Гаур

Гаур
Снимка: Greg Newman Pixabay

Гаур е най-едрото диво говедо на планетата. Гаур се среща както в дива, така и в опитомена форма, като опитомената му разновидност се нарича Гаял.

История на Гаур

Смята се, че прародителите на съвременния Гаур са се появили на планетата ни преди повече от 200 милиона години. Днес Гаур може да се срещне във всички райони на Пакистан, а също така в Бангладеш, Индия, Тайланд, южните части на Виетнам, в Малайзия и в Камбоджа. Гаур се среща и в Непал. Това едро животно предпочита гъстите гори, където намира подслон и храна. Много рядко Гаур може да се срещне на поляни, но като цяло избягва откритите местности.

Гаур се смята за изчезващ вид заради неконтролирания лов на тези животни през последните няколко века. Днес в дивата природа живеят около 20 000 представители на този животински вид. В момента има програми за възстановяване на популацията на Гаур в Индия.

Днес в Индия живеят около 90 процента от всички Гаури на планетата. В държавите в югоизточна Азия популацията им се намира в положение, което е критично и има опасност тези интересни животни да изчезнат напълно от естествените си места на живот.

Как изглежда Гаур

Тялото на Гаур достига до повече от три метра дължина. Височината на Гаур в областта на раменете е над два метра, а теглото му варира от 1200 до 2000 килограма. Мъжкарите са по-едри от женските, които тежат не повече от 700 до 1000 килограма. Женските Гаури са малко по-светли от мъжките. Тялото на Гаур е покрито с къса кафява козина, която може да е с нюанси в червеникаво и дори в черно.

Гаур е от семейство кухороги и рогата му са дълги около 90 сантиметра, срещат се и животни с рога, дълги повече от метър. Тези красиви рога са извити нагоре във формата на полумесеци. Рогата на Гаур са характерни както за мъжкарите, така и за женските.

При женските Гаури рогата са по-тънки и по-къси, отколкото на мъжките. Рогата на Гаур са светли на цвят, но към върха си стават по-тъмни, а на самия връх са съвсем черни. Между рогата козината на главата на Гаур е по-светла, отколкото по останалата част на тялото и главата - тя е светлокафява, бежова или златиста.

Гаял, който е опитомената форма на Гаур, е доста по-кротко животно от дивия си събрат. Той е доста по-дребен от Гаур, има по-широко чело и по-дебели рога с конусовидна форма, чиито краища сочат настрани и не са извити. Гаял се използва като работно животно, то се отглежда и заради месото му. Някои фермери правят кръстоски между Гаял и обикновени крави.

Гаур, наричан още Индийски Бизон, е с форма на главата, която прилича на тази на бик. Главата на Гаур е с цвета на тялото му, но муцуната му е кремава или почти бяла. Очите на Гаур са едри и тъмно кафяви или черни на цвят.

Крайниците му са кафяви или черни в горната си част, но от коленете надолу са кремави, бежови или бели. Мъжкарите имат допълнителна кожа, която виси между предните им крака. Ушите на Гаур са доста едри, покрити със същата козина като главата и тялото на животното. Те са разположени встрани от очите им и висят като огромни обеци. Долната част на шията на Гаур често е тъмно сива. По-младите Гаури са по-светли, с времето цветът на козината им потъмнява.

С какво се храни Гаур

Гаур е активен предимно през деня, но при липса на храна не спи и през нощта. Гаур се храни с различни видове трева, може да си хапва и млади листа и дори свежи клонки на дървета и храсти. Ако е гладен, Гаур се храни с кората на дърветата, от която получава достатъчно фибри.

Гаур яде също така различни видове семена и цветя. От кората на тиковото дърво Гаур получава големи количества калций и фосфор, които са изключително важни за доброто здраве на това едро животно. Гаур може да се храни със сухи листа и изсъхнала трева, ако наоколо не може да се намерят свежи растения.

Размножаване на Гаур

Гаур става полово зрял след навършването на третата си година. Гаур няма определен период на размножаване, тези животни се чифтосват през цялата година. Старият водач на стадото участва в битки с по-младите конкуренти за благосклонността на женските, но въпреки острите рога не се стига до осакатявания и смърт. Най-често Гаур се чифтосва между декември и юни.

Женският Гаур ражда само едно малко след бременност, която продължава около 270 дни. Малките Гаури остават с майката поне година, тъй като през цялото това време тя ги кърми.

Любопитни факти за Гаур

Гаур е стадно животно, то живее в групи от по 12 до 40 броя. Групата се ръководи от един възрастен мъжкар, придружаван от женски и техните малки. Когато малките мъжки Гаури достигнат до момента на полова зрялост, възрастният мъжкар ги гони от стадото, за да се предотврати рискът от чифтосване с майки и сестри.

Честта да бъде предводител на стадото мъжкият Гаур извоюва с битки. Това води до постоянни смени в стадата, като понякога един мъжки Гаур може да бъде лидер в различни стада по различно време на годината.

Младите мъжки Гаури, изгонени от своите групи, образуват ергенски стада, към които се присъединяват старите мъжки, които са били окончателно победени и нямат способностите да ръководят и най-малката група от женски Гаури. Срещат се и мъжки Гаури, които живеят напълно сами, обикновено това са доста възрастни животни.

Гаур изминава около 5 километра всеки ден в търсене на храна. Стадото се ръководи от най-възрастната и опитна женска, матриархът, който определя посоката на движение и правилата в стадото. Възрастният мъжкар, който ръководи стадото, има ролята най-вече да го пази и да се чифтосва с женските.

Гаур е доста плашлив въпреки едрия си размер. Ако е изплашен, Гаур тича много бързо. Ако е в безизходица, Гаур може да прояви агресия към хора. Когато е застрашен, Гаур издава силен свирещ звук, с който вика останалите от стадото да му помогнат.

Освен хората, които бракониерстват и убиват Гаури, тези животни са застрашени от леопарди, крокодили и тигри. Обикновено тези хищници успяват да убият младо или болно животно, което се е отделило от стадото си. Ако стадото е оформило плътна маса, няма как хищникът да успее да убие което и да е животно от групата.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати