Какво трябва да знаем за пираните?

Какво трябва да знаем за пираните?
Снимка: zoosnow/pixabay.com

На въпроса коя е най-опасната риба на Земята, пиранята ще заеме едно от първите места. Тя е твърде малка по размер, но когато е в стадо, ще остави само скелет от попаднал във водата човек. Поне така е по филмите, книгите или според страховити разкази за хищната риба. Дали наистина е така?

Фактите говорят красноречиво. Силата на натиска, упражнен от челюстните мускули, в сравнение с големината на тялото е най-голям при пираните от всички гръбначни в света. Те наистина хапят. Но всички смразяващи факти за пиранята - опасната жителка на Амазонка са повече или по-малко преувеличени. Затова е нужно безпристрастно да се разгледа начина на живот, поведение, хранене на пираните, за се състави достоверна представа за тях.

Класификация на пираните и етимология на названието им

Научното име на пиранята е Serrasalminae или Pygocentrus.

Това е сладководна риба от семейство Characidae.

Хищната риба е известна още като Пирай, Пигоцентрус Натерери, Пигоцентрус Карибе, Червена Пираня, Пиреа и други.

Видът идва от Южна Америка, от водите на река Амазонка и реките Гвиана.

Към днешна дата има около 90 вида пирани. Отделни видове са известни с други имена и обозначават различни стоматологични характеристики и хранителни навици.

Повечето серасалмиди имат около 60 хромозоми, вариращи от 54 до 62.

Името пираня е дадено от индианците, от думите писалка и трион. Според друга версия преводът на названието е озъбен демон. Рибата напълно оправдава всякакви прякори.

История на пираните

Без съмнение всички проучвания доказват, че става въпрос за много древна по произход риба, от която произлиза пиранята.

Ново изследване описва подробно риба, подобна на пиранята, която има дълги, остри зъби, способни да се хранят с плът, кожа и дори кости. Древният вид е най-старият открит пример за риба, която яде плът и атакува други риби в същите области, както го прави сега съвременната пираня.

Вкаменената риба е била забелязана заради наличието на дълги, остри и издадени напред зъби. Видът е наречен Piranhamesodon pinnatomusи е датирано отпреди 152 милиона години. Става въпрос за костна риба, която я прави първата с апетит за плът. Тези древни предшественици не били големи, около 8 сантиметра. Смята се, че тяхната среда са тропическите морета сред корали и морски гъби.

Към горните дълги и остри зъби се добавят и триъгълните зъби на долната челюст с назъбени ръбове.

След тази юрска риба през среден миоцен се оформя в голяма степен видовото разнообразие на семейството на пираните до това, което представляват днес.

Как изглежда пиранята?

Какво трябва да знаем за пираните?

Пиранята е сравнително дребна риба. Дължината, до която достига, е от 14 до 26 сантиметра. Има екземпляри до 43 сантиметра. Теглото е не повече от1 килограм, за по-едрите екземпляри.

Тялото на рибата е високо и компресирано странично. По гърбя върви гребен, който се свързва с първата гръбна перка, докато втората по принцип е много малка. Имат поредица от коремни шипове и дълга дорзална перка, с над 16 лъча. Повечето видове притежават предно насочен гръбнак, гръбната перка се простира до надбъбречната кост.

Аналната перка е умерено дълга, най-малко с неразклонени и 10 разклонени лъчи

Рибата има изключително силна мускулатура, което помага за бързото движение.

Цветът на пираните според вида, от непрозрачно зелено, стигащо до черни нюанси и сребристо, златисти тонове. Много отличителен е червеният цвят, той варира до оранжево жълто на корема и зоната около хрилете.

Най-отличителната черта без съмнение е устата. Долната челюст е много изразена и съдържа ред големи триъгълни и много остри зъби, които образуват захапка с тези в горната челюст, които обикновено са на повече от един ред. Тази структура, заедно с мощните челюстни мускули прави устата на пиранята много ефективен инструмент, способен рязко да отрязва хапки месо от плячката.

Половият диморфизъм се изразява в размера, женските са по-едри от мъжките. Оцветяването им обаче е еднакво.

Разпространение и местообитания на пиранята

Серасалмидите обитават всички основни и някои незначителни речни системи на Атлантическия океан в Южна Америка, източно от Андите, но са въведени и в други области.

Видовете варират около 10 градуса северна ширина на юг до около 35 градуса южна ширина. Приемат ги най-вече като екзотиката на Амазонка, но те имат своите обитания и в други води, където условията на живот им позволяват да оцелеят, а пиранята е силно адаптивен вид, така че може да се развива и в други климатични области.

Начин на живот и поведение на пиранята

Холивудските филми носят вината за изградения образ на пираните като зли, агресивни риби, които хапят лошо. Учените обаче казват, че те по-често лаят, отколкото хапят.

Наистина рибите издават различни звуци, както е установено при поставянето на микрофон в аквариум с червенокоремни пирани. Става ясно, че тези интересни риби, завладели съзнанието на хората отдавна, общуват активно помежду си с 3 различни вида звукови сигнали.

Когато са ядосани и се конфронтират те издават звук, подобен на лаене.

Когато се бият за храната или предизвикват опонента си, издават кратки, насечени, равномерни звуци, сякаш бият барабан.

Когато се заплашват една друга чрез тракане на зъби, звуците са по-меки, приличат на грачещи.

Произвеждането на различните звуци става чрез съкращаване на определени мускулни групи. Те предизвикват вибрации на плавателните мехури. Това, че звуците са умишлени, се доказва от факта, че когато рибата спре да свива мускулите си, звуците спират.

Комуникацията е необходимост, тъй като пираните са стадни риби. Те се движат в групи, наброяващи от 2 до стотици екземпляри. Когато са на групи, те ловуват агресивно, има много свидетелства за бързината, с която оглозгват огромни спрямо техните размери жертви.

Относно въпроса за агресивността на пираните, легендите са силно преувеличени. Представата, че пиранята атакува във водата всичко, което се движи, не отговаря на истината. Всъщност това е много внимателна риба, която не представлява сериозна опасност за човека. Има много доказателства, че човек може да плува в пълна с пирани вода и няма да има риск за здравето му. Всъщност пираните са плахи риби, които не обичат да се доближават до по-едри същества.

Какво трябва да знаем за пираните?
Снимка: skeeze/pixabay.com

Те обичат обществото на себеподобните си и ако човек види пираня във водата, със сигурност наблизо има и други. Движението в стада е начин да се пазят, защото така възможността да бъдат изядени е по-малка.

Все пак пираните наистина са машини за убиване спрямо други видове риби, които стоят под тях в хранителната верига. Те отхапват и разкъсват плътта на рибите, но поведението им обикновено се дължи на самоотбрана, на нетипични метеорологични условия, като суша, предизвикваща липса на храна. По време на гладуване тези по принцип хищни риби се втурват към всичко, което се доближи до водата. Склонността към агресия се свързва и с времето на хвърляне на хайвера, когато нападенията също са защитна реакция.

В екосистемата пираните са санитарната полиция на водоемите. Те нападат болни рибки, а също така се хранят и с мърша и по този начин почистват водните басейни. Същата роля изпълняват много други животни на сушата.

Хранене и размножаване на пиранята

Срещат се и вегетариански настроени или всеядни сред видовете пирани, но болшинството са месоядни. Хранят се с водни безгръбначни, дребни рибки като гупите, земноводни, както и парчета от трупове на различни животни във водата.

Когато са в аквариум, те бързо го оставят без растителността му. Обичат и говеждо месо, но не се препоръчва да им се дава, защото съдържа бактерии, които могат да разболеят пираните. Може да се изсуши под форма на пръчици или гранули.

Размножаването на пираните става както при всички риби с хайвер. Женските снасят в добре защитени места, тъй като не се грижат за излюпените малки. Те се появяват 2-3 денонощия след като хайверът е оплоден.

Значение на пиранята

Пираните са важна брънка от екосистемата в родните си места. Освен че прочистват водите от умрели или болни животни, те самите са храна за много други животински видове: каймани, речни делфини, водни костенурки, по-големи хищни риби, и разбира се, на хората. Предлагат се като храна по местните пазари в Амазония.

На места те са вредни основно за рибарите, защото разкъсват мрежите, повреждат стръвта и прогонват рибните пасажи, които представляват риболовен интерес.

Не бива да се пренебрегва и въпросът с нараняванията, които доста хора получават от пирани заради невнимание около водоемите. Някои стопани губят селскостопански животни, нападани от пирани най-вече при водопой.

Стадо от 400-500 пирани е в състояние да оглозга човек за 5 минути. Това е факт, който обаче трябва да се представя заедно с редица уточнения, свързани с безопасното поведение в близост до пираните.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати