Споменаването на мухата предизвиква представа за досадно насекомо, което непрекъснато кръжи около нас и е трудно да бъде прогонено. Факт е, че борбата с мухите не е лесна работа. Подобно на акари, паяци, миризливки, калинки, мравки, хлебарки, бълхи и молци, понякога са голяма напаст у дома.
Това ни кара да не се интересуваме от други подробности на бръмчащото крилато създание, а любопитството към тях може да ни донесе много изненадващи открития.
Един от представителите на мухите, които ще изненадат неочаквано със сигурност е зелената муха. Най-напред тя е едно от най-красивите създания сред всички насекоми. Със спретнатото си гланцово изумрудено тяло, големите си червени очи, съчетани идеално с чифт опушени крила.
Освен с неочакваната си биология, зелената муха може да ни изненада с лечителските си възможности. Ларвите на тази красавица успешно лекуват всякакви рани. Този факт е установен още по време на войните на Наполеон, а сега от ларвите на тази муха се произвежда антибиотик, с основна съставка сарацин, която лекува силно инфектирани рани. Истинското модерно чудо на медицината е с произход от древни времена, когато се е появила зелената муха.
Заради своите качества и изненадите, които ни поднася, тя заслужава да бъде опозната.
Класификация и разпространение на зелената муха
Зелената муха Lucilia sericata принадлежи на семейство Calliphoridae, част от големия разред Diptera, приютяващ всички многобройни представители на двукрилите насекоми.
Може да бъде открита в повечето райони на света и е най-добре позната от всички обагрени в зелено мухи. Нейният ареал са всички умерени и тропически райони на планетата, включително и Европа.
Зелената муха обича топлия и влажен климат, често срещан в крайбрежните райони, но не е изненада да бъде срещната и в сухи места. Тя е много адаптивна.
Характеристика на зелената муха
Зелената муха се отличава лесно с блестящия си метално зелен до бронзов цвят.
Сред насекомите тя е средна по размер и е малко по-голяма от домашната муха.
Смелото насекомо е дълго от 7 до 14 милиметра.
Антените и краката на зелената муха са черни.
Крилата му са прозрачни, със светло кафяви ивици.
Всички шест крака имат пипала, към които се прилепват бактерии и микроорганизми и зелената муха ги пренася на дълги разстояния.
Очите на зелената муха са сложни, както на всички представители на вида, и червенокафяви на цвят. Те заемат значителна част от главата на насекомото.
Тялото на насекомото има класическия вид на мухите с глава с разположени на нея черни антенки; гърди; коремче, където се намират половите органи на мъжката и женската.
Има къси, черни, оскъдни четинки и три кръстосани жлеба на гърдите.
Цветовете на насекомото са изключително ярки и красиви.
Жизнен цикъл на зелената муха
Това насекомо се нарича още месарка и е много плодовито. Женската снася до 180 яйца на мястото, където се храни - в гнили храни и трупове. Женските скриват яйцата си колкото може по-дълбоко, така че когато ларвата се излюпи след 6 до 48 часа, да има много храна. Тя преминава през три стадия, след като навлиза в зенитния стадий, който може бързо да се затвори или да презимува, в зависимост от температурата.
Ларвата е бледожълта или сивкава на цвят, с конусовидна форма и дължина от 10 до 14 милиметра. Тя се храни с мъртва или некротична тъкан в продължение на 3 до 10 дни. Продължителността зависи от температурата и качеството на храната.
През този период преминава през три стадия, като нараства значително. Първият трае 53 часа, вторият -42 часа, а третият - около 98 часа.
Ларвите от третия стадий напускат гостроприемника и намират подходящо място в мека почва, където се заравят, където да прекарат от 6 до 14 дни. Какавидата се запазва по този начин от изсъхване или хищници.
След това какавидата се пука, за да се появи възрастното имаго. То се храни с нектар, прашец на цветя с подчертано сладък аромат. Яде също изпражнения или мърша, докато съзрява.
Възрастните са готови да снасят яйца около 2 седмици след като се появят. Пълният им жизнен цикъл варира от 2 до 3 седмици и това зависи от сезоните и други обстоятелства на околната среда.
Мъртвата органична тъкан е основната храна на ларвата, която поначало бива депозирана в мърша или загниваща материя. Само възрастните опрашват растенията, от които пият нектар.
При избора на трупове, женската предпочита по-прясна мърша, защото старата може да е вредна за потомството. Те се стремят да осигурят максимално добри условия за оцеляване на потомството си. Топлият все още труп, както и раната дават повече възможности.
Ларвите се разполагат близо една до друга и си помагат. Всяка от тях изпуска храносмилателни ензими и след това консумира разтвореното месо около нея. Ако присъстват повече ларви, те отделят повече ензими, разтварят повече месо и правят храната по-достъпна за цялата група.
Значение на зелената муха за науката
Зелената муха е важен вид за криминалистиката. Тъй като тя е добре проучена, с нейна помощ може да се изчисли доста точно времето на смъртта на един труп, тъй като зелената муха е едно от първите насекоми, които колонизират трупа. Етапът на развитието им се използва за извличане на всякаква информация.
С помощта на същите ларви се лекуват рани, но пак тази красива мушица може да се окаже приносител на различни болести, сред които често срещани като салмонелата, вирусния хепатит, глистите и дори антракса. При селскостопанските животни като овцете например ларвата на зелената муха предизвиква вторични инфекции, лезии и създава редица проблеми на овцевъдите, защото се задържа върху вълната на овцете и достига до кожата, нанасяйки поражения.
Борба със зелената муха
Зелената муха рядко се среща в домовете, тя предпочита изпражненията, кофите за боклук и труповете. Все пак трябва да се внимава да не стигне и до човешкото жилище, защото носи огромно количество бактерии.
Най-ефективни за борба със зелената муха мрежите против насекоми и лепенките, които имат приятна за мухите миризма, която ги привлича. Може да се закупи и растение мухоловка при липса на домашни любимци.
За да се предпазят овцете, ефикасно е стригането им, както и поддържането на хигиена, с навременно изхвърляне на животинския тор, където зелената муха би могла да положи яйцата си. Има и различни химически агенти, които са скъпи, но ефикасни при сериозни проблеми.
Още някои факти за зелената муха
Зелената муха не е толкова силно привлечена от миризмата на прясно месо, колкото е синята муха примерно. Тя предпочита миризмата на тор и мърша.
Една зелена муха може да произведе от 2 хиляди до 3 хиляди яйца през живота си.
Мъжката муха е в състояние да познае възрастта на партньорката си по честотата, с която светлината отблясва от крилата им. Младите мухи могат да бъдат разпознати по честота на светлината, която мига с летежа им. При младите мухи той е по-бавен, отколкото при старите и при мъжките. Мухите разпознават мигащата честота, а не директно друга муха.
Зелените мухи имат сложен процес на ухажване, което при всички случаи завършва с чифтосване.
Зелените мухи са силно привлечени от растения, които излъчват аромат, който те идентифицират с миризмата на мършата. Привлича ги и конкретен цветен прашец от растенията.
