Черна Мида

Черна Мида
Снимка: nms-enns0/pixabay.com

Когато става въпрос за миди, асоциациите свързват тези морски обитатели с вкусно блюдо, приготвено с морския деликатес. Наистина черната мида е известна с това, че е обект на стопански улов и отглеждане в специално създадени стопанства по цял свят. Затова и участва в много рецепти с миди.

Този вид е наличен и в нашето Черно море, но запасите в черноморския шелф са ограничени заради бурното разпространение на друг инвазивен морски вид - рапанът, който хранейки се с черна мида, заплашва да унищожи този интересен морски вид в акваторията на морето.

Популярната черна мида е интересен морски обитател, за който е добре да се научи повече от тези, които се интересуват от морската фауна, както и от тези, които са заинтригувани от мидите най-вече заради кулинарни пристрастия.

Класификация на черната мида

Черната мида с латинско название Mytilus galloprovincialis е двучерупчесто морско мекотело от семейство Mytilidae. Те са инвазивен вид в много части на света, а също и обект на аквакултури. Любима храна за някои морски хищници.

Mytilus galloprovincialis е един от трите основни тясно свързани вида в комплекса на сините миди, които заедно са широко разпространени в умерените и субарктическите брегове на Северното и Южното полукълбо и често са доминиращи обитатели на твърди субстрати на приливни и крайбрежни местообитания.

Mytilus galloprovincialis често се хибридизира със своите сестрински таксони, тясно свързани със сините миди - Mytilus edulis и Mytilus trossulis, когато се намират на едно и също място.

Разпространение на черната мида

Mytilus galloprovincialis се смята за най-толерантния към водата вид от трите и има най-южното разпространение в Европа и Северна Америка.

В Европа Mytilus galloprovincialis се среща в Средиземно и Черно море и по бреговете на Атлантическия океан, в Португалия, на север от Франция и на Британските острови и Норвегия. Този вид се среща и в европейската част на Арктика, включително Северна Норвегия.

Миди

В северната част на Тихия океан се среща по крайбрежието на Калифорния, където видът е пренесен в Европа чрез човешка дейност. Присъства като инвазивен вид и в азиатското крайбрежие, цяла Япония и Северна Корея и около Владивосток в Русия.

Mytilus galloprovincialis присъства и като местен произход в части от Южното полукълбо. Има и популации на черна мида, въведени от север с човешка дейност.

В Южна Африка са живели оригинални популации на Mytilus, но черната мида е въведена от Европа през 1984 година и сега е доминиращ вид. Среща се също в Нова Зеландия, Австралия и Южна Америка.

Описание на черната мида

Това морско животно расте до 5-8 сантиметра дължина, но може да достигне и до 14 сантиметра. Раковината на животното се състои от две черупки, които са еднакво оформени и обхващат тялото. Те са свързани помежду си с мускули, които ги държат здраво стегнати.

Черупката на черната мида е изградена от 3 слоя, а съдържанието на калциев карбонат в тях е почти 90 процента. На цвят е черна или тъмно сива, понякога се наблюдават кафеникави оттенъци. Отвътре е покрита със слой седеф, а най-външен е роговият слой. Той е химически устойчив и по такъв начин осигурява допълнителни защитни функции на мекотелото.

В черупката върху седефения слой се намира мекотелото. Отгоре е мантията, която обгръща всички вътрешни органи, и мускули, които затварят двете черупки. В единия край на черупката се намират 2 отвора. Входящият и изходящият отвори са разположени противоположно на мускулестия крак, който е на другата страна. С него мекотелото се придвижва бавно и се закрепва върху скалите или се зарива в пясъка.

Най-ценното в това мекотело е месото на черната мида. По отношение на съдържанието на белтъчини то е близко с говеждото, но в мидата има 11 пъти по-голямо количество калций, а 2 пъти повече е фосфорът. Месото е около 20-30 процента от цялата им маса. В съдържанието се отличават мазнините, белтъчините, въглехидратите, витамините от група В, витамин С, желязото, йодът, манганът, кобалтът и други.

Бисусната им жлеза секретира нишките, които държат черупката затворена. Тя се намира в мускулестия крак, който е загубил двигателната си функция заради почти неподвижния начин на живот.

Местообитания на черната мида

Черната мида живее на скалисти, пясъчни или тинести грундове на дълбочина до 15 метра. Най-продуктивният слой се намира между 3 и 10 метра под водата.

Този вид предпочита бързо движещата се вода, в която не се задържа утайка, чувства се добре и се размножава бурно във вода, която е богата на хранителни вещества. Най-активна е през летните месеци, които става и размножаването.

Отглеждане на черни миди
Снимка: joycemay/pixabay.com

Размножаване на черната мида

Мидите достигат полова зрялост на 1, 5 години и живеят до 10-15 години. Оплождането при черните миди става външно, а колкото по-възрастни са, толкова са по-плодовити.

Женската изхвърля от 5 до 12 милиона яйца, а може да достигне и до 25 милиона при по-едри и по-възрастни женски. Те биват оплодени от семенната течност на мъжкия. Той я изхвърля на периоди 2 или 3 пъти, като при първото изхвърляне тя е най-жизнена и продуктивна.

Размножаването при черните миди става 1-2 пъти годишно в естествени условия и 4-5 пъти при отглеждане във ферми.

Около 20 часа след като са оплодени, от яйцата се появяват ларви, наречени велигерови ларви. Те са свободно плаващи личинки и живеят като планктон около 2 седмици след излюпването си в зависимост от водната температура, храната и местата за закрепване.

Когато условията не са благоприятни, личинковият начин на живот е по-дълъг и продължава понякога до няколко месеца. Имат нужда и от повече светлина. Когато са с размери 0, 2-0, 3 милиметра те се установяват на дъното.

При благоприятни условия те търпят метаморфоза и се превръщат в малки мидички. Постепенно малките мидички започват миграция до дълбочина, която е подходяща за растежа им.

Около 10-15 дни по-късно вече могат да се видят малки миди с бледо кафяв цвят. Когато станат 1 сантиметър, те променят цвета си.

Мъжките черни миди имат бял цвят на месото, а при женските месото е бледо жълто до оранжево. Месото им се нарича ядка и е деликатес във всички кухни.

Рецепти с черни миди

Хранене на черната мида

Мидата се храни, филтририайки водата. Всеки организъм филтрира по 2-3 литра вода на час и яде цъфтящият планктон, като и зоопланктона, но храненето на черната мида е избирателно.

От реките и езерата, които се вливат в морето, са с по-ниска соленост и това прави специфичния вкус на миденото месо наистина изключителен. Те са способни да си набавят всичката им необходима храна от околната среда.

Значение на черната мида

Стопанското значение на този вид е огромно. Тъй като са харесвана храна от хората, в много държави е развита индустрия за отглеждане на черни миди във ферми.

В кулинарията за приготвянето им са създадени безброй рецепти за приготвяне на черни миди чрез различни начини на термична обработка, която е задължителна, тъй като суровата или полусуровата мида може да доведе до отравяне и развитие на различни заболявания.

Това животно е естествен филтър на водата в районите, където живее, и затова е важен елемент от екосистемата. Служи също за храна на много морски видове животни, а рапанът заплашва съществуването му като вид. Затова хората се опитват да регулират популациите с цел запазване на ценната морска суровина, каквато черната мида представлява. Също така могат да послужат са храна на видри, птици, водни птици, миещи мечки, някои патици и различни хищници.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати