Барс

барс
Снимка: Christel SAGNIEZ Pixabay

Високо в планините на Централна Азия, на границата между гористия пояс и вечния сняг живее една от най-редките и красиви котки - Снежният леопард, наричан още Барс.

Този рядък хищник не може лесно да бъде срещнат, но тези, които са го виждали в неговите владения, казват, че прилича на призрачно същество, което се появява и изчезва като в сън сред снежната вихрушка.

В обширното и негостоприемно царство, което обитава, барсът се чувства като господар, защото природата се е погрижила да го снабди с необходимата защита, за да оцелее в суровите условия на дома си. Тази котка не случайно предизвиква интерес, защото заема средищно място сред дивите си роднини.

Мястото на снежния барс в семейството на дивите котки

Барсът, с латинско название Uncia uncia, е известен още с наименования снежен леопард и ирбис. Той е един от едрите хищници на семейството на Котките, който обитава високи места до 5500 метра надморска височина.

Сред другите котки снежният барс заема междинно положение. За разлика от по-едрите представители на дивите котки, които ръмжат и издават рев, снежният леопард само мяука и се храни свит, както го правят домашните котки. Така че барсът е голяма котка, която има навиците на по-дребните като оцелот например.

Той е най-близък по произход до тигъра, с когато имат общ прародител, живял преди 3. 9 милиона години. През епохата плиоцен двата вида се разделят, а днес и двата са застрашени от изчезване.

Как изглежда снежният барс?

Ако измерим барса от носа до опашката, дължината на средностатистическия снежен леопард е от 1000 до 1300 милиметра, а дължината на опашката от 800 до 1000 милиметра се равнява приблизително на 75 до 90 процента от общата дължина на тялото.

Дългата опашка се използва за баланс в стръмните и скалисти терени, обитавани от котката, но понякога с нея тя покрива крайниците си в студа през суровите зими.

Като цяло средната маса на възрастен е от 35 до 45 килограма, а диапазонът на всички видове е от 25 до 75 килограма.

Няма ясно изразен полов диморфизъм, но мъжките като цяло може да са по-големи от женските.

Характерна особеност на вида е големината на лапите в сравнение с всички други котки, тъй като при барса те са предназначени за ходене в сняг. Предните лапи са малко по-големи от задните. Средния размер на стъпалото е 90 до 100 милиметра дължина и 70 до 80 милиметра ширина. Имат и сравнително дълги задни крака, които им дават по-голяма пъргавина при скачане из високите преспи.

Основният цвят на козината може да варира от светлосиво през опушено сиво до кремавожълто, с бял нюанс. По кожата има розетки, които обграждат тъмни петна по тялото и опашката. Младите снежни леопарди имат надлъжни черни ивици по средата на гърба, които се простират от основата на главата до опашката. Докато растат, тези ивици се разпадат на петна и образуват два странични реда удължени пръстени по протежение на центъра на гърба.

Космената им покривка е дълга и гъста, те линеят два пъти годишно, като през лятото получават козина дълга около 25 милиметра в страни по тялото и 50 милиметра на корема и опашката. През зимата тя става по-гъста и по-дълга.

Малките заоблени уши помагат да се губи по-малко топлина през зимата. Носната им кухина обаче е по-широка в сравнение на другите диви котки, а главите им са по-малки, но по-широки.

Начин на живот на барс

барс - снежен леопард
Снимка: aguileraevelyne Pixabay

Барсът е самотно живееща дива котка, която се свързва със себеподобните си само през сезона на чифтосване. Те маркират територията си използвайки аромати. Поведението им включва широк арсенал - остъргване с тялото, пръскане на урина, триене на главата и дори ровене с нокти по ствола на дърветата. Маркирането е особено засилено през размножителния сезон.

Барсът маркира специфични дървета или повърхности в пътеките за пътуване, за да гарантира, че друг снежен леопард няма да навлезе в територията му.

Снежните леопарди спадат към топ хищниците и освен човека, нямат много други врагове. Въпреки това междувидовите убийства между барс и леопард могат да се случат, когато конкуренцията за ресурси се изостри. Възрастните индивиди също за потенциални хищници за младите животни.

Като върхови хищници играят важна роля в поддържане разнообразието на видовете. Те са показател за здравето на околната среда и регулират популациите в по-ниската хранителна верига.

Барсът е предпазливо животно, което предпочита да ловува нощем. В търсене на плячка покрива огромни пространства. През лятото се изкачва високо в планините в търсене на храна, а силните студове и дълбокият сняг през зимата го прогонват в долините, където има навика да напада домашния добитък.

Местообитание на барс

Царството на красивата и изящна котка обхваща планините на Централна Азия. От Хиндукуш в Афганистан на запад; през Памир в Пакистан; до планината Тяншан на североизток.

Територията на този изумителен хищник обхваща още планинската верига Хималаи през Тибетското плато до планината Кунлун в китайската провинция Сечуан. В различните държави хората го наричат с различни имена, но всяко от тях назовава грациозния леопард от студените и високи азиатски планини.

Размножаване на барс

Размножаването на дивите снежни леопарди е силно сезонно, като се проявява в късната зима от януари до март. Когато женските са готови за чифтосване, те издават непрекъснат звук, с който привличат партньор.

Женската се представя пред мъжкия, като ходи пред него с високо вдигната опашка.

Гестационният период е от 90 до 105 дни, а малките се раждат между април и юни. Броят на новородените варира от 1 до 5. Майката прави топло гнездо от собствената си козина от корема в закрит склон или някоя цепнатина, а малките са с тегло от 300 до 600 грама.

Кърменето трае 5 месеца, но малките може да започнат да ядат месо още на 3 месеца. Все пак те са зависими от майка си около 1 година. Малките растат бързо и се развиват добре, защото млякото на снежния барс е много високомаслено. То е пет пъти по-хранително от кравето мляко.

Женските стават полово зрели на 2 до 3 години, а мъжките на 4 години.

В плен тези животни доживяват до 21 години. Точното определяне на средната продължителност на живот в дивата природа е затруднено.

Хранене на барс

Барсът е отличен ловец и върховен хищник. Той ловува като дебне плячката си, използвайки скалисти терени и храстовидна растителност за прикритие. Когато жертвата наближи, той се хвърля върху нея. Той преследва своята плячка като прави дълги преходи след дивите кози и овце, тъй като копитните са основната му жертва.

Укривайки се в гъстите гори от вечнозелени дъбове и гъсталаци от рододендрон, барсът преследва и фазани, диви прасета и елени. Напада също кучета, както е едри животни като якове. През лятото, когато се изкачи високо в планините, преследва белки и други дребни млекопитаещи, не се отказва дори от мишките.

Някои факти за барс

Барсът е защитен вид, включен в Червената книга, защото е масово ловуван от човека. Причината се крие в прекрасната му кожа, която се търгува скъпо.

Със срамежливото си и неуловимо присъствие снежните леопарди успяват да избягват хората и затова не се знае, че някога те са атакували и убивали хора в дивата природа. Днес хищничеството им се проявява само към домашния добитък.

Казахстан е създал два обширни резервата за снежните леопарди с достатъчно диви кози и елени. На свобода днес са не повече от хиляда индивида.

Изображения на снежен леопард има в находки от времето на Първото българско царство и това утвърждава мнението, че за древните ни предци барсът е заемал важно място в древната българска култура.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати