Каракачански кон

Каракачански кон

Конят е положителен и красив символ. В народните представи символизира верността и предаността и му се приписва неземна сила. Той се свързва с представата за бързина и издръжливост и неудържимо свободолюбие. Конят за народа ни е недосегаем за злото, спасява човека от всяка опасност, като го отнася далече от нея.

Извън вярванията конят наистина е най-подходящото животно за бягство. Когато е в природата той не е живо същество, което се бори. Пред потенциален враг конят веднага обръща на бяг в посока, обратна на опасността. Макар че се смята за символ на сила, волен дух и решителност, красивото животно в естествената си среда е жертва, а не ловец.

Иначе конят е прекрасно създание и е трудно да повярваме колко дълъг път е преминал от дребния тревопасен хиракотерий преди 50 милиона години до дългокракото и бързо животно, което познаваме. Днес изящният потомък на дивия кон е постоянен спътник в живота на човека. Той служи за превоз, езда или за работа. За целта са се развили различни породи, които изпълняват специфични дейности.

Сред различните породи коне за нас е особено интересна породата Каракачански кон. Този интерес се дължи на факта, че това е местна автохонна порода, която освен това е много древна.

Ако трябва да се правят аналогии на Каракачански кон, подходяща за сравнение е само породата Монголски кон. Това не се отнася до външни белези, а само до сходството, че и двете породи са древни, автохонни и са се запазили като изключително естествено отглеждани сред природата коне, които са здрави и издръжливи.

Произход на породата Каракачански кон

Тази порода е тясно свързана с каракачаните, които в близкото минало са имали все още номадски начин на живот. Те са известни и като отлични скотовъдци, без постоянни жилища. Движили са се непрекъснато. През зимата са слизали на юг, а през лятото са се придвижвали на север, към Рила, централните части на Стара планина или Родопи. Движението им е предопределено от нуждата да използват по най-доброто време алпийските пасища.

Всички постоянно странстващи хора имат нужда от подходящ товарен превоз. В случая те са се нуждаели от кон, който да пренася товарите им. И са създали нужната им порода в течение на вековния си непроменен начин на живот.

Отглеждането на каракачанския кон е в пряка зависимост от примитивните условия на живот на каракачаните, а поради затвореното общество, в което живеят, породата също е развивана изолирано.

Развъждане на Каракачански кон

За разплод са използвани коне само от чисти табуни. Собствениците много строго са следили за чистотата на расата, не са взимани жребци, които не са каракачанска порода, даже са отхвърляни коне от други табуни, но от същото порода. Кръстосването е ставало по близко родство, което е основното в селекцията на каракачанския кон.

Поради тази причина каракачанският кон остава строго разграничен от други породи примитивни коне и особеностите на този кон са се запазили напълно.

Каракачанските коне са по-ниски от другите

В миналото породата се е представяла предимно от товарни животни. Това е повлияло силно на външния вид на отделните части от тялото на животните.

В настоящия момент каракачанският кон се използва основно за разплод. Табуните са в Стара планина, в Рила и Родопския масив. Основното в развъждането и селекцията е естествения подбор. По тази причина може да се каже, че породата е съвсем чиста.

Продават се най-вече по пазарите като животни за пренасяне на товари, но е възможно да се ползват и като впрегатни.

Характеристика на Каракачански кон

Каракачанският кон прави впечатление още на пръв поглед с това, че е по-нисък от останалите породи. Той е около 128-138 сантиметра при холката. Тялото му е добре развито и пропорционално във всички части.

Тъй като се отглеждат по по-различен начин от останалите представители на конете, те имат видимо заоблен корем, което обаче в никакъв случай не създава дисхармония в общата визия на животното.

Главата на каракачанския кон е суха, пропорционално голяма, има много добре развито чело, но слабо изразен профил. Вратът им е къс, стига и до средно дълъг, мускулест и добре свързан с главата и гръдния кош.

Холката им е по-ниско от останалите конски породи, свързана е с удължен гръб и поясница. Много добрата мускулатура е отличителната черта на гърба и поясницата. Дължи се на начина на използване.

Крупата им е добре развита, отново мускулеста, със силно изразен наклон, на моменти изглежда като свлечена.

Имат широк и удължен гръден кош, но не особено дълбок. Краката на коня са по-къси, но здрави, добре развити. Сухожилията им са много здрави, ставите им са релефно очертани, а копитата са необикновено силни. Конете издържат на големи натоварвания.

На цвят каракачанския кон е най-често е кафеникав, черен, сив или алест.Не се наблюдава пъстрота или разнообразие в оттенъците.

Поведение на Каракачанския кон

Тъй като се отглеждат съвсем свободно в природни условия и на широта, тези животни изглеждат като подивели, защото са трудно достъпни за хората. На практика те разпознават собственика си и го допускат свободно до себе си, дори при непознати, стига чуждите лица да са сред табуна.

Отглеждат каракачански коне се само на табуни, като конете сами се придвижват по пасищата, сменяйки височината в зависимост от промените в атмосферните условия през всеки сезон. Въпреки този полудив начин на живот конете са в отлична кондиция, когато са в табуна.

Каракачанските коне не изискват сериозни грижи

Хранене на Каракачански кон

Тъй като живеят почти като дивите животни, тази порода коне пасе основно тревата, която расте по пасищата. Подхранване не е нужно да им се осигурява, като се изключи готварската сол, която се посипва върху тревата, или се поставя на по-големи камъни, за да бъде лесно забележима от животните. Те сами ходят да ближат от бучките сол. Тези животни са характерни с това, че оползотворяват много добре храната.

Грижи за Каракачански кон

Грижите за каракачанските коне са минимални, защото имат много добра и изявена резистентност към редица заболявания при конете.

Това е единствената порода коне, които могат да се грижат сами за себе си. Дори през студените зими те сами намират храна в планината и се защитават от хищници. Всички коне, които не са използвани от хората няма нужда да бъдат прибирани и остават свободни, почти като в диво състояние. Това подпомага естествения подбор.

Някои интересни факти за Каракачански кон

Често се практикува тези коне да работят, без да бъдат подковани, което е изключено при други породи коне.

Породата се смята за трудно приспособима към човека заради буйния темперамент на каракачанския кон, но това е само при съчетание на непозната обстановка и лица.

От 11 години лиценз за селектиране на тази ценна порода у нас има Асоциацията за редки местни - автохонни породи в България.

Каракачанският кон, каракачанската овца и българско овчарско куче са едни от най-старите породи в Европа. Те се отглеждат в Центъра за редки породи в село Влахи, община Благоевград. Това е държавна политика от почти 20 години.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати