Бивол

Биволи
Снимка: likedok88/pixabay.com

За много диви животни се знаят редица факти от хората, защото привличат интерес към себе си. Това не би могло да се каже за биволите. Тях възприемаме като преживни животни, които не могат да ни кажат нищо интересно за себе си.

Това не е вярно. Те са скромни откъм поведение, но пък животът им е добре подреден и забележителен. Биволите живеят в демократично общество, което хората така много ценят. В гигантските стада, в които живеят някои видове биволи, има строги правила, с които се постига съгласуваност и ред между членовете. Решенията се взимат от женските, които лягат на земята, като гледат в определена посока, след това стават и отново лягат. Така се осъществява вотът при тях.

Още много интересни факти за биволите могат да се научат. ако се опознаят животът и навиците им.

Класификация на биволите

Биволът е с латинско название Bubalus и принадлежи към рода на едрите бозайници от разреда на Чифтокопитните, както говедата. Названието е предложено през 1827 година от Чарлз Хамилтън Смит.

По класифицирането на биволите има много дискусии, които продължават и днес, но основно когато се говори за биволите, се разглеждат опитомените биволи, така наречените водни биволи, които човекът е опитомил още 3 хиляди години преди Христа.

Африканските биволи са агресивни и затова не подлежат на опитомяване. Поради факта, че биволът вече е селскотопанско животно (като кравите, свинете, овцете, козите, кокошките, пуйките, гъските), дивите представители на вида не оформят големи популации.

Как изглежда биволът?

Когато говорим за биволите, имаме предвид дивите животни на свобода, които са по-малка популация от опитомените, отглеждани от хората със стопанска цел.

Стадо с биволи
Снимка: IanZA/pixabay.com

Зоологът Смит описва бивола като нисък бозайник, с много твърди крайници, с дълга и тънка опашка, която стига до скакателните стави, накрая е с храстовиден пискюл.

Главата на бивола е голяма, със силно изпъкнало, но тясно чело, големи тъмни очи и фуниевидни уши.

Рогата му се огъват странично като кука, като и двата пола имат рога, но на женската са по-малки. Те са с почти триъгълна форма в по-голямата част от дължината и са разположени много ниско на черепа.

Женската се различава веднага по голямото виме с 4 сукателни зърна.

Биволският гръб е изключително здрав, с почти права линия и 13 чифта ребра.

Муцуната на бивола е широка, със здрава челюст.

Кожата му е пепеляво-сива, до черна. Има умерено дълга, груба и рядка космена покривка, на челото се оформя кичур. Копитата са големи.

Дължаната на тялото е от 240 до 300 сантиметра, а опашката от 60 до 100 сантиметра. Височината на бивола в раменете е от 150 до 190 сантиметра. Дивият бивол е по-голям и по-тежък от домашния. Теглото му е от 600 до 1200 килограма. Малко по-малък е само от яка и бизона, що се отнася до други големи диви животни.

Къде живеят биволите?

Африканският бивол живее на стада край водоеми, защото обича да се търкаля в калта, за да поддържа телесната си температура.

Азиатският бивол живее във влажните райони на континента. Среща се в Индия, Непал, Бутан, Тайланд и Камбоджа, вероятно и в Мианмар. Може да бъде открит сред влажната тревна растителност, блатата и покрити с гъста растителност речни долини.

Смята се, че много диви популации са се смесили с домашни биволи. Повечето са в национални паркове в различни страни.

Начин на живот биволите

Биволите не са моногамни животни. Женските живеят на стада, свободно структурирани и ръководени от крави, които имат малки. Те наброяват до 30 индивида. Водят ги стари женски, дори когато бивол ги придружава. Стадото може да се състои от няколко женски групи и да наброява до 100 екземпляра, които се събират в местата за почивка.

Възрастните мъжки се движат в ергенски стада или самотно. Групите им наброяват до 10 бивола, като възрастните мъжки най-често са самотни.

Биволите са едри животни
Снимка: Ivko/pixabay.com

Размножаване на биволите

През влажния сезон те навлизат в женските групи и се чифтосват с биволиците. Това става като мъжките проверяват готовността на женските, като ги подушват.

Има райони със сезонно развъждане на биволи. То се случва след сезона на дъждовете и на следващата година, близо до началото на дъждовния сезон се раждат теленца.

Има обаче и популации, които се чифтосват целогодишно и в тези групи малките се раждат по всяко време на годината.

След чифтосването мъжките биват прогонвани от групата.

Гестационният период при женската трае от 10 до 11 месеца, с интервал между ражданията от 1 година. Най-често раждат по 1 малко, но има случаи и на близнаци.

Малкото се ражда с тегло от 35 до 40 килограма и на цвят са червеникави до жълто кафяви. Кърменето е от 6 до 9 месеца.

Половата зрялост при мъжките биволи настъпва на 3 месеца и те напускат стадото на майките си, присъединявайки се към ергенска група. Женските биволици стават полово зрели на 18 месеца и остават в групата на майките си в рамките на по-голямо стадо.

Сред природата биволите живеят до 25 години.

Хранене на биволите

В дивата природа биволът яде трева, предпочита основно бермудска трева, но ядат и други билки. Не се отказват от плодове, кора на дърветата и някои храсти.

Биволът използва за храна и културни растения - ориз, захарна тръстика и юта. Затова понякога животните причиняват значителни щети на селското стопанство.

Враговете на биволите

Хората са представлявали значителна опасност за биволите заради лова и посегателството върху местообитанията им.

Тигрите са сред хищниците, който нападат бивола, макар че толкова голямо животно е предизвикателство дори за едра котка. При нападение от тигър биволите обикновено седят заедно като стадо, подреждат се в една линия и се защитават заедно с помощта на рогата си. Известно е, че биволите са сред малкото животни, които убиват големи котки. Биволите и тяхното месо се превръща в храна за лъвове, хиени, лешояди.

Малко биволче

Останките на мъртви биволи са храна за много мършояди.

Те обаче променят значително флората и фауната, сред която живеят. С тъпчене или паша променят някои видове растителност и разнасят семената на екзотични видове плевели.

Влияят неблагоприятно и върху плътността на популациите на кайманите, тъй като са разрушителни по отношение на гнезденето им.

Ползи от биволите за хората

Одомашаването на водните биволи преди 5 хиляди години ги е превърнало в икономически важни животни. Те осигуряват 5 процента от световния добив на мляко. Биволското мляко е много богато, с по-малко вода и повече мазнини, лактоза и протеини от кравето мляко. От него се произвеждат масло, биволско сирене и други продукти.

Биволското месо е нежно, вкусно и прилича на говеждото. С по-малко холестерол в него, което значи диетично и с добри вкусови качества.

Кожите също са със стопанско значение и се използват за производство на различни изделия. От тях се добива и естествен тор.

Домашните биволи процъфтяват, но дивите им роднини са застрашени. Повечето от тях са изгубени от кръстосването с опитомени домашни биволи.

Друг съществен факт е, че дивите биволи са опасни животни, особено, когато са ранени. Те нападат и убиват хора от засада. Женските пък са много защитни и също нападат всеки в близост до телетата им.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати