Бяла Мечка

14.09.2015
Бяла Мечка и Мече

Бялата мечка е едър полярен хищник, който не се страхува от суровите климатични условия. Бялата мечка е много добър плувец и ловец и трудно може да бъде опитомена.

История на Бяла Мечка

Бялата Мечка се е появила на планетата преди около пет милиона години. Тя е най-големият хищник в Арктика и може да се срещне край северните брегове на Америка и някои части на Европа и Азия, където се носи върху плаващи ледове. На сушата Бялата Мечка може да се види рядко, само на арктическите острови и на морското крайбрежие. По-голямата част от живота си Бялата Мечка прекарва върху късове лед в Северния Ледовит океан. Бялата Мечка през хилядолетията се е приспособила към суровия климат на полярните морета.

Как изглежда Бяла Мечка

Бялата Мечка е едър хищник с масивно тяло. Бялата Мечка е най-едрият сухоземен хищник и най-едрата от всички видове мечки. Възрастните мъжкари достигат до 3 метра дължина и тежат около 700 килограма, но понякога се срещат гиганти, които тежат 1 тон. Муцуната на Бялата Мечка е заострена, черепът й е кръгъл. Носът на Бялата Мечка винаги е черен на цвят.

Главата на Бялата Мечка е относително малка спрямо огромното й тяло. Очите, ушите и носът на Бялата Мечка са разположени много по-високо на главата й, отколкото очите, ушите и носът на Кафявата Мечка. Това се дължи на факта, че Бялата Мечка трябва да задържа главата си над водата, и затова тези важни органи са разположени по този начин. Козината на Бялата Мечка е с цвят, който й помага да остане незабелязана. Тя е бяла на цвят, с лек жълтеникав оттенък и трудно може да се забележи на фона на снега и леда.

Косъмчетата на Бялата Мечка са кухи, те провеждат топлината от слабото северно слънце така, че тя достига до кожата на мечката и я топли. Бялата Мечка има дълги крайници и масивни лапи, които завършват с остри извити нокти. Те й помагат да се катери с лекота по хлъзгавите ледени късове. Бялата Мечка има козина и по възглавничките на лапите си, което й помага да не се хлъзга по леда и допълнително топли лапите й.

Хранене на Бяла Мечка

Бялата Мечка е много добър ловец на морски животни. Бялата Мечка е изобретателна в намирането на храна и от всички мечки тя единствена се храни предимно с месо. Тя изминава огромни разстояния, за да открие любимото си лакомство – тюлените. Бялата Мечка има различни методи за лов. Най-често тя лови тюлените до дупките, от които те изплуват, за да си поемат въздух след дългото плуване под водата.

Бяла Мечка

Понякога Бялата Мечка стои с часове до такава дупка, докато не се появи тюлен, и го сграбчва. Ако Бялата Мечка забележи тюлен на леда, тя започва много бавно да пълзи към него и щом достигне разстояние от 20 метра, което я отделя от него, се хвърля с голяма скорост върху тюлена. През пролетта женските тюлени правят дупки в леда, които са незабележими за повечето животни, и там крият малките си, когато отиват да ловят риба.

Доброто обоняние на Бялата Мечка й помага да открие малкото и с един удар на лапата тя пробива покрива на дупката. В такива случаи малките тюленчета нямат шанс. Освен тюлени Бялата Мечка лови моржове и едри риби. При по-дълго гладуване тя се задоволява с дребни риби, яйца и мърша. Бялата Мечка може да подуши мърша от над 30 километра разстояние.

През лятото Бялата Мечка сменя тактиката си за лов, като дълго плува под водата и внезапно излиза на брега, където хваща тюлени, гъски или лебеди. Белите Мечки имат голям слой мазнина под козината си, и това ги спасява от гладуване, а не само от студа. Но когато Бялата Мечка се радва на плячка, тя изяжда около 25 килограма наведнъж. Опитната Бяла Мечка лови по един тюлен на три или четири дни.

Размножаване на Бяла Мечка

Мъжките Бели Мечки целогодишно обикалят Арктика. Те водят самотен начин на живот и се срещат с женски само по време на любовния период. Когато търсят разгонена женска, те могат да изминат десетки километри на ден. В началото на любовния период женската Бяла Мечка става неспокойна и започва да прави големи обиколки. Когато мъжкарят види нейни следи и разбере, че тя е готова за чифтосване, той тръгва след нея. В началото женската демонстрира нежелание да общува с мъжкия и го бие с лапите си.

Мъжкарят се изправя на задните си лапи и реве, за да го забележи женската. За няколко дни той успява да спечели доверието й и двамата играят от сутрин до вечер, като се гонят и се боричкат. След един-два дни се осъществява чифтосването. След това и двамата партньори се разделят и се чифтосват с други партньори.

Така се получава, че една мечка може да роди мечета от различни бащи. Ако няколко мъжкари следват разгонената женска, въпросът се решава с люти битки. През лятото женската натрупва мазнини, за да оцелее през дългата полярна зима. След чифтосването настъпват студените месеци и женската заспива зимен сън.

Тя спи в дупки в снега, които не са на ледовете, а на някой от арктическите острови. Докато спи, Бялата Мечка не яде и не пие, като ползва енергията от мазнините, натрупани през лятото. Температурата на тялото й остава нормална, за разлика от тази на животните, които спят истински зимен сън. Това се получава, защото женската трябва да топли малките в корема си, а после да ги роди и да се грижи за тях. В дупката е топло – до 30 градуса над нулата.

Женската ражда 2 или 3 мечета на всеки три години. Малките Бели Мечки се раждат слаби и слепи и тежат 700 грама. Те са дълги два 20 сантиметра и майките им много се грижат за тях. Когато излязат от дупката, малките са под закрилата на майка си, която ги защитава от мъжкарите. Дори родният баща на мечетата може да ги убие, ако е гладен. Женската сама отглежда потомството си, след чифтосването тя не се среща повече с партньора си. Малките проглеждат един месец след раждането си, а първите си стъпки правят на месец и половина.

През първите няколко месеца те се хранят с мазно мляко, което ги зарежда с енергия. Те се раждат голи, но постепенно се покриват с козина. На четири месеца малките тежат по десет килограма. Те сучат до година, но женската допълва менюто им с мазнина от тюлен. Въпреки усилията на женската от три родени мечета оцелява не повече от едно. След като полярната нощ приключи, мечетата излизат навън и не се страхуват от студа, защото вече имат дебела козина.

Мечка

Докато са малки, майката им разрешава да се возят на гърба й. Когато стане на две години, Бялата Мечка се отделя от майка си и заживява самостоятелно. Това е възрастта, в която Бялата Мечка може лесно да загине, тъй като все още няма добри ловни навици и може да умре от глад.

Любопитни факти за Бяла Мечка

Бялата Мечка води номадски начин на живот и постоянно е в движение. Останалата част от денонощието тя прекарва в сън или в игри в снега. Интересен е начинът, по който Бялата Мечка се спасява от снежните бури в Арктика. Тя изкопава дупка в снега, ляга в нея и излиза от скривалището едва когато бурята окончателно утихне.

Бялата Мечка има тяло, което е с форма, облекчаваща плуването й във водата. Заострената й муцуна с лекота разсича водата, а топлата гъста козина и дебелият слой подкожна мазнина й позволяват дълго време да стои в ледено студената вода. Задните лапи на Бялата Мечка й служат като рул, а предните, които са покрити с гъста козина, приличат на гребла. Козината на Бялата Мечка е абслютно непромокаема и задържа въздух, като по този начин спомага за задържането на тялото на огромното животно във водата.

Бялата Мечка може с часове да плува и дори да спи в ледено студената вода, без да излиза на леда. Бялата Мечка може да плува повече от 60 километра. Тя може да се гмурка, но не може да издържи повече от две минути без въздух под водата. Бялата Мечка развива скорост от около 6 километра в час, докато плува. На сушата Бялата Мечка развива скорост до 40 километра в час. Тя изминава над 15 000 километра годишно в търсене на храна.

В природата Бялата Мечка живее около 25 години, но в зоопаркови условия, където не трябва да се грижи сама за прехраната си, може да живее 40 години. Бялата Мечка е много пъргава въпреки огромните си размери. Тя с лекота прескача цепнатини в леда, широки до три метра и половина. Бялата Мечка никога не чупи леда, когато скача, тъй като равномерно разпределя тежестта си, като разполага широко лапите си при падане.

Тя има много добро зрение и невероятен слух. Бялата Мечка има обоняние, което й помага да усети миризмата на жертвата от 7 километра разстояние. Благодарение на добре развитото си обоняние Бялата Мечка може да разбере много по следите, които са оставили други Бели Мечки. Само по следите и миризмата на събратята си Бялата Мечка разбира от какъв пол са и ако са женски, дали са готови за чифтосване.

Вреди от Бяла Мечка

Бялата Мечка нанася вреди на популацията от тюлени, но тъй като самият брой на Белите Мечки е малък, те не могат значително да намалят броя на тюлените. Самите Бели Мечки трудно биха наранили хора, тъй като избягват срещите с тях. При нападение от страна на човек, което се случва понякога от бракониери, убиващи животните заради козината им, Бялата Мечка може да отвърне сериозно на удара.

Рейтинг

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати