Синият Кит е най-голямото животно сред бозайниците и е признат също така за най-едрото животно на планетата. Той е величествено създание, което вълнува учените от векове.
История на Син Кит
Смята се, че синият кит се е появил на планетата ни преди около 200 милиона години. Въпреки че прилича изключително много на риба, синият кит на практика е най-големият морски бозайник, както и най-големият бозайник и изобщо животно, съществувало някога. От началото на ХХ век синият кит е бил избиван без контрол. Размерът на това голямо животно привличал китоловците. През 60-те години на ХХ век синият кит е почти изчезнал - останали са живи само 5000 бройки от това величествено животно.
Днес, въпреки засилените мерки за опазване на вида, синият кит се среща рядко - доказано е съществуването само на 10 000 бройки, което поставя синия кит на границата на изчезването на вида. Днес ловът на син кит е забранен, но замърсяването на моретата и океаните се отразява пагубно върху тези огромни животни. Бавният размножителен процес също е голяма пречка за поддържане на полулацията на син кит в рамки, които не застрашават вида от изчезване.
Как изглежда синия кит
Синият кит може да тежи до 160 тона и достига дължина около 33 метра. Женските са по-дребни, те достигат до 150 тона. Когато отвори устата си, той демонстрира специална цедка, която се състои от пластини. Тези пластини са направени от така наречените китови мустаци, като всяка пластина тежи по 90 килограма, е броят им надхвърля 400. Синият кит изглежда огромен, но има издължено тяло.
Голямата глава на синия кит има малки очички и леко заострена муцуна с много широка долна челюст. На гърба си той има специален отвор, през който излиза водата. Фонтанът, който изстрелва във въздуха синия кит през този отвор, достига до 10 метра височина.
Върху главата си, в близост до отвора за изхвърляне на вода, той има голям гребен, който е известен сред специалистите като вълнолом. Синият кит има шия, която е почти неподвижна, той не може да завърта главата си. Мозъкът му е доста едър, това е обусловено от необходимостта от увеличен слухов апарат, който отговаря за ехолокацията. Има гръбна перка, която е изместена много назад и е много малка. Тя прилича на триъгълник.
Задният край на тази перка е покрит с драскотини, които са индивидуални за всеки син кит и по тях специалистите могат да различават отделните представители на вида. Дължината на тази перка е около 35 сантиметра. Гръдните перки на синия кит са дълги по 4 метра, а опашната му перка е с дължина около 8 метра, което му помага да преодолява големи разстояния с лекота.
Върху долната част на главата си синия кит има много надлъжни ивици, които продължават към гърлото и корема. Тези ивици са образувани от гънки на кожата и позволяват на кожата да се разтяга, когато животното погълне голямо количество вода. Кожата на кита е синя, покрита със сиви петна.
С какво се храни синият кит
Синият кит се храни по много интересен начин. Той влиза под водата, където остава повече от половин час, за за да може да погълне огромно количество вода. При хранене се гмурка на повече от 60 метра дълбочина. Когато безуспешно търси храна, той използва ехолокацията като метод - издава ултразвук, който се връща като ехо при него и му доставя информация за това на какво разстояние се намира търсената от него храна. Само езикът му тежи над 4 тона. Затова пък отворът, който му помага да глътне храната си, е тесен - едва 10 сантиметра в диаметър.
Синият кит се храни с крил, който е любимата му храна. По-рядко хапва дребни рибки, ракообразни и мекотели. За да се нахрани, поглъща голямо количество вода. С помощта на езика си избутва водата обратно през пластините в устата си, а каквото се закрепи за долната им част, пада в долната му челюст и след това се поглъща. Понякога количеството на храната е толкова голямо, че е принуден да легне настрани, за да успее да затвори устата си.
Размножаване на синия кит
Женският син кит ражда само по едно малко. Бременността на синия кит трае 11 месеца. След като се роди, малкото остава дълго време с майката, от която никога не се отделя, докато не се превърне във възрастен екземпляр. Когато настъпят топлите месеци, майката отвежда малкото към студени води, които са с изобилие от храна. Когато се роди, малкото е дълго около 7 метра. То се храни с кърма в продължение на повече от 7 месеца. Кърмата на женския е толкова хранителна, че малкото наддава с по около 100 килограма дневно.
Любопитни факти за синия кит
Синият кит използва за общуване с останалите представители на вида си ултразвук на принципа на ехолокацията. Когато иска да сподели някаква информация, да открие представители на вида си или малкото си, той издава ултразвук, който при връщането си към животното му подсказва къде се намира това, което търси.
Тялото на кита съдържа 8000 литра кръв, а сърцето му е най-голямо по размер в целия свят - около един тон. То бие с 10 до 20 удара в минута. Синият кит може да се потапя на повече от 500 метра дълбочина и да престоява под водата почти час.
Известни са три разновидности на синия кит - северен, южен и син кит-джудже, който е много различен поради размера си. Синият кит води самотен начин на живот, много рядко се движи на групи от по два или три екземпляра.
Продължителността на живота му е около 90 години. За съжаление обаче въпреки липсата на естествени врагове възрастните представители на вида понякога стават жертви на сблъсък с големи кораби. Освен това много сини китове умират, като правят нещо като групови самоубийства. Всяка година природозащитници от цял свят се опитват да връщат във водата сини китове, които масово са излезли на брега, за да умрат.
Животните, които са на брега, далеч не винаги са стари или болни. Понякога дори след като са върнати във водата, сините китове отново излизат на брега, където умират. Има теория, според която китовете излизат на брега, защото прекаленото изобилие от радиосигнали ги обърква и те излизат на брега, вместо да прекарват живота си във водата.
