Див Заек

Див заек

Дивият заек е едно от най-разпознаваемите горски животни. Дивият заек е активен най-вече през нощта. Той е включен в Червената книга, но като вид, който е със слаба опасност от изчезване. Въпреки че заекът е едно от най-преследваните от ловците животни, той се размножава по няколко пъти в годината, което до известна степен намалява риска от изчезване на вида.

История на див заек

Прародителите на съвременния див заек са обитавали планетата още от праисторически времена. В продължение на много векове дивият заек е бил предпочитана храна за майсторите на лова. Дивият заек живее предимно в гори, които не са много гъсти, тъй като той по принцип живее предимно на открити пространства.

Това животно често се среща в Европа, в част от Арабския полуостров, в Северна Африка и на много други места на планетата. Дивият заек обича полетата и поляните. Харесва му да живее и в широколистни гори, но най-добре се чувства на места, където в близост има селскостопански насаждения. В планините също често се срещат диви зайци. Те живеят на не повече от 2000 метра надморска височина, но през зимата слизат по-надолу, за да потърсят места, на които да се скрият от снега и от студа.

Как изглежда дивият заек

Дивият заек е животно с доста крехка костна система. Дължината на тялото му достига до 64-68 сантиметра. Дивият заек тежи между 4 и 6 килограма, но в отделни случаи някои екземпляри достигат и до 7 килограма. Ушите на дивия заек са дълги между 10 и 14 сантиметра. Дивият заек има опашка, която е с клиновидна форма и е сравнително дълга - от 7 до 14 сантиметра. Тя е покрита с по-тъмна, понякога черна козина в горната си част. Козината на гърба на дивия заек е по-тъмна, отколкото на хълбоците.

Коремчето на дивия заек е бяло. През лятото дивият заек е с по-тъмна козина, отколкото през зимата. Козината на различните екземпляри може да варира от сивкава, кафеникава, червеникава, тъмна охра, като главата, връхчетата на ушите и гърбът са по-тъмни. Козината на дивия заек е мека като коприна на допир и блести. Задните лапи на дивия заек, които му помагат да тича бързо, са дълги от 13 до 18 сантиметра. Очите на дивия заек са кафеникави или червеникави. Козината на дивия заек се сменя два пъти - през есента и през пролетта. И двата пъти смяната на козината продължава почти по 2 месеца.

С какво се храни дивият заек

През лятото дивият заек предпочита да се храни предимно с тревисти растения, затова може да се срещне най-вече на открити места като поляни и горички с малко дървета. Той похапва с удоволствие млади клонки по дървета и храсти. Дивият заек може да се храни с почти всички части на растенията с изключение на цветовете.

Див заек в полето

Когато е прекалено гладен, той не се храни само с листата и стъблата, а може да яде и корените на растението. През лятото дивият заек се храни със семената на различни видове растения. По този начин той спомага за разпространяването на много растителни видове, тъй като не всички семена успяват да се смелят в стомаха му. Дивият заек много харесва различни диворастящи култури - той с удоволствие хапва глухарчета, детелини и различни видове треви.

Дългоухото животно обича също така културните растения като различни видове зърнени култури, както и слънчогледи. За дивия заек бостаните са истински рай, защото той с удоволствие се храни с нежните млади филизи на растенията. През зимата дивият заек се храни с изсъхнали тревички, различни видове семена, остатъци от различни зеленчукови култури, които изкопава от снега.

Най-често през зимата в зеленчуковите градини той се храни с кочани от откъснати зелки, които намира под снега. Дивият заек през зимата се храни и с дървесна кора, ако няма нещо друго за ядене наоколо. Той обича да яде кората на клена, дъба, на лешниците, а също така на дивите ябълки и дивите круши. Много по-рядко явление е дивият заек да яде кората на трепетликата или на върбата, но ако наблизо няма нещо по-подходящо, се задоволява и с тях.

Заболявания на див заек

Дивият заек страда от някои заболявания, които се предизвикват от вътрешните паразити. Те са много опасни за животното, защото няма как да бъдат премахнати. При по-млади и не особено устойчиви към инфекции животни прекаленото развитие на вътрешни паразити може да доведе до смърт. Различните болести, предизвикани от вътрешни паразити, включват трихоцефалоза, цистицеркоза, трихостронгилоза. Тези болести атакуват червата, черния дроб и белите дробове. Това води до интоксикация на организма на дивия заек и към нарушаване на функциите на тялото. В повечето случаи тези болести водят до масово измиране на зайци в цели райони.

Див заек в далечината

Любопитни факти за див заек

Малко хора знаят, че на практика дивият заек предпочита да води активен живот през нощта или по мръкнало. Дневната активност на дивия заек се проявява единствено по време на любовния период. През първата половина на нощта дивият заек се храни и търси нови места за хранене и за обитаване. Той предпочита да е в близост до водоем.

Ако времето навън не е благоприятно за дивия заек, той е в състояние по няколко дни да не излиза от леговището си и се справя и без храна. През лятото дивият заек живее в малки дупки, които изкопава под храст или в близост до паднало дърво. Много често обаче се случва дивият заек да не копае леговище, а направо да заспи под някой храст. Той никога не прави постоянно леговище, а спи там, където го завари изгревът.

Понякога дивият заек използва изоставени дупки на лисици или язовци. Но той никога не се задържа и в тях за дълго време. Всъщност леговището на заека зависи най-вече от атмосферните условия. Когато е сухо, дивият заек предпочита да е в низините, а когато завали, се качва на по-високи места. През зимата той спи върху снега на място, което се намира на завет. Много рядко, ако зимата е твърде студена и има много сняг дивият заек може да направи тунели в снега. Те могат да достигнат до 2 метра дължина. През зимата дивият заек може да си направи леговище в сено.

Дивият заек може да развие доста висока скорост, когато бяга - до 60 километра в час по права линия. Интересен факт е, че дивият заек може много добре да плува, макар че не обича да го прави за удоволствие, а само когато се налага да се спасява от преследване. Той има и друга тактика, с която мами хищниците си. За да обърка преследвачите си, дивият заек може нарочно да направи няколко кръга, и по този начин хищниците да не са наясно накъде точно е отишъл заекът. Най-често той прибягва до тази тактика през зимата, когато в снега остават много кръгове, направени от неговите стъпки.

Любопитен факт е, че когато женската на дивия заек се грижи за потомството си, тя го храни не по-често от веднъж на денонощие. Понякога майката на дивите зайчета ги храни веднъж на три-четири дни. Благодарение на високата масленост на млякото на майката дивите зайчета успяват да оцелеят и при този доста нередовен начин на хранене. Понякога се случва женската на дивия заек да осинови малки зайчета, ако майка им е била убита. Това се случва рядко, но в такива случаи приемната майка се грижи за чуждите зайчета повече, отколкото за своите. Женската на дивия заек е в състояние да даде живот на четири поколения зайчета годишно.

В зоопаркови условия дивият заек може да доживее до 7 години. В природата дивият заек рядко може да достигне до тази възраст, тъй като обикновено става жертва на хищници или на ловци.

Вреди от див заек

Дивият заек нанася големи вреди на селскостопанските култури и на дърветата. През зимата, когато няма с какво да се храни, той гризе кората на различни видове плодни дръвчета. Това животно много харесва кората на крушата, ябълката, хапва също така кора на череша и на синя слива. Дивият заек също така е в състояние да изрови много посеви на зърнени култури, посадени през есента. Дивият заек нанася вреди и на младите широколистни гори, тъй като унищожава кората, наранява дърветата, вследствие на което те обикновено умират. Дивият заек унищожава също така младите пъпки на някои храсти, както и кората на растенията, с което ги унищожава.

Рейтинг

5 0
4 0
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Популярни