Чудатото животно Ай-ай

Чудатото животно Ай-ай

Ако трябва да определим природата с една дума, то тя е невероятна. Предлага ни животински видове, за които даже не сме предполагали, че може да съществуват. Те са много редки и ги има само в отделни кътчета на Земята.

Адресът на един от най-забележителните и редки представители на примитивните маймуни с неочакваното име Ай-ай е гъстите бамбукови гори и джунгли на Мадагаскар. Оригинално е не само името на това странно животно, но и външният му вид.

Чудноватото животно Ай-ай е единствен представител на своя вид и е тайнствено нощно създание, което всява ужас у местните жители и те се стремят да го убият, защото смятат, че носи нещастие и предвещава смърт.

За да се опази рядкото същество са нужни усилия, но и опознаване и разбиране на всеки рядък вид. А Ай-ай наистина покрива тази представа в максимална степен.

Класификация на Ай-ай

Ай-ай е с латинско название Daubentonia madagascariensis и представлява полумаймуна, която е единствен член на инфраразреда на Ръконожкоподобните, научно название Chiromyformes и на монотипично семейство, известно като Ръконожки или Daubentonidae.

Класификацията на животното Ай-ай е трудна за науката, тъй като то прилича едновременно на лемур, катерица, чинчила, коала, ленивец и дебело лори. От извлечените морфологични особености след откриването му, започва класификацията му. Притежаването на непрекъснато растящи предни резци, подобно на тези на гризачите, заблуждава първоначално учените. Те причисляват Ай-ай към рода Rodentia.

Виждането е, че това животно твърде много наподобява катерица поради същността на пръстите на краката, а също и заради оцветяването на космите по тялото и опашката. Оказва се обаче, че странното създание прилича също на котка по формата на главата, ушите, очите и ноздрите.

Класифицирането му към Приматите също е доста несигурно. Смятат го за високо производен член на семейство Indridae, но в същото време в неопределено отношение към всички примати. Чак през ХХ век го отнасят твърдо към лемурите.

Смята се, че всички лемури произлизат от един единствен прародител, който е преминал от Африка в Мадагаскар по време на Палеогена.

Най-вероятно предците на Ай-ай са колонизирали Мадагаскар съвсем отделно от другите лемури и това е довело до обособяването му като съвсем независимо същество.

Етимология на Ай-ай

Ай-ай е сред чудатите лемури

Ай-ай не е като другите лемури. Родът Daubentonia е кръстен на френския натуралист Daubenton от ученик на учения, който първоначално смята да нарече рода Червейядящ, но тъй като не е бил сигурен в навиците на животното, избира името на своя учител като неутрално название.

Френският натуралист Пиер Сонерат е първият, който използва народното име Ай-ай. Това става през ХVІІІ век, когато описва и прави илюстрация на лемура. Още преди него обаче английският зоолог Джордж Шоу го нарича лемур с дълги пръсти, но това название не се запазва.

Сонерат смята, че името Ай-ай идва от вик на възклицание и удивление, защото това чувство поражда създанието с вида си.

Друга хипотеза твърди, че името сред местното население е дошло от хе хе, което е местна дума, означаваща не знам. Това е начин да се назове вълшебно животно, което поражда страх.

Как изглежда Ай-ай?

Това животинче Ай-ай е мъничко на размер. Има средна дължина на главата и тялото от 36 до 43 сантиметра, а опашката му е по-дълга от цялото тяло - от 56 до 61 сантиметра. Тежи около 4 килограма.

Дебелата и широка глава с големи и опулени очи са общи черти с маймуните, но късите крака са наистина в странно несъответствие. Пръстите му имат дълги и заострени нокти, подобно на хищните птици, но на големия пръст нокътят е плосък.

Зъбите на Ай-ай са още по-забележителни. Кучешките липсват, а резците са без корен и постоянно растящи.

Младите лемури Ай-ай са със сребрист цвят отпред и имат ивица надолу по гърба. Когато започнат да достигат зрялост, телата им се покриват с дебела козина и не са един плътен цвят. Главата и гърбът, както и краищата на космите са бели, докато останалата част е жълтеникаво или кафяво обагрена.

Много характерни са пръстите на лемура Ай-ай. Третият пръст, който е най-тънък, е и най-дългият. Той се използва за издърпване на дървеници от дървета. Този среден пръст е уникален с това, че притежава метакарпофалангеална става. Това е най-голямата кокалче, което изпъква най-силно при свиване на ръката в юмрук.

В ушите си има вътрешна повърхност, която помага да фокусира ехолокационните сигнали от потупването на пръста върху дървото и да чува всеки звук, който плячката издава.

Женските имат две млечни жлези, разположени в областта на слабините.

Начин на живот на Ай-ай

Подобно на дивите котки, таралежите, прилепите, совите, бухалите, Ай-ай е нощно животно и видът на очите му - големи, изпъкнали и обърнати напред, дава ясно да се разбере това. Денем, свит на кълбо, лемурът спи в някоя дупка, а нощем излиза навън и започва своята игрива разходка. Скача от клон на клон по дърветата и старателно проверява всяка дупка и пукнатина, за да открие скрило се насекомо. Когато е жаден Ай ай търси хралупа с вода, потапя пръста си в нея и го облизва, докато се напие.

В гъстите гори на Мадагаскар лемурът се чувства добре. Не му липсва нищо, няма и врагове. И все пак днес от тази странна маймунка са се запазили не повече от 50 екземпляра, тъй като изсичането на девствените гори от човека ги лишава от техния дом.

В гъстите и най-високи клони на дърветата Ай-ай си прави гнездата, там, където дървото се разклонява. Там, сред високите клони преминава по-голямата част от живота на Ай-ай. Въпреки че слиза по земята, когато се наложи, все пак лемурът пътува, чифтосва се, спи и яде сред високите клони на дърветата.

Лемурът Ай-ай е самотно животно, което маркира територията си със своя аромат. По-малките територии на женските често се припокриват с тези на мъжките. Мъжкарите са склонни да споделят владенията си с други от своя пол, а понякога дори спят в едно и също гнездо, но доброто съжителство трае, докато се чуе призива на някоя женска, която търси своя половинка.

Мадагаскар е дом за Ай-ай

Хранене на Ай-ай

Ай ай е всеядно животно. Яде семена, плодове, нектар и гъби, но също така ларви на насекоми и мед. Той потупва по ствола на дървото и слуша ехото. Когато открие кухо място, гризе със зъбите си кората на дървото и отваря дупка, откъдето извлича с дългия си костелив среден пръст ларви на насекоми, а после облизва пръста си.

Храненето на Ай-ай започва около 30 минути преди и три часа след залез слънце. Почти цялата нощ прекарва в търсене на храна и почивки.

Обикновено лемурът Ай-ай се храни сам, но е възможно да го прави и в група. Последните проучвания сочат, че е по-социално животно, отколкото се е смятало, и дори се грижат едни за други.

Размножаване на Ай-ай

Подобно на други представители на вида мъжкият е доминиращ спрямо женските. Ай-ай не са моногамни животни. Те практикуват полигиния.

Мъжките са много настойчиви и често се случва да издърпват друг мъжки далече от женската по време на чифтосване, тъй като сесиите им траят понякога до един час и мъжкият през това време заключва женската.

Женската ражда по едно малко, за което се грижи, подобно на други маймуни.

Някои интересни факти за Ай-ай

Изкачването по дърветата пир Ай-ай става с вертикални скокове, както правят катериците, а хоризонталното движение е по-трудно, но животното рядко се спуска надолу.

Смятало се е, че Ай-ай е изчезнал през 1933 година, но 24 години по-късно видът е открит отново.

Местното население на Мадагаскар смята, че Ай-ай е лоша поличба. Той се появява в селото и посочва със средния си дълъг пръст човека, който трябва да умре. Единственият начин да бъде спасен е като се убие Ай- ай.

Опазването на вида се подпомага чрез отглеждане на редките лемури в плен. Най-големи заслуги има центърът в Северна Каролина.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати