Сръндак

Сръндак

Думата сръндак е по-рядко използваната за вида животно, което назовава. Сърна се среща по-често като име на този вид животно от семейството на Кухорогите. Терминологично обаче така се нарича женското животно, а за мъжкото използваното име е сръндак.

Само мъжките екземпляри имат рога, те са къси и изправени нагоре, с което се отличават от близките си роднини, елените и лосовете, с техните големи разклонени рога. Затова е нужно да намерим мястото на сръндака между сродните му в животинското царство.

Класификация на сръндак

Латинското наименование на сръндака е Capreolus capreolus, а животното се нарича още сърна, европейска сърна, западна сърна, и е вид елен. Сърната с други думи представлява малък елен, който добре се е адаптирал към студена среда.

Гръцкото име пигаргос е споменато още от Херодот и Плиний, както и други древни автори, които го определят като ловен обект.

Таксономичното название Capreolus идва от Caprа, вероятно бяла коза. Значението от латински също не е добре изяснено и може би е означавало козирог или дива коза. На латински сърната е наричана още капрагин.

За първи път животното е описано научно от Карл Линей с името Cervus caprеolus през 1758 година. Названието на рода Capreolus обаче е предложено за първи път от Джон Едуард Грей през 1821 година. Сърната е най-близо до водния елен и видовете от тази група са най-тясно свързани с елените и лосовете.

Местообитания на сръндака

Сръндака се среща в цяла Европа и Мала Азия, като изключение правят островите Корсика и Сардиния, също Ливан, Израел, Ирландия и източния край на Източна Европа. Разпространението на вида е намалено и обхватът им е фрагментиран заради лова и друга човешка намеса между края на ХІХ и началото на ХХ век.

Сръндакът предпочита горската степ и малките островни гори сред земеделските земи. Обича също ливади с високи треви и някои храсти. Предпочита места, където горите са изгорени и изсечени.

Описание на сръндака

Capreolus сapreolus е малък елен с дълга шия, без грива, с относително големи уши, 12-14 сантиметра, рудиментарна опашка, само 2-3 сантиметра дълга. Няма преорбитални жлези.

През зимата животното е оцветяването на сръндака варира от сиво-кафяво до тъмно кафяво. Отличава се с голяма бяло опашно петно. През лятото цветът на сърната минава в червеникав, до червено- кафяв.

При мъжките се появява удебеляване на кожата на главата, врата и предната част на тялото. Каудалното петно или липсва, или е по-слабо изразено, отколкото през зимата. Върхът на главата на животното през топлия сезон е или сив, или кафяв. Линеят два пъти годишно.

Сръндакът се сеща в България

Сръндакът има рога, но малки и насочени нагоре. Те, подобно на еленовите, опадват всяка година през октомври и ноември. Отглеждат се нови веднага след това. Сръндакът е малко по-едър от сърната. И двата пола имат добре развити тесни и къси копита.

Анализ, направен на 11 различни популации сърни дава средна дължина на животното от 107-125 сантиметра, височина на раменете 66-83 сантиметра и ширина на черепа 84-91 сантиметра. Черепът на сръндака е малък, но донякъде удължен. Слъзните кости са по-къси от диаметъра на орбиталната кухина. Предните краища на носните им кости са раздвоени. Орбитите са средно големи.

Следата на сърната е много характерна. Животното има тясно и остро малко копито. Дължината на нейната стъпка е 4-5 сантиметра дълга и 3-3, 5 сантиметра широка. Различава се от следата на елена по големина и форма. Крачката, която прави животното, е до 40 сантиметра, когато следва дирята, отклонява се до 10 сантиметра.

Поведение на сръндака

Сърните са или самотни животни или живеят в семейни групи, които се състоят от женската с нейното потомство през летните месеци. През зимата почти всички животни са в семейни групи. Основата на социалната организация на тяхното общество е семейната група. Съставът на групата се променя. Групата може да наброява от 40 до 90 членове в отворени райони или 10-15 в горските области. Организацията и числеността на групата зависи от изобилието и разпределението на ресурсите, както и от покритието, което животните могат да осъществят върху територията. През лятото те лесно покриват цялата си територия, а през зимата се концентрират в районите, където е храната им. Правото да се управлява територията е причина за битки всяка година между възрастен мъжки и млад кандидат за съседна територия.

Продължителността на живота на сръндаците е обикновено 10 години, някои екземпляри стигат 15- 17 години.

Вълците, рисът и лисицата са главните им врагове.

Размножаване на сърните

Сръндакът става полово зрял в края на първата година. Размножават се обаче от третата година нататък. Могат да се възпроизвеждат от март до октомври, но все пак размножителния им сезон е ограничен най-вече от юни до август.

Сърната започва да се размножава, когато е на 14 месеца. При тази женска се наблюдава латентен период на бременност, който е единствен при копитните животни. Ембрионът се зачева обикновено януари месец, а оплодената яйцеклетка прониква в матката, където се разделя. Следва период от 4-5 месеца с минимална миотична дейност. Периодът на бременност е от 264 до 318 дни. Малките се раждат между април и юли. Най-често се раждат 2 малки, понякога 3, по-рядко едно. Малките тежат около 1700 грама, виждат и имат косми по тях. Първите няколко дни са безпомощни, макар да се изправят след няколко часа и тогава са уязвими за хищници. През първия месец майката ги кърми 5 до 9 пъти на ден. Първите месеци от живота малките са кърмени, а през есента те се хранят напълно самостоятелно с растителна храна.

Хранене на сръндака

Сръндаците се хранят доста разнообразно, около хиляда растителни вида са включени в менюто им. Те биват избирани от ареала, който дивите животни обитават. Процентно съотношението е: 25 процента дървесни видове, 54 процента тревисти растения и 16 процента едносемеделни. Могат да ядат и иглолистни растения, но това се случва само през зимата, ако растителната храна е много оскъдна. Иначе предпочитат меки, богати на енергия храни, които биват селектирани от тях в зависимост от района на местообитание.

Най-важни храни за сърните са черна боровинка, къпина, ела, житни треви, червена боровинка, бял бор, смърч, гъби и други.

При хранене предпочитат дребните плодчета, филизите и сочната млада трева.

През зимата търсена храна са буковите жълъди, които животните изравят с копитата на предните си крака. Свежите вечно зелени листа на бръшляна и къпината заместват жълъда, където липсва. Хранителните предпочитания на сърните може да се определят като придирчиви и разнообразни.

Мъжка сърна

Лов на сръндаци

Сърните за ловен обект от векове, тъй като месото им е много полезно и вкусно. Днес ловът на сърни е регулиран от закони и разпоредби. От края на пролетта до началото на есента ловът на едър дивеч е забранен. Ловът на сръндак през този период е разрешен.

Ловците често ловуват сръндаци за трофеи, подобно на бивни на слонове и рогове на носорог. Трофейният лов обаче е много вреден, защото пречи на заплодяването на сърните.

Трофеите на българския сръндак са симетрични, рогата са дълги и добре оформени. Затова са търсени и ценни като трофей. Има и национален рекорд за трофей. Бракониерството е довело до цели райони, в които животното вече не се среща.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати