Благороден елен

Благороден елен

Наред с катерици, горски птици, къртици, лисици, вълци и мечки, в гората можете да срещнете и елени. Най-величественото животно в нашите гори е благородният елен. Всичко в неговия вид е прекрасно и удивително. Тялото му има най-хармоничните и съразмерни линии, а главата на мъжкия е украсена с изумителни рога.

Мощните му широки, гърди, изящните и силни рамене, необикновено красивите и изразителни очи приковават вниманието и събуждат възхищение от съвършенството на това природно творение.

Като завършек цялото прекрасно телосложение стои върху здрави и винаги нервно потръпващи изящни крака, които го носят леко и елегантно из гората и прескачат ловко двуметрови препятствия. Освен всичко друго еленът е отличен плувец и с лекота преплува реките и езерата по пътя си.

Природата наистина си е устроила пир на сетивата, създавайки това съвършено животно. То заслужава специално внимание.

Произход на благородния елен

Далечният предшественик на благородния елен е синтетоцерасът. Той е дал началото още на сърната и дивата коза. Живял е в Северна Америка преди около 10-20 милиона години.

Отделяйки се, благородният елен нараства значително като популация. Преди около 8 милиона години се появяват преките предшественици на съвременния благороден елен.

Обособяването на отделните видове и подвидове става при разделянето им от географски прегради, като планини, пустини и морета. На границата на плиоцена преди 5 милиона години се появява видовото разнообразие и на географската сцена се появява красивият Gervus.

Преди 2 хиляди години той представлява една голяма по численост група, многобройна в България. През V-VІ век преди Христа историкът от древна Елада Ксенофон свидетелства, че стадата елени, които бродят из Пирин, са многобройни и са главен източник на храна за местното население.

В ново време безразборното избиване на благородния елен силно намалява числеността му. Последното десетилетие усилията на държавата са насочени към възобновяването му.

Благородния елен е намерил широко място в легендите. Богинята Диана превръща в елен младежът Актеон, който успял да я види как се къпе гола в езеро.

Поетът Вергилий възпява прелестните рога на животното, които сравнява с дърветата в обширна гора.

Класификация и местообитания на благородния елен

Благородният елен на латински се нарича Gervus elaphus е един от най-големите сред вида на елените. Благородният елен обитава по-голямата част от европейския континент, планините на Кавказ, Мала Азия, Иран, някои части на западна Азия, Атласките планини, северозападна Африка. Пренесен е също в Австралия, Нова Зеландия, Перу, Уругвай, Чили и Аржентина.

Елени

Благородният елен е преживно животно от разреда на Чифтокопитните. Той обединява едри и средни растителноядни плацентни бозайници. Характерни за всички от разреда са двата средни пръста, които са силно развити пръста, превърнати в копито и другите два, обърнати странично и закърнели. Това им помага да тичат бързо и добре.

Благородният елен е четвърти по големина след лоса, уапити и индийски зъмбар.

Характеристика на благородния елен

Мъжкия и женската се различават значително. Половият диморфизъм е особено ясно изразен при тези животни.

Мъжкият се нарича рогач. Средната дължина на тялото му е 250 сантиметра, височината на холката е 152 сантиметра и тежи средно 235 килограма.

Женските при благородния елен се наричат кошути и са по-малки. Опашката и на двата пола е жълтеникава и сравнително дълга. Между отделните подвидове има слаби различия, основно в големината. Имат сложен стомах, съставен от няколко дяла, тъй като са преживни животни.

Малките са с петниста козина и лежат по земята, така че се сливат напълно с околността и трудно се забелязват. Козината на възрастните е червениковокафява през лятото, а през зимата потъмнява до сивокафяво.

Най-впечатляващото във вида на благородния елен са рогата му. Те достигат до 90 сантиметра дължина и тежат до 3 килограма всеки. Сменят се всяка година.

През есента при рогачите се развива къса грива, която е най-ясно видима при елените в северните части на континента. Рогачите освен това имат по-силно развити мускули на шията в сравнение с кошутите.

Рога развиват само рогачите. Старите опадват през зимата и напролет започват да се развиват новите. Рогата им представляват костни структури, които растат с 2, 5 сантиметра на 24 часа. Всеки рог започва да излиза от черепа на елена от точка, наречена стъбълце. Докато един еленов рог расте, той е покрит с кожа, съставена от множество кръвоносни съдове, която се нарича кадифе. Чрез него се осъществява притока на кислород и хранителни вещества към костта. Върхът на рога първо е хрущялен, а после се заменя с кост. След като растежът спре, кадифето изсъхва и пада. Рогата вече стават мъртва тъкан и изглеждат като открита кост. Това е зрелият рог.

След брачния сезон всяка година те се сменят. Смяната на рогата е регулярна всяка година, но размерът им е променлив и се определя от възрастта на животното.

Освен рогата, сменя се и космената покривка, като през зимата е по-дебела. Напролет благородният елен се чеше в дърветата, за да подпомогне смяната на космената покривка при благородния елен.

Начин на живот на благородния елен

Царственият вид е активен привечер, през нощта и рано сутрин. Тогава се храни. Извън периода на чифтосване мъжкарите образуват отделни малки групи. Кошутите, заедно с малките си, живеят на малобройни стада. Благородните елени прекарват повечето си време при по-ниски надморски височини, предпочитанието е към горите.

През лятото благородните елени мигрират към по-високите части, където има повече хранителни запаси и условията за отглеждане на малки са по-благоприятни.

В България се срещат благородни елени

През периода на чифтосване при благородните елени мъжките се състезават за вниманието на женските като се бият за тях. При боевете те реват силно, като се блъскат с рогата си. Това води понякога до нараняване и дори смърт. По-силните рогачи следват стадата на кошутите от август до ранната зима. Един рогач може да пази до 20 кошути.

Само полово зрелите сред тях имат хареми. С рева си рогачът поддържа харема сплотен.

Полово зрелите рогачи, които носят рогата си по 6 месеца не са дружелюбни към други от вида си. Рогата им и здравите ритници осигуряват тяхната защита. Когато рогата паднат, те са вече склонни да образуват група. Стадата им имат пазачи, които съблюдават за опасност.

Целият вид е силно мигриращ, типичен представител на горските местообитания. Благородни елени се развъждат и отглеждат в много ловни стопанства, включително и у нас.

Размножаване на благородния елен

След периода на чифтосване кошутите образуват големи стада от 50 женски. Кошутите раждат едно до две малки на година след 240 до 262 дни бременност.

Преди раждането кошутата се отделя на скрито място. Малките се раждат около 15 килограма. Първоначално се хранят само с млякото на майката, а след 2 седмици тя се връща в стадото. След 2 месеца малкото вече бива отбито и се храни като възрастните. Всички малки се раждат с окраска от петна, които се заличават в края на лятото.

Малките се държат близо до майка си и чрез поредица от звуци те ги направляват. При поява на хищник най-едрите и силни кошути правят защитна линия и са готови да ритат с копита.

Малките остават близо до майките си цяла година и се отделят при появата на новото потомство.

Продължителността на живота на благородния елен е 10-13 години, в плен живеят до 20 години.

Най-големите им врагове са кучетата, вълкът, понякога чакалите, а също и човекът. Рисове и глигани нападат малките.

Хранене на благородния елен

Храната на благородния елен е растителна. Тук влизат тревата, пъпките, клонките, коренищата, жълъдите и други. Тъй като през зимата те се намират трудно, често еленът гладува и разчита на запасите си от лятото.

Значение на благородния елен за хората

Рогата на елена са много ценен и скъп трофей. Нашата страна има 4 световни рекорда по еленови рога от световните изложения. Развъждането им с цел лов се прави навсякъде по света в ловни стопанства.

Еленското месо, венисон, продължава и днес да се използва като храна от човека. То е много ценно, защото е с отлични вкусови качества, с крехка и мека текстура и много хранително. Освен това е лишено от вредни мазнини.

Предполага се, че месото на благородния елен се е ядяло още през каменната ера. Древните гърци и римляни са ценели високо качествата му и са организирали лов на животните.

Днес се набавя не само с лов, но и чрез ферми за отглеждане на елени.

Популациите на елените не са застрашени от изчезване, но търпят упадък, най-вече заради човешката дейност. Много страни взимат мерки за запазване на популациите и статуса на красивото животно.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати