Риба Морска котка

Морска котка
Снимка: GLady/pixabay.com

Черно море е най-безопасното море и това е факт. В него не живеят агресивни към човека видове, които нападат и убиват умишлено плувците.

Има обаче няколко морски животни в по-диви и ненаселени места, които ако бъдат настъпени, хванати или застрашени, стават опасни. Потенциално най-опасна сред тях е морската котка. Тъй като всеки може да се окаже лице в лице с тази риба е добре да знае какво представлява тя и каква опасност носи.

Класификация и разпространение на морската котка

Научното название на морската котка е Dasyatis pastinaca. Тя е хрущялна риба от разреда на Скатовите риби и се среща и в Черно море.

Морската котка е типичен представител на подраздел Скат от семейство Плоски акулови.

Първото научно описание направено от Карл Линей в Х издание на Sistema Natura и е поставена в род Dasyatis. Има и синя морска котка, която се разглежда като вариант на обикновената риба с това название. Освен липсата на синя маркировка, обикновената морска котка и по морфология е по-различна и това довежда до отделянето на сините риби в отделен вид.

През 2001 година е публикувано изследване, което обхваща 14 вида Dasyatis и става ясно, че обикновената морска котка е най-базалният член на рода.

Разпространена е в Черно и Средиземно море. Среща си в по-малък брой в североизточен Атлантически океан от Южна Норвегия и Западно Балтийско море до Мадейра и Канарските острови.

Местообитания на морската котка

Морската котка е дънна риба и обитава пясъчно или глинесто дъно. Прекарва по-голямата част от времето си заровена в пясъка и частично неактивна. Има навик да се движи само носена от течението. Зимата прекарва в дълбокото, а лятото излиза близо до бреговете. Най-често се среща на дълбочина от 20 до 80 метра.

Благоприятни места за нея са калните дъна в спокойни води, среща се и близо до скални рифове или в устията, защото е толерантна към ниска соленост на водата. На брега на Азорските острови обичайните реки са най-обилни през лятото и по-плитки през зимата, което говори за сезонно изместване в обхвата или дълбочината на пребиваване на рибата, което е документирано и при други видове морски котки.

Как изглежда морската котка?

Морската котка е хрущялна риба, без люспи с гладко тяло, което има ромбовидна форма. Размерите на екземплярите в Черно море най-често достигат около 1 метър, а теглото до 10 килограма. Има екземпляри и над 30 килограма.

Гърбът и цялата горна страна на рибата е леко изпъкнала, а долната страна е плоска. Липсва гръбна и опашна перка. Има нишковидна издължена опашка с форма на камшик с назъбен и остър шип. Опашката обикновено е дълга 35 сантиметра.

Морската котка е от семейството на скатовете
Снимка: pixabay.com

На долната страна на тялото има надлъжно разположени жлебове с отровни жлези. Отровата от тях не предизвиква животозастрашаващо състояние.

Очите на морската котка са от горната страна на тялото и се смята от учените, че не са особено важни при намирането на храна.

Нейната уста, ноздрите и хрилните отвори са от долната страна на тялото. Зъбите са малки и тъпи, но силни.

Подобно на своите роднини - акулите, тя е оборудвана с електрически сензори, наречени ампули на Лоренцини. Разположени са около устата и улавят естествените електрически трептения на плячката.

Възрастните индивиди могат да развият ред костеливи копчета по средната линия на гърба.

В цветово отношение рибата е обагрена в сиво, кафяво, червеникаво или маслено зелено отгоре, а отдолу е белезникава с тъмни петна. Младите екземпляри могат да имат бели петна.

Хранене на морската котка

Рибата е срещана поединично или на малки стада, по-активна е нощем, а денем е склонна да се заравя в тинята. Морската котка се храни с голямо разнообразие от обитаеми организма от дъното на моретата, което включва ракообразни, главоноги, двучерупчести, червеи и малки костеливи рибки. Нанася големи щети на култивираните легла на мидите.

Според изследване, проведено край бреговете на Турция, ракообразните съставляват 99 процента от храната на морската котка. С възрастта рибата става все по-важен елемент от храната.

Друго проучване е установило, че най-важните компоненти от храната на мъжкия са два вида скаради, плуващи раци и главоноги. За разлика от главоногите, важни за мъжките, рибите се явяват пък по-важни за храненето на женските.

Морската котка притежава 27 хиляди рецептора за усещане на храната, което е рекордно добро оборудване в помощ на диетата на рибата.

Хищната риба се прехранва с голямо разнообразие на висши форми на мекотели, риби и раци и това я прави конкурент на рибарите, тъй като се възползва често от техния улов, но и сама е ловувана от човека.

Размножаване на морската котка

Морската котка принадлежи към групата на живородните риби и се размножава през лятото, юли и август. Оплодените яйца са между 4 и 12 на брой и се задържат в яйцепроводите. Между организма на майката и зародишите се образува нещо като плацента, която служи за пренос на хранителни вещества към младия организъм. Инкубацията е с продължителност от 4 месеца.

Първоначално ембрионите се поддържат от жълтък, а по-късно се допълва от маточно мляко, което е обогатено с протеини, мазнини и слуз.

Скат
Снимка: pixabay.com

Новородените са с размери около 8 и 20 сантиметра. Мъжките достигат полова зрелост при размери от 22-32 сантиметра, а женските от 24до 38 сантиметра.

Морската котка като улов

Месото на морската котка е червено. След обработка става бяло, плътно и влакнесто. Най-вкусни са перките и бузите на рибата. Кожата не се яде и трябва да бъде одрана.

При обработката и транжирането на улова трябва да се внимава за острия шип на опашката В основата му, при разклонението се намира мястото, от което се освобождава отровната субстанция. Най-добре е преди обработката да се отреже цялата опашка от основата.

От една морска котка с тегло 10 килограма се използват 3 килограма, тоест само 30 процента от цялата риба. Приготвя се печена, пържена, пушена риба, или сушените перки. Правят се чирузи - осолена риба. Вкусовите качества на месото не са превъзходни и е по-добре да се пощади кротката и лесна за улавяне риба. Тя е и потенциално опасна.

Интересни факти за морската котка

В древни времена отровата на морската котка е използвана в зъболечението като упойка.

При убождане от морска котка се получава сърцебиене, и силна болка, а в някои случаи дори парализа. Не е опасно за живота.

Според гръцкия поет Омир Одисей е убит случайно от сина си Телегон, който го пронизал с копие с накрайник, който имал шип от Морска котка. Така се сбъднало предсказанието на Тирезий, че Одисей ще загине от морето, но не в него.

Древните народи много се страхували от отровата на Морската котка. Плиний Стари в своята Естествена история твърди, че рибата може да пробива бронята като стрела и да корозира желязото. Древния поет Опиан настоява, че отровата на морската котка може да разтваря камъни. Всички древни автори твърдят, че раните от рибата са неизлечими.

Механичното нараняване от шипа е по-опасно от отравянето, макар че и токсините причиняват силна болка, която се смесва от болката от самото нараняване.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати