miau.bg»Статии»Животински Свят»Насекоми»Какво е важно да знаем за конската муха

Какво е важно да знаем за конската муха

Конската муха
Снимка: Alexas_photos/Pixabay.com

В представите на хората понятието конска муха се свързва с нетърпима досада и нахалство и предизвиква негативни емоции. Тя е също толкова досадна като черна муха, зелена муха и плодовите мухи. Всъщност нахалството на муха, наречен конска, е най-малкото, което може да се каже за нея.

Тя е ужасен вредител, който представлява сериозна опасност не само за конете и другите домашни животни, но и за хората. Не по-малко неприятна е от кърлежи, бълхи, акари, стоножки, дървеници и хлебарки.

Ухапването от конска муха е много болезнено и съвсем не е безвредно. Конската муха пренася различни болести, създава много проблеми от здравен характер и затова е необходимо да се води борба с нея. За целта трябва да се познава този вид, навиците и начина му на живот, разпространението и вредите, които може да нанесе.

Класификация и разпространение на конската муха

Конската муха е хапещо насекомо от вида Diptera и наброява множество представители, разделени в разреди и семейства, според паразитирането им върху определени бозайници. Общо конските мухи са над 150 вида.

Най-често срещаният вид е с латинско наименование Hippobosca equine и е член на семейство Hippoboscidae. От тях в България могат да бъдат открити 5 вида.

Този тип муха е разпространен навсякъде, с изключение само на Антарктида. Основното им разпределение е в Европа и части от Азия и Африка. Предпочитат влажните райони, като се събират край бреговете на езерата и по плажовете. Те са привличани от тъмни обекти и използват сложно устроеното си зрение, за да набелязват плячката си. Смята се също, че конските мухи са привлечени от определени миризми, както и от въглеродния диоксид.

Характеристика на конската муха

Конската муха е хапеща муха ектопаразит предимно по коне и други едри бозайници, в това число и по говедата. Това при повечето видове е трайно крилата муха, която не хвърля крилата си, за да намери гостоприемник, както правят само някои представители на семейството. Със задържаните си крила, мухата отлита от гостоприемника, за да депозира ларвите си. Конските мухи са добри летци.

Дължината на крилото им е от 6 до 8, 5 милиметра. Характерната им особеност е, че се движат настрани и предпочитат да се хранят между задните крака и перинеума на животните.

Тялото на конските мухи е силно гръбнокоремно сплеснато и външно прилича твърде много на добре познатата ни домашна муха. Крилата в сравнение с тялото са сравнително къси или в различна степен редуцирани, както и краката. Те са приспособени за захващане към космите или перата на бозайниците и птиците, върху които паразитират.

Имат сложно устроени очи, както всички представители на вида, а сравнително дългите им антени им имат пръстени в последния сегмент. Женските са снабдени със силна челюст, подобна на ножица, която разкъсва плътта. Освен това долната челюст на женската има малки кукички, които подпомагат да по-доброто закрепване на мухата, преди да започне да пие кръв.

Коремчето на женската е дълго и широко и се състои от седем сегмента. Това е необходимо, тъй като ларвата се развива в майката, а и при пиенето на кръв коремчето увеличава размера си.

Жизнен цикъл на конската муха

Има различни видове конска муха
Снимка: Shad0wfall/pixabay.com

В зависимост от вида конските мухи живеят постоянно или временно прикрепени към своите гостоприемници. Основният им домакин са еднокопитните. Срещат се и при говеда, върху които са в състояние да поддържат популация. Хапят различни бозайници, в това число овце и кози. Могат да намерят своя гостоприемник също при камилите, сърните и зайците. Чапла е птицата, която страда често от ухапванията им, но и много други птици са засегнати от упоритата муха.

Този тип муха лети с характерно и много силно бръмчене. Кръвопийци при конските мухи са само женските. Те се хранят с кръв, за да подпомогнат процеса на развитие на яйцата си, тъй като кръвта съдържа много хранителни вещества. Пикът на сезона на конските мухи е през топлите месеци и те са особени активни през лятото и ранната есен.

При мъжките челюстта не е добре развита и те се хранят с цветен прашец, който изсмукват чрез хоботчето си. Подобно на женските предпочитат влажните места и могат да бъдат видени покрай реки и язовири.

Жизненият цикъл на конската муха включва обичайните за насекомите 4 фази - яйце, ларва, какавида и възрастно насекомо. Развитата ларва в тялото на женската веднага след раждането навлиза в почвата, където какавидира. Следващото яйце се развива след раждането на ларвата. Това се отнася за мухите, които нямат постоянен гостоприемник.

При конските мухи, които имат постоянен гостоприемник, яйцата биват инжектирани в насекоми като комари или други буболечки. Когато това заразено насекомо пие кръв от друго, то му предава яйцата на конската муха.

Опасна е консумацията на месо, заразено с яйцата на мухата, които могат да проникнат в тялото на човека, да се излюпят и да започнат да си пробиват път навън, прояждайки плътта му. Много е опасно ако се излюпят в очите или гърлото.

Лечение на ухапването от конска муха

Хората не са естествения гостоприемник на конската муха и затова ухапванията не са чести, но когато все пак се случат, те са много болезнени и не приличат на досадното ухапване от други мухи и комари.

Ухапаното място от конска муха върху кожата прилича на синя пъпка. Първоначално се появява зачервяване и оток. Около мястото на ухапване се появява червен кръг, който е около 5-6 сантиметра. Появява се характерния сърбеж.

Конете са гостоприемник на конската муха

На втория ден червеното петно става моравосиньо, продължава да сърби, а пъпката заздравява бавно. Инвазията на конската муха се характеризира с ужасния сърбеж, който не утихва нито денем, нито със захлаждането привечер.

Трябва да се знае, че ухапването е токсично, реакцията не е алергична. Затова то е въпрос на реакция от страна на пострадалия. При някои хора веществата, които се съдържат в слюнката на конската муха, причиняват по-остри реакции. Отокът и зачервяването са резултат от микроскопични кръвоизливи. От токсините в слюнката кръвоносните съдове се разширяват. Ако отокът е голям, от кръвта излизат и еритороцити. Затова петното е червено, после синьо, зелено и жълто, като при всеки хематом.

Как да третираме ухапаното място от конска муха? Ухапаното място трябва да се дезинфекцира със спирт или течност на спиртна основа. В краен случай се измива с вода и сапун. При по-бурно изразени реакции с по-големи отоци и нетърпими сърбежи, може да се направи компрес. За успокоение на кожата и спадане на подутината може да се ползват лекарствени препарати.

Ухапването на конската муха не бива да се приема като безобидно. Пренасяйки бактерии, патогени, микроби и микроорганизми, опасното насекомо предизвиква различни болести като туларемия, туберкулоза, паразитни заболявания, чревни и гъбични инфекции.

Интересни факти за конската муха

Както при останалите видове, конската муха продължава да представя нови непознати на човека свои представители. Такава е рядката австралийска конска муха Scaptia. Тя беше избрана да бъде наречена на поп звездата Бионсе. Към нейното название бе добавено Beyonceae. Етимолозите обясняват този избор с вида на конската муха. тя е златиста и редкият бляскав цвят я прави звездата сред мухите. Този вид е открит през 1981 година и се храни с нектар от евкалиптовото дърво, с което е важна за опрашването на растенията.

Конската муха е едно от най-издръжливите същества на Земята. Те не нападат студенокръвни животни, но има сведения, че при липса на топлокръвни, те атакуват дори гущерите.

Тези насекоми на могат да понасят миризмата на пелин и затова букетите от ароматната билка са добър начин за борба с конските мухи.

Експериментите показват, че конските мухи на нападат раирани обекти, вероятно заради структурата на зрителните им органи, които се объркват от укпоредните ленти. Затова зебрите не страдат от тях.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати