Червен ангъч

Червен ангъч
Снимка: DerWeg/pixabay.com

Един много разпространен вид в Северното полукълбо е дивата патица. Тя е постоянен прелетен и ловен обект. Сред огромното разнообразие от диви патици има и такива, които са редки и са под защита на закона.

Такъв вид е червеният ангъч. В България се работи активно за възстановяване на популациите на тази интересна патица, която е характерна с това, че женските осиновяват малките на други от своя вид. Подкрепата за този проект може да се изрази и в опознаване на вида патица червен ангъч.

Класификация на червения ангъч

Червеният ангъч е познат с научното си название Tadona ferruginea и с разговорните имена ръждив ангъч и червен килифар. Те са сравнително едри птици от семейството на Патицовите - Anatidae и принадлежат на разреда на Гъскоподобните - Anseriformes.

Червените ангъчи са един от 160 вида в голямото семейство на Патицовите. Те са разделени на два вида: червен и бял ангъч. Ангъчите представляват рода Tadorna.

Птицата е описана за първи път през 1764 година от зоолога Петър Палас, който я кръщава Anas ferruginea, а по-късно е прехвърлена в род Tadona с другите патици.

Анализът на птицата показва, че е най-близка до южноафриканската патица и създава хибриди с други членове на рода. Няма признати подвидове.

Името на рода Tadona идва от френски и означава патица, а името на вида ferruginea е от латински произход и означава ръждив.

Как изглежда червеният ангъч?

Това е водолюбива, сравнително едра птица. Дължината на тялото на ангъча е от 58 до 70 сантиметра с размах на крилете от 110 до 135 сантиметра.

Тя има оранжево-кафяво оперение на тялото и по-бледа глава, докато опашката и летателните пера в крилата са черни. Те контрастират на белия цвят в крилата.

Теглото на птицата също варира, от 1200 до 1600 грама. Този тип патица ходи добре по земята, плува добре, но не е активен гмуркач, тя се гмурка рядко.

В замяна на това е отличен летец, лети много бързо, а при полета издава звук, който се чува като анг и оттам идва името ангъч. Обажданията са както във въздуха, така и на земята.

Във външния вид на мъжките и женските има малка разлика. При мъжките ръждивожълтата глава и предна част на врата са отделени от тъмноръждивата долна част на врата с тесен черен пръстен. При женската той липсва. Цялото оперение на женската е по-светло, отстрани е почти бяла.

Опашката, човката и краката на птицата са черни и при двата пола. Оцветяването избледнява с възрастта на перата. В края на размножителния период птиците линеят и мъжкият губи черната си яка, но през декември и април го възстановява.

Местообитания на червения ангъч

Съществуват много малки популации от този вид патица в северозападна Африка и Етиопия, но основната зона на разпространение е от югоизточна Европа, през Палеарктика, до езерото Байкал, Монголия и западен Китай. Населението от тези патици на изток е мигриращо и зимува в Индийския субконтинет.

Характерното местообитание на червения ангъч са големи влажни зони и реки с кални брегове и се среща в голям брой езера и водохранилища. Размножава се в езера с висока надморска височина, но извън размножителния сезон предпочита потоци в низините, мудни реки, езера, наводнени тревни площи, блата и лагуни.

Макар че се среща рядко в залесени райони, патицата може да бъде видяна както в сладки, така и в солени води и лагуни. Обитава и по-висока надморска височина. Има и бродници сред тези птици, които стигат понякога чак до Исландия.

Хранене на червения ангъч

Червеният ангъч е предимно нощна птица. Всеяден е. Храни се с треви, млади издънка на растения - както зърнени, така и водни растения. Освен това яде водни и сухоземни безгръбначни.

Лятно време пасе зеленината, семената и покълналите растения, разнообразявайки ги с насекоми или дребни безгръбначни, а през есента напада зърнените храни, червеният ангъч яде безгръбначни животни и водни растения.

Червен ангъч
Снимка: bergadder/pixabay.com

Размножаване на червения ангъч

Червеният ангъч е главно нощна птица. Среща се по двойки или малки групи и рядко образува големи ята. Събира се за зимуване на избрани езера или бавни реки. Може да се съберат до над 4 хиляди птици на някое особено привлекателно и удобно място.

Птиците пристигат в основните ми места за размножаване през март и април. Между мъжкия и женската съществува силна връзка и се смята, че те се събират за цял живот. Тогава те са много агресивни към своя вид и към други видове.

Водещата роля в моногамната двойка е на женската, която избира партньора си по време на сватбения сезон.

Чифтосването се извършва на водата след кратък ритуал на ухажване с разтягане на шията, потапяне на главата и повдигане на опашката.

Гнездото често е далече от водата в дупка в дърво или цепнатина в скала, сред пясъчни дюни. Изградено е от женската и е покрито с пера, пух и треви. За гнездото се предпочита да бъде създадено в дупка в земята, изоставена от язовци, лисици и други животни. Гнездото може да е дори в дупка на някое дърво на височина 10 метра. Виждани са гнезда, построени на покриви на сгради.

Женската снася около 8 яйца най-често, но броят им варира от 7 до 14. Това става в края на април и началото на юни. Те са кремаво-бели, средно 68 на 47 милиметра. Инкубацията е дело на женската, но мъжкият е наблизо. Яйцата се излюпват след около 28 дни, в края на май.

Двамата родители се грижат за малките в следващите 55 дни. Семейството може да остане заедно като група за известно време.

Младите стават полово зрели на 2 години.

След размножаването възрастните отслабват, губят височината и силата на полета си. Преди това те се придвижват до големи водни тела, където могат да се запазят от хищничество, докато са без полет.

Есенната миграция започва около септември. Размножаването им е по-успешно при влажно лято.

Статус на червения ангъч

Птицата е рядък и защитен вид, записан в Червената книга. Популациите на червен ангъч в Европа намаляват заради промените в климата покрай отводняване на влажните зони, а и заради ловуването на птиците. Те обаче са по- приспособими от други водолюбиви птици към нови местообитания.

В Азия птицата имат известна защита, защото будистите ги смятат за свещени животни. Там популациите са постоянни и даже нарастват. Резерватът в Тибет е важна зона за зимуване и тук те получават защита.

Общата численост на популацията е между 170 хиляди и 220 хиляди индивида.

В последните години се правят опити за възстановяване на популацията им и в нашата страна на експериментална база Калимок. Ежегодно се размножават изкуствено и се освобождават в природата около 20 птици, като целта е този изчезнал у нас вид да бъде успешно възстановен. Към необходимите мерки се включва също изучаване на числеността и площта на популациите и заплахите. С мониторинг се определят нови защитени територии.

В момента може да бъде намерен само около малки водоеми в Добруджа и около Черно море.

В миналото червеният ангъч е отглеждан у нас край Дунав като домашна птица, подобно на кокошки, гъски, пуйки, юрдечки. Вероятно тогава те са се наричали също казарки или паганки, които са все названия на красивата птица с ръждиво оперение.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати