Дукер

Дукер
Снимка: Raul654/wikipedia.org

В тропическите гори на Африка живее плахо животно, което на езика на местните африкански племена се нарича гмурец. Това е добре намерено определение за животното, защото при най-малка опасност то се гмурка в близката растителност. Това животно е дукерът.

Дукерът е член на добре разпознаваемо подсемейство, което запълва същата ниша, каквато заемат агутите на Американския континент, тоест това са дребни по размер животни.

Цялата им еволюционна история е ограничена до африканския континент. Те са интересно звено, с което могат да се правят паралели в развитието на видовете в различни климатични зони и видове терени.

Местообитания на дукера

Дукерите, с латинско название Cephalophinae, са подсемейство дребни бозайници от семейството на Кухорогите. Най-близък роднина на дукера е антилопата.

Фосилната история на дукера е оскъдна и започва преди около 6 милиона години, макар че някои специалисти предполагат, че може да са съществували и преди 12 милиона години.

Всички съществуващи 18 вида от това животно са групирани в 3 рода и живеят само в Африка, на юг от Сахара.

Делят се на две основни групи - горски и храстови дукери. Всички горски обитават тропическите гори на субсахарна Африка, докато единствения храстови дукер заема саваната.

Дукерите са много срамежливи и неуловими животни. Силно привързани са към зелената покривка на природата. Тези, които са склонни да живеят на по-открити места, бързо изчезват в гъсталака, където намират истинската си защита.

Описани са за първи път от британския зоолог Джон Едуард Грей през 1871 година.

Научното название идва от латинските думи за глава и гребен, а популярното им име е от езика на местните африкански племена.

Как изглежда дукерът?

Дукерите имат компактно тяло, сравнително къси крака и здрава задна част на тялото. Те разчитат на бързи скорости на кратки разстояния през гъстата растителност, за да избягат от хищници.

Всички 18 вида имат еднакъв план на тялото, но размерите са в широки граници, от 5 до 80 килограма варира теглото на отделните видове.

Екстремни вариации има и при цветовете и маркировките. Съществуват дукери, които биват: червен, син, черен, сив, с бял корем, с жълт гръб.

Наблюдава се минимален полов диморфизъм, като женските са по-едри от мъжките.

При повечето видове мъжките, както и женските отглеждат рога. Те са едни от най-малките при всички бовиди. Малкият размер, ниският ъгъл на разположение и позицията им в задната част на черепа намаляват шанса тези животни да бъдат хванати в джунглата. Кичур коса често прикрива роговите израстъци, които изглеждат като малки шипове.

Имат добре развити преорбитални жлези, които изглеждат като процепи под очите. Мъжките маркират територията си със секрети от тези жлези.

Лесно се разпознават от другите антилопи по дъгообразно извития си гръб и по-късите предни крака.

Поведение на дукера

Като изключим времето на възпроизвеждане, когато се налага животните да се събират, през останалата част от живота си дукерите живеят сами. Това отчасти може да обясни ограничения диморфизъм в размера, характерен за повечето видове от този бозайник, с изключение на обикновения дукер, при който женските са очевидно по-едри.

Разликите в отделните видове им позволяват да съществуват едновременно чрез ограничаване на припокриването на нишите им.

Поради размера и запазения характер и поведение, основният защитен механизъм при това животно е да се крие от хищниците. Те са известни с изключителната си стеснителност, замръзване на място при всеки признак за заплаха и гмурване в най-близкия храст.

Все пак те са по-агресивни при обособяване и запазване на територията си. Отбелязват я със секрети и се бият с други дукери за нея.

Мъжките маркират територия и чрез дефекация.

Дукерите, които се движат сами, общуват с други себеподобни 1 или 2 пъти годишно, единствено с цел чифтосване. Въпреки че от време на време тези животни се събират в групи, за да събират паднали плодове, те все пак са самотници или живеят по двойки, за да избегнат конкуренцията, която се получава в голяма група.

Те са станали силно селективни заради начина си на живот и се хранят само с определени части на растенията. Заради селективността на хранене, храната е все по-разпръсната и оттам групата на животните е толкова по-малка.

Те са дневни, нощни или и двете в зависимост от храната.Еволюцията е превърнала повечето видове в дневни. По-дребните са по-активни денем, а по-едрите през нощта.

Хранене на дукера

В храната на дукера влизат листа, издънки, семена, пъпки, плодове и кора и поради това дукерът често следва птиците или маймуните, за да събират плодовете, които те изпускат.

Животните разнообразяват диетата си и с месо. Консумират насекоми, мърша (подобно на чакали, лешояди и хиени) от време на време, а понякога улавят и гризачи или малки птици.

Тъй като храната е решаващият фактор, това определя и разпределението на дукерите. Когато се хранят с широк спектър от растения, те избират най-хранителната част. Това изисква да са добре запознати с разпространението на различни растения в определената територия, която обхождат.

Дукерите живеят в Африка

Дребните видове дукери ядат основно семена, по-големите предпочитат по-едри плодове.

Получавайки по-голямата част от водата от храната, която консумират, дукерите не разчитат на питейна вода, затова може да бъдат срещнати и в сухи райони.

Храненето по различно време позволява една и съща територия да се споделя с хранителните ресурси в нея, без да създава конкуренция между различни по големина видове дукери. Освен това по-едрите видове са развили по-здрава храносмилателна система, за да консумират храни с по-ниско качество и по-големи плодове и семена. По-нежната храна е за по-дребните видове.

Размножаване на дукера

Системата на чифтосване при дукерите зависи от местообитанията и варира от моногамни двойки до мъжки с повече от 1 женска. Малките се раждат по всяко време през годината, вероятният пик е през лятото.

Бременността на женската трае около 6 месеца. Ражда по 1 малко, по-рядко близнаци. Преди раждането женската се крие в гъста растителност. Независимо че са скрити от майката малките са напълно развити при раждането и могат да започнат да тичат още след 24 часа от момента на раждане.

Зрелостта при женската настъпва на 7 месеца, чифтосва се на 8-9 месеца и на 1 година ражда за първи път.

Някои факти за проблемите при опазване на дукера

Дукерът е едно от най-ловуваните животни в Африка - за месо, кожи и рога и това води до значително намаляване на популацията на животното.

По-големите видове дукери се смятат за застрашени и са вписани в Червената книга на застрашените животни.

Най-голямото предизвикателство пред опазването на дукерите е липсата на достатъчно познания за тези животни, съчетано с уникалната динамика на тяхната популация.

От дукерите зависят някои видове растения, с които те се хранят. При липса на разпръскване на семена растенията ще загубят основния си метод на възпроизводство, а други живи организми ще изгубят основния си източник на храна.

Тези животни са заплашени и от свръх растеж на други взаимодействащи видове, което води до нарушаване на съвместното съществуване.

Урбанизацията е особено тежък проблем пред това свръх чувствително към средата си животно, за което гъстата растителност е основна жизнена среда и условие за съществуване.

Препоръчано

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати