Зубър

Зубри
Снимка: Alexnewworld Pixabay

В нашия език съществува от дълго време една нелепица. Тя се изразява в названието на учещият наизуст, когато наричат зубър. Това подигравателно определение стои твърде нелепо до названието на животното зубър, което е населявало континента ни, както и нашите земи в дълбока древност, но е изчезнало. Нищо нито в етимологията, нито по асоциативен път не свързва огромното животно с човек, който запомня нещо наизуст, без да влага разбиране в него. Затова е добре да заличим тази несправедливост към мощното животно, запознавайки се с него.

Етимология на названието на зубъра

Не е напълно изяснено откъде идва името на този мощен бизон, но има няколко възможни етимологии. Едната е от корена урус или ур, което буквално значи бик или от различни вариации на глагола за блъскане.

Друго предложение за произхода на името е от думата зима, зимбро. Също като отбора, който има на емблемата си зубър. Има вариант думата да идва от иврит и да означава диво животно. При всички положения името на зубъра трябва да се свързва с представата за бизона, защото толкова популярният американски бозайник е братовчед на европейското животно, което беше изчезнало.

Класификация на зубъра

Зубърът с латинско название Bison bonasus е най-едрият бозайник от разреда на Чифтокопитните. Характерни за тях са двата средни силно развити пръсти, превърнати в копито и другите два, обърнати назад и закърнели. Устройството на копитото им помага да бягат бързо и да се движат доста добре.

Известни са три вида зубри:

1. Беловежки зубър - Bison bonasus bonasus;

2. Унгарски зубър - Bison bonasus hungarorum;

3. Кавказки зубър - Bison bonasus caucasicus, който е изчезнал.

Специалистите смятат, че са се появили на планетата преди около 5 милиона години като отделен вид. Успели са да оцелеят, защото са били многобройни.

Характеристика на зубъра

Европейският бизон, наричан още зубър, прилича на северноамериканския си роднина. Това е най-голямото тревопасно животно в Европа. Поради този факт е изключително важна брънка за отворената горска екосистема.

Мъжкото животно достига височина между 160 и 200 сантиметра и тегло, вариращо от 530 килограма до 1 тон. Женската е по-дребна, тежи от 320 до 540 килограма и е висока от 137 до 167 сантиметра.

Специално внимание заслужава главата на животното. Тя е изключително здрава, с широко чело и силни извити рога. Главата изглежда ниско поставена заради извитият гръбнак на бозайника. Тази своеобразна гърбица е от мускули, даващи достатъчна сила на животното да разравя снега като булдозер.

По главата, врата, предната част на гърдите и горната част на предните крака зубърът има дълги косми, които обаче са сравнително по-къси, отколкото на американския вид. Те образуват голяма и гъста грива. В долната част на главата животното има също удължени косми, които приличат на брада. Видът на зубъра създава впечатление, че задната му част е твърде малка и несъразмерна спрямо масивната предна част.

Цветът на козината на зубъра е тъмнокафяв. Меката козина, подобна на вълна, по задните части и по корема на животното се сменя през пролетта. Козината му е толкова дебела, че снегът може да я покрие, без да се стопи. Гъстата космена покривка е предвидена животните да издържат и на екстремно ниски температури през зимата.

Между сетивата на животното най-силно развито е обонянието, а слухът го следва. Зрението му е относително слабо. Смята се, че зубърът може да подуши друго животно от 2 километра разстояние, а водата надушва от 7-8 километра.

Характерно за него е, че е пъргаво животно, макар да прилича на огромна и тромава топка от вълна. Скоростта, която може да развие, е от 65 километра в час и може да скочи на 180 сантиметра височина. Те са и добри плувци.

За да поддържа толкова масивно тяло, природата е предоставила на зубъра много силни и здрави крака.

Начин на живот на зубъра

Зубрите са стадни животни. През по-голямата част от годината женските с малките си се държат по-далече от мъжките до 3-годишна възраст, но не се отдалечават твърде много от тях. През размножителния сезон стадата на мъжките и женските се сливат. Едно стадо от женски и малките им обикновено се състои от 10 -12 животни. През зимата се събират на по-големи стада от 30-40 животни. По време на размножителния период мъжките се бият помежду си, като борбите са яростни и водят понякога до нараняване и дори до смъртта на някой от опонентите.

Външен вид на Зубър
Снимка: Hans Braxmeier Pixabay

Населява основно горски участъци, в които има поляни, гористи речни долини, а в планините се придържат към високия горист пояс, който граничи с пасища. Беловежкият е равнинен, а кавказкия е планински.

В миналото дивият кавказки зубър е извършвал ежегодно миграции, като е слизал от планината в предпланинските части и в равнините, а наесен се е оттеглял бавно в планината. Днес извършва недалечни миграции в резерватите, които се обуславят от развитието на растителността през топлото време и дебелата снежна покривка през зимата.

Големият бозайник издава два вида звуци - пръхтене или мучене, подобно на кравите и биковете.

Хранене на зубъра

Зубърът се храни с тревисти растения, яде и листа, клонки, филизи и кора на различни дървета и храсти. Различни проучвания сочат, че в хранителната диета на зубъра влизат около 400 растения, но храната се мени според мястото, където се намира в момента, както и от сезона.

Резерватите и ловните стопанства дохранват зубрите със сено, а оставят и топки каменна сол на различни места. Понякога зъбурът разравя снега, за да достигне до тревата, както и бизонът в Америка. Клонките, пъпките на различни видове, както и лишеи също влизат в храната на едрите бозайници през зимата.

Зубърът излиза на паша най-често сутрин и вечер, но понякога и нощем. През деня лежи под дърветата и преживя.

През лятото грамадното животно ходи на водопой два пъти дневно. Обича и да се търкаля по земята.

Размножаване на зубъра

Размножителният период при зубъра започва през август и трае 2-3 седмици. Тогава мъжките се присъединяват към стадата на женските и изгонват малките над 2 години. През време на брачния период мъжкарите са много нервни и почти не се хранят, губейки много от теглото си. Те често се бият помежду си, като боевете може да бъдат и много ожесточени. След като приключи размножителния период мъжките напускат стадата на женските.

Бременността на женските трае 262-267 дни. Преди да роди, майката напуска стадото и намира тихо място в гората, където да роди. Малкото е около 22-23 килограма. След час се изправя на крака и скоро следва майка си. То се храни с мляко до към 5 месеца, но може да суче и 1 година. Към трева обаче преминава още на 20 дни.

Тъй като са едри животни, зубрите нямат много естествени врагове. Вълците ги нападат и най-често тяхна жертва стават малките. Възрастните животни яростно се бият при нападение и затова е трудно да бъдат победени, дори ако някоя мечка реши да ги нападне. Живеят до 22-27 години, тъй като страдат от различни болести.

Изчезването на зубрите

Европейският зубър е бил често срещано животно на континента през Средните векове. Заради безразборното му изтребване той изчезва. Само Беловежката гора, която е в пределите на днешна Полша, приютява последните зубри, но те също стават жертва на хората.

По-късно поляците решават да възстановят зубъра и пускат двойка зубри в гората. През 1958 година Полша подарява на България 2 двойки зубри, които са пуснати в резерват близо до Разград. Сега има приблизително 25 зубъра в резервата и числото им има надежда да расте.

Преди 50 години на свобода има около 900 зубъра, което дава надежди, че този вид ще се запази в природата.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати