Кенгуру

Кенгуру

Кенгуру е едно от най-екзотичните животни в света. То е известно със своята специална торба, в която отглежда малките си, и със способността си да прави много големи скокове. Има около седемдесет различни видове Кенгуру.

История на Кенгуру

Смята се, че Кенгуру се е появило на планетата ни преди около 150 милиона години и оттогава не е претърпяло съществени промени във външния си вид. Съществува легенда за произхода на името на Кенгуру. Тя е свързана с пристигането на европейски изследователи в Австралия. Когато видели животното, което изглеждало невероятно с торбата на корема си и с огромните си задни крака, с които правело големи скокове, те попитали аборигените как се нарича то.

Аборигените отговорили Кен Гу Ру, което на местния език означавало не разбирам. Името на животното обаче станало популярно и въпреки странното му оригинално значение, то се използва и днес. Кенгуру обитава Австралия и Нова Зеландия, но може да бъде срещнато и в Тасмания и Нова Гвинея. Някои видове Кенгуру могат да се срещнат по плажовете, както и в планините, където живеят скалните видове Кенгуру.

Как изглежда Кенгуру

Най-дребните Кенгуру са известни в научните среди като кенгурови плъхове, средните Кенгуру се наричат уалаби. Едрите Кенгуру са тези, които сме свикнали да виждаме в зоопарковете. Средната дължина на тялото на Кенгуру варира от 15 до 170 сантиметра.

Кенгуру тежи от един килограм до деветдесет килограма и повече. Най-едрите Кенгуру са червените, които може да са по-високи от средностатистически човек - около 190 сантиметра. Кенгуру е най-голямото торбесто животно на планетата. Задните крака на Кенгуру са много големи и силни, те им дават възможност да скачат на големи разстояния. Това е начинът, по който Кенгуру се придвижва.

Кенгуру с малко

Дългата опашка на Кенгуру помага на това животно да запази равновесие по време на скоковете. Опашката на Кенгуру е дълга от 15 до 105 сантиметра в зависимост от размера на самото животно. Главата на Кенгуру е доста малка за едрото му тяло. Муцуната може да е издължена или къса, това зависи от вида Кенгуру.

Ушите на Кенгуру са големи и изправени, със заострени краища. Те служат на Кенгуру да чува приближаващите се хищници и да се пази от тях. Предните лапи на Кенгуру са доста малки и не особено силни. Те имат по пет пръста, като всеки пръст завършва с дълъг нокът. Козината по тялото на Кенгуру е гъста и много мека. Тя може да е черна, рижава или сива на цвят. Не се среща Кенгуру, което да има светли петна по козината си, тя винаги е едноцветна.

Хранене на Кенгуру

Кенгуру е тревопасно животно. То яде различни видове и части на растения. Някои видове Кенгуру могат да се хранят с насекоми и червеи, когато не открият достатъчно количество храна. Специфичната бактериална флора в стомаха на Кенгуру преработва с голяма скорост растителната храна.

Кенгуру се храни с листата на акацията и евкалипта, с различни видове папрати, с цветовете на някои растения, както и с корените им. Те ядат и плодове. В по-сухите райони растат треви, които са с груби остри листа, но Кенгуру обича да ги похапва. Мъжкарите се хранят един час повече от женските, като предпочитат да покриват големи разстояния за по-разнообразна храна. Женските намират трева и се хранят на едно място, за да повишат качеството на изработваното от тях мляко.

Размножаване на Кенгуру

Кенгуруто е известно със своята плодовитост. Женското Кенгуру е бременно в продължение на 1 месец. Няколко часа преди раждането женската сяда върху опашката си и започва да облизва торбата на корема си. Тя облизва и козината на корема си, за да направи пътечка за новороденото. Новороденото Кенгуру, което тежи около 2 грама и е дълго около 1 сантиметър. То е напълно прозрачно и може да се види кръвоносната му система. То е напълно сляпо, но има много добре развит център на обонянието и отворени ноздри, които му помагат да открие торбата.

Малкото започва да се катери по козината на майка си, като тя е напълно безпомощна да му помогне, ако то падне. С много усилия малкото стига до торбата на корема на майка си и влиза в нея. Там то остава около девет месеца, като в нея завършва напълно развитието му.

След като малкото Кенгуру излезе от торбата, то остава с майка си още пет месеца, след което започва напълно самостоятелен живот. При влизането си в торбата новороденото Кенгуру открива едно от четирите зърна, на което увисва. То веднага се увеличава и запушва устата на малкото, и по този начин то се закрепва в торбата. Малкото не може да суче само, тъй като е твърде недоразвито.

Майка му напряга мускулите на гърдите си, за да пръска мляко в устата му. Ако малкото Кенгуру се откъсне от зърното, то умира от глад, защото майката няма как да го намести отново. В зависимост от това колко е голямо малкото, майката изработва четири различни вида мляко. Тъй като е възможно тя да храни поотрасналото си малко и в същото време да е родила ново, организмът й може едновременно да изработва два вида мляко.

Малкото Кенгуру подава главата си за първи път от торбата, когато навърши пет месеца. Понякога женската ражда две или три малки наведнъж, но в подобни случаи има трудности с оцеляването им, защото когато поотраснат, те не могат да се побират в торбата и растат по-дребни.

Любопитни факти за Кенгуру

Физическите възможности на Кенгуру са невероятни. Това животно може да развие до 90 километра в час, ако усеща опасност. Средната му скорост е 60 километра в час, а когато се движи бавно, то развива около 20 километра в час. Кенгуру с лекота може да прескочи ограда, която е около 3 метра висока. Кенгуру развива висока скорост на къси дистанции, но не може да я поддържа дълго време, защото бързо се изморява. Затова е лесно да се настигне Кенгуру. Кенгуру може да направи скок над 6 метра дължина, но по-едрите видове правят скокове с над 10 метра дължина.

Червено Кенгуру

Когато Кенгуру усети опасност от приближаващ се човек или хищник, то известява всичките си роднини, като започва да удря силно с лапи по земята. Кенгуру е активно през нощта, през деня то се крие в сенките на дърветата, където се спасява от жегите. През деня Кенгуру може да се крие в дупка или в гнездо, направено от трева. Кенгуру е социално животно, то не живее само. Кенгуру живее в неголеми групи, ръководени от мъжкар, заобиколен от няколко женски.

Кенгуру не се разбира с кучета и има специален метод за борба с тях. Ако няколко кучета едновременно нападнат Кенгуру, то се опитва да избяга от тях, като се насочва към най-близкия водоем. След това Кенгуру изчаква търпеливо кучетата да се доближат до водата и започва да ги бута към нея и да се опитва да ги удави. Ако наблизо няма водоем, Кенгуру намира най-близкото дърво, обляга гръб на него и като се оттласква, нанася силен удар на кучето със задните си крака. Кенгуру е единственият едър бозайник, който се придвижва, като подскача.

Кенгуру е изработило този начин на придвижване през хилядолетията, за да може по-бързо да преминава големи разстояния в търсене на вода и храна. Кенгуру живее от 9 до 18 години, но някои отделни екземпляри достигат до 30 годишна възраст. Местното население намалява броя на Кенгуру заради меката му козина и заради месото му. Някои фермери дори развъждат Кенгуру точно с тази цел. Кенгуру е плашливо животно, но тези екземпляри, които живеят в резервати, посещавани от туристи, с доверие се приближават към хората и дори им разрешават да ги хранят и да ги пипат.

Вреди от Кенгуру

Кенгуру представлява сериозна опасност за водачите на автомобили, тъй като се движи с голяма скорост и е активно през нощта. Сблъсъците с Кенгуру се случват в извънградски местности, където заслепеното от фарове животно спира на средата на пътя, където внезапно е изскочило.

Последиците от сблъсъка с Кенгуру могат да бъдат много сериозни, особено ако животното е от по-едрите видове. Затова много от автомобилите в извънградските зони имат специална броня срещу сблъсъци с Кенгуру, която предпазва водача от сериозни травми. При по-голям брой Кенгуру нанасят вреди на селското стопанство, като унищожават много растения, но такива случаи са много редки.

Рейтинг

5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати