За скакалците от А до Я

За скакалците от А до Я
Снимка: ju1959jjj/pixabay.com

В природата насекомите заемат най-голям дял. Сред популярните за нас насекоми са щурците, цикадите, пеперудите, мухите, пчелите.

Те наистина са неизброими видове, родове, разреди и семейства. А сред цялото разнообразие скакалците са от най-често срещаните, но хората не знаят много за тях, може би защото принадлежат към вредителите, с които основно се боди борба.

Има обаче твърде много любопитни факти за биологията, произхода и поведението им, които могат да накарат човек да се замисли с друга нагласа за тези вредни и досадни според общата представа насекоми.

Произход и класификация на скакалеца

Съвременният скакалец произхожда от древен предшественик, съществувал много преди динозаврите. Данните, които се получават от намерени фосили, показват, че примитивният скакалец се е появил за първи път през периода Карбон, което означава преди повече от 300 милиона години. Повечето древни представители са запазени като фосили, но ги откриват и в кехлибара.

Групата се е отказала от едностранчива специализация по време на триаса, като са останали важни растителноядни видове. Първите семейства се появяват в периода Креда, въпреки че някои принадлежат към ранната Юра.

Морфологичната им класификация е трудна, защото някои видове са се сближили поради общите местообитания. Сегашната таксонимия се прави спрямо вътрешните гениталии, особено на мъжките.

Това забележително насекомо има научно название Caelifera и е подразред на Правокрилите - Orthoptera. Има над 11 хиляди вида скакалци, обединени в 2400 рода. Вероятно съществуват и много неописани видове, най-вече във влажните тропически гори.

У нас са разпространени две семейства: Полски и Дървесни скакалци.

Семейството на полските скакалци у нас е представено от:

- Италиански скакалец - Calliptamus italicus;

- Марокански скакалец - Dociostaurus marocannus.

Дървесните видове скакалци са с по-широко разпространение у нас и са също два вида:

- Зелен скакалец - Tettigonia viridissima;

- Горски скакалец - Isophya tenuicerca.

Близката морфология се съчетава и с близка биология по отношение на хранене, размножаване и екологична среда като цяло.

Разпространение и местообитания на скакалеца

Трева

Тези насекоми преобладават най-вече във влажните тропици, но по-голямата част от супер семействата имат представители по цял свят. Повечето са тревопасни и са към групата на дъвчещите тревопасни насекоми. Най-голямото семейство обхваща 8 хиляди вида и е разпространено в Новия свят. Африканските видове пък са основно вредители.

Как изглежда скакалецът?

Много от анатомичните характеристики на скакалците са общи за всички насекоми. В тялото на скакалеца се различават трите части на насекомите: главата, гръдният кош и коремът.

Скакалците имат освен това 6 крака, 2 антени и 2 двойки крила.

Антенките му са обикновено с дължината на насекомото, но могат да я надхвърлят.

Най-интересни са очите му. Както при всички насекоми те са сложно устроени. На брой са 5. От двете страни на главата му е разположено по едно голямо око, всяко с хиляди лещи. Това на практика значи, че зрителният му обхват е във всички посоки.

Трите прости очи са разположени по едно в основата на антенката и едно е между двете. Все още не е ясна функцията на трите прости очи.

Не по-малко интересни са ушите на насекомото. Те са разположени на корема му. Под крилата си скакалецът има мембрани, които вибрират на звуковите вълни. Мембраната играе ролята на просто устроено тъпанче, с което насекомото чува песните на себеподобните си.

Природата е дала на скакалеца силни челюсти, устният апарат е масивен, от гризещ тип, най-често насочен надолу. С него разкъсва растителната храна. В редки случаи може да захапе своя нападател.

Предните крила на скакалеца са кожести, по-тесни, а цветът им обикновено се слива с този на околната среда. Задните ципести са по-широки, в покой се сгъват под предните.

Задните крака на насекомото са скакателни. При женската коремчето завършва с яйцеполагало, което е силно развито.

Жизнен цикъл на скакалеца

Жизненият цикъл на това насекомо е метаморфоза, но непълна. Ларвите им са сухоземни.

Размножаването на скакалците е много бурно, те се размножават неконтролируемо. При копулация мъжките отделят сперматофор. Така се наричат сперматозоидите, които са слепени със секрети. Сперматофорът се вкарва в половия отвор на женската най-често частично.

Женските снасят яйцата с помощта на яйцеполагалото в почвата и по-рядко в растения. Ларвите линеят от 5 до 10 пъти, а възрастният индивид е напълно оформен. Липсва стадий какавида.

Как се движи скакалецът?

Всички знаят, че скакалците скачат. Това става като изхвърлят тялото си във въздуха.

Високият скок на насекомото се дължи на дългите му задни крака. Те изпълняват функция на миниатюрен катапулт. Подготвяйки се за скок, скакалецът свива мускулите си, огъва коленните стави на задните си крака и отскача.

В коляното му има специално парченце кожа, което действа на принципа на пружината. Скакалецът отпуска мускула на крака си и дава възможност на пружинката да освободи своята енергия, изхвърляйки тялото във въздуха.

Освен че скача, скакалецът може да лети. Заради големите им скокове хората не отчитат факта, че тези насекоми имат и крила. Те са добри летци и използват тази привилегия най-вече, за да избягат от хищниците. Способностите им на скачачи просто им дава начален старт за самия полет.

Свиренето на скакалеца

За скакалците от А до Я

Скакалците свирят и музиката им представлява поредица от пукане и скърцане. Тези звуци се получават чрез триене с краката на насекомото. Специални форми като клечки на задните крака действат като ударен инструмент. Те се допират до тесния край на крилото.

Когато лети, скакалецът удря силно с крила.

Мъжките скакалци пеят, но песните им не са от най-мелодичните. Както е при всички насекоми, органите на слуха им са просто устроени. Те правят разлика между ритмите и силата на звука наоколо, но не разпознават детайлите в него. Женските се интересуват само от това дали им харесва ритъмът в песента на мъжкия, а не дали е мелодична. Песните са с цел привличане на партньор и отговарят на тази си задача.

Хранене на скакалеца

Възрастните на повечето видове скакалци са растителноядни. Има и хищни видове, които се хранят с други насекоми. За хранителните им навици може да се каже, че повечето спадат към всеядните вредители, което ще рече, че се хранят с голям диапазон от културни и диви растения, принадлежащи на различни семейства. С това те нанасят огромни вреди на посевите, като са в състояние да унищожат цялата реколта.

Освен върху цялото земеделско производство, те могат да нанесат вреди и върху горите и оттам върху цялата природна среда. Затова се разработват планове при които биват следени при миграцията им. Един рояк скакалци през 1954 година е успял да изяде над 200 квадратни километра диви и култивирани растения в Кения.

Още някои факти за скакалците

Природата е създала розови скакалци. Те са редки, но не са уникално явление. Причината за арката им розова одежда е генетична мутация. Тя се нарича еритризъм и се получава от свръхпроизводство на червени пигменти или недостатъчност на тъмни пигменти. Среща се и при други животни като леопарда и змията.

По-дребните скакалци успяват да се чифтосат с два пъти повече женски от доминиращите едри самци. Броят наследници на дребните и едрите обаче е еднакъв.

Дребните скакалци пеят повече. Това им е нужно, за да привличат женската. На едрите им стига и внушителната им снага.

Скакалецът е дневно насекомо. То е активно през деня, защото му е нужно да поглъща повече светлина, за да повиши своята температура. Въпреки това се храни само през нощта.

Скакалците са мигриращ вид. Те се местят, за да прекарат зимата в по-благоприятни условия с повече храна.

Скакалците съдържат много протеин. Хората ги насекоми от векове. В Африка, Азия и Америка те са доста често важна съставна част от менюто.

Скакалците са популярни в много приказки и народни предания наред с калинки, оси, паяци, богомолки.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати