждане през летния сезон. Освен това ноктите им се подрязват старателно и редовно, за да се предложи оптимален вървеж. Интересно е да се отбележи, че алпаката няма копита, а притежава два пръста със здрави нокти на повърхността и мека подложка отдолу, правейки ги най-щадящият към всякакви насаждения вид.

Считайки, че са икономични – пасат и се хранят по мъничко – не е трудно да се отглеждат между 2 и 8 животинки на 4 декара земя в зависимост от терена и валежите. Не е проблем алпаката да бъде хранена и със сено. Издръжливи животни са – не са им чужди както много високи, така и много ниски температури. Все пак опасни за здравето им е топлия, влажен климат, тъй като са уязвими към прегряване при такива условия.

Алпака

Предпазването включва ранно остригване, вентилатори в помещенията, достъп до хладка вода и подмиване на коремчетата (където топлината се заключва) с вода в горещите дни. Що се отнася до заслона, който трябва да се построи, заложете на тристенна сграда с отвор, под чиято сянка да поседнат в горещи дни или да се подслонят при бурни ветрове и сняг. За да предпазите животинката от хищници (койоти, вълци, мечки.), би трябвало ограждение със 150 сантиметра височина да помогне. Изберете ограждение без отвори, тъй като любопитната алпака често заклещва главата си вътре.

Хранене на алпака

Главната храна на алпаката са прясна трева или сено, като приема е нисък – нахранват се с около 1 килограм тревна маса спрямо 50 килограма тегло, или с други думи 1.5% от теглото на животното, пресметнато в сено или пасищен материал. Препоръчва се обикновено сено, като люцерна се дава рядко поради високото си протеиново съдържание.

Алпаката е псевдо-преживно животно, чийто стомах е разделен на три отделения и добре преработва повечето треви. Бременни и лактиращи женски ще се радват на минерални добавки към храната си. Две отделения зъби спомагат на тези животни да стрият храната си – кътници в задната част на челюстта за преживяне и дентална възглавничка в предната част плюс нисък ред зъби за смачкване на зърнести култури, трева или слама.

За разлика от козите и овцете, езикът им е къс и затова захващат само върховете на растенията с уста, причинявайки минимум вреди на флората. Любопитковците няма да откажат листа на дървета също, както и други части на растения, затова е добре да се наблюдават.

Дресура на алпака

Не е рядкост собствениците да научат своите алпаки на някой трик. Най-лесно се учат млади животни, които свикват с юлара бързо. Сред изпълненията са преодоляване на препятствия. Не е зле да свикнат с возенето в ремарке в ранна възраст, за да не им причинява стрес при нужда от транспорт.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати