Miau.bg»Статии»Животински Свят»Паяци»Видове Тарантули

Видове Тарантули

Нина 2Нина 2
Новак
34542
Видове тарантули

Тарантулите са паяци, принадлежащи към семейство Lycosida). Те си приличат по начина си на живо, а се различават по големината и разцветката си, както и по степента си на отровност. Всяка Тарантула е отровна, но в различна степен - ухапването на някои е почти безобидно, други причиняват смърт.

Общите признаци, по които може да се разбере, че виждате Тарантула, е че тези същества приличат на паяци, но телата им са доста по-едри, отколкото на обикновения паяк. Съществуват стотици видове Тарантули. Смята се, че има над 800 вида, но има и Тарантули, които все още не са известни на науката. Апулийската Тарантула обитава Италия, Испания и Португалия и достига до 4 сантиметра дължина. Тя е рижава с черни ивици, които са украсени по ръбовете с червено. Главогръдът на Апулийската Тарантула е черен.

Повечето Тарантули живеят в дупки, които са до 60 сантиметра дълбоки. Обикновено те запушват входа със сухи листа. През деня Тарантулата седи в дупката си, а през нощта излиза на лов, за да хваща насекоми или дребни земноводни. През зимата Тарантулата запечатва дупката си със сухи растения, оплетени с паяжина. Много Тарантули на цвят са кафеникави или сивкави, за да се сливат с околната среда, тъй като най-често живеят в близост до почвата.

Отровата на Тарантулите се съдържа в специални жлези, които се намират в главогръда и се впръскват в тялото на жертвата през специални отвори в крачетата, с които Тарантулата пробива кожата на плячката си. Тарантулите не нападат човек просто така, но ако някой ги дразни, те реагират с нападение. По-чувствителни в това отношение са женските Тарантули в периода, когато носят със себе си топче от паяжина, в което са скрили яйцата си, или носят върху гърба си малките новоизлюпени паячета, които могат да са до 300 на брой.

Тарантула чилийска роза

Ухапването на Тарантула почти никога не е смъртоносно за човека, но за малки гризачи, птички и земноводни ухапването на Тарантула и впръскването на отрова предизвиква летален изход. Човек, който е ухапан от Тарантула, изпитва силна болка и може да получи сериозен оток и пожълтяване на кожата, които отминават след около два месеца.

Тарантулите напоследък са популярни като екзотични домашни любимци (наред с игуаните, брадат дракон, саламандър, мини прасенце, чинчила, домашно порче, змии, червенобуза костенурка, папагал ара, неразделки, канарчета) тъй като са непретенциозни и лесни за отглеждане животни.

Някои видове Тарантули са прекалено агресивни и са неподходящи за отглеждане в домашни условия, други пък са прекалено чувствителни и лесно могат да загинат, ако се отглеждат в неподходящи за тях условия.

Чилийският розов птицеяд, известен и като тарантула Чилийска роза, е една от най-популярните видове Тарантули, които се предлагат по зоомагазините като домашни любимци. Тези Тарантули са дружелюбни и изискват минимални грижи. Тарантулата чилийска роза е дълга около 16 сантиметра и е с кафеникаво тяло, което има розови петна и е покрито с фини светли косъмчета. Чилийска роза е известна с това, че понякога не яде в продължение на три-четири месеца.

За разлика от нея Беловласият птицеяд се храни добре. Той прилича много на Чилийска роза, но тялото му е сивкаво, иначе като на розовия му събрат е покрито с фини светли косъмчета. Мексиканският птицеяд, известен и като Мексиканска червеноколенеста Тарантула е с много ярки цветове. Тази Тарантула е кафеникава, с шарени крачета, на които има кафяви, червеникави и оранжеви ивици. Дължината достига до 18 сантиметра и е много популярна като домашен любимец. Сред недостатъците е фактът, че може да предизвика алергична реакция при докосване с гола ръка.

Перуанска тарантула

Черната бразилска Тарантула също е сред предпочитаните домашни любимци, тъй като не е агресивна. Единствен проблем представляват фините косъмчета, с които е покрито тялото й, тъй като те могат да предизвикат алергична реакция заради отделяните от тях токсини. Те достигат до 18 сантиметра, но растат много бавно и стават напълно зрели екземпляри едва към осмата си година. Черната Тарантула се нуждае от голям терариум - ако я отглеждате в малък, тя просто ще загине.

Черната Тарантула живее до 20 години е заради този факт е предпочитана за зоокътове в училища в цял свят, тъй като се превръща в талисман на учениците. Тарантулата се храни предимно с насекоми и ще се чувства добре, ако редовно в терариума й се пускат живи щурци, които тя да лови. Черната Тарантула лесно ще си направи скривалище в терариума, ако отделите едно парче дърво, което е издълбано така, че тя да може да се скрие в кухината. В терариума на този вид Тарантула винаги трябва да има малък съд с вода, тъй като тя има нужда от висока влажност в терариума, за да се чувства добре.

Тарантулата Златен птицеяд много прилича на Чилийска роза и на Беловласия птицеяд, защото като тях е покрита с фини косъмчета. Златният птицеяд е получил името си заради специфичния златист цвят на крачетата си. Този вид Тарантули достигат до 20 сантиметра дължина, но са много кротки и заради това са много популярни като домашни любимци в цял свят. Необходима им е 70 процента влажност в терариума, за да се чувстват добре. Те се хранят с различни видове живи насекоми, които трябва да се пускат в терариума им. При по-голямо търпение можете да научите Златния птицеяд да седи кротко в ръката ви, без да мърда.

Тарантула

Костариканската Тарантула е популярна като домашен любимец, но изисква малко повече грижи в отглеждането. Този вид не е спокоен като Розовия и Златния птицеяд, затова не се препоръчва да се взима в ръце, тъй като лесно ще избяга. Костариканската Тарантула не е от видовете, които хапят, но тя винаги ще се опитва да избяга, ако я извадите от терариума.

Чилийска роза, Златният и Беловласият птицеяд, както и Черната и Костариканска Тарантула не трябва да се държат прекалено високо над пода. Ако паднат от високо, те могат да пострадат много лошо и може дори да се стигне до фатален изход. Телата на тези видове Тарантули са прекалено крехки и при сблъсък с твърда повърхност резултатът винаги е неприятен. Какъвто и вид Тарантула да отглеждате в дома си, трябва да й купувате шурци и други насекоми от специални магазини, а да не ги ловите навън. Ако ги хващате навън, те може да са носители на много видове заболявания и Тарантулата ви да пострада.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest