Олинго

Олинго
Снимка: www.projectnoah.org

Екзотичните животни винаги са предизвиквали обясним интерес и любопитство, защото досегът до тях на хората от Стария свят е невъзможен извън местата, които обитават. Затова запознаването с тях макар и отдалече ще задоволи интереса. Едно такова животно е олинго, странно създание, населяващо южноамериканския континент.

Олинго е самотен бозайник, живеещ в Южна Америка, който принадлежи на семейството на енотите, но прилича на невестулка и лемур. Какво представлява това екзотично за нас животно и какви са навиците и начинът му на живот?

Класификация на вида олинго

Названието на бозайника специалистите намират в панамския испански и оприличават на хондураското испанско olingo, което е с не напълно уточнен произход и се идентифицира като маймуна ревач.

Това определение е въведено ат американския зоолог Голдман за специфичен вид маймуна, отличаваща се с вокални особености. На изследователите направило впечатление, че мести ловци не правят разлика между звуците, издавани от двата вида животни, макар да познавали добре звука, издаван от олинго.

Със същото име наричат бозайника и в Хондурас, където добре познават воплите на маймуните.

Затова се смята, че думата има местен произход и така индианците са наричали подобния на енотите бозайник.

Животното има редица разновидности, тъй като е разпространено на широк ареал, то обхваща цялата територия на южноамериканския материк. Могат да се отделят четири основни рода, като два от тях са най-популярни. Единият е родът Bassaricyon pauli или както разговорно го наричат Чирикуйско олинго, което се среща в Панама.

Другият род е Олинго на Габи, с латинско название Bassaryon Gabbii, наричано също Рунтавоопашато олинго. То се среща на територията на всички държави в Южна Америка, без Чили.

Еволюция и разпространение на олинго

Целият род Bassaricyon се състои от малки неотропични проциноиди, известни като олингос. Родината им са тропичните гори на Централна и Южна Америка, от Никарагуа до Перу.

Става въпрос за дървесни и нощни животни, които живеят над морското равнище, до кота 2750 метра. По морфология и навици олингосите много приличат на кинкажу. Разлика обаче има в опашката. Олинго не разполага с толкова гъста и пухкава опашка, а освен това има по-разширена муцуна. Притежава и ароматни анални жлези. За разлика от коати липсва екструдируемият език. Според специалистите олинго може да бъде оприличено на галаго и някои лемури.

Генетичните проучвания показват, че всъщност олингосите са близки до животното носато мече. Различията са започнали да се обособяват преди малко повече от 10 милиона години. Двата вида - коати и олинго може да се разглеждат като пример за паралелна еволюция.

Датирането и биогеографското моделиране предполагат, че най-ранната диверсификация на рода е била извършена в северозападните части на Южна Америка, малко след като предците на съвременните олингоси са нахлули от Централна Америка като част от големия американски обмен.

Характеристика на олинго

Северното олинго, наричат още олинго на Габи, е първият описан представител на вида. Целият вид се представлява от стройни дендрови животни, със задни крака, отчетливо по-дълги от предните и дълга храстовидна опашка.

Лицето на олинго е късо и заоблено, има сравнително големи кръгли кафяви очи с ярък очен отвор, и къси кръгли уши. Козината му е гъста, оцветена в кафяво или сиво-кафяво в по-голямата част от тялото. По-тъмна е по средата на гърба, а долните части са светлокремави до жълтеникави. Лента от жълтеникава козина се движи около гърлото и отстрани на главата, достигайки до основата на ушите, а на лицето козината е сивкава на цвят. Опашката е на цвят подобна на тялото, но има бледи пръстени от по-тъмна козина по дължината си.

Козината на олингото е мека, гъста и по-тъмна на върха на главата, а опашката му е по-дълга от главата и тялото, взети заедно.

Ходилата на бозайника са космати, а пръстите на краката му са леко сплескани и завършват с къси, извити нокти. Женските имат чифт млечни жлези разположени на задната част на корема, близо до задните крака.

Видове олинго
Снимка: stvneasley/iNaturalist.org

Възрастният екземпляр е дълъг от 36 до 42 сантиметра и тежи от 1200 до 1400 грама. Олингото има и една двойка анални ароматни жлези, които изпускат неприятна миризма, когато животното е тревожно. Опашката на животното е дълга от 37 до 52 сантиметра.

От този вид олинго са разпознати 3 разновидности, но по-късно тази представа е коригирана на четири, като това също подлежи на коментар и нова изследване.

Хранене на олинго

Олинго е нощно тревопасно животно, хранещо се в голяма степен с плодове, основно смокини. Пие и нектар от някои растения като балсата през сухия сезон. Рядко може да преследва и да се храни с малки бозайници като мишки и катерици. Смята се обаче за по-месоядно от коатито и затова го причисляват в групата на хищниците от Енотовото семейство.

Денем спи в дупки в големите дървета. Разполага с обхват за търсене на храна около 23 хектара. Счита се за самотно животно, най-вече заради това, че възрастните се хранят сами, но често е наблюдавано по двойки и може да е по-общително, отколкото се мисли.

Начин на живот на олинго

Олингото обича да прекарва времето си по дърветата Опашката му служи за баланс при тези преходи между клоните и отделните дървета. Животното е много активно, стои високо в сенчестите корони на дърветата, леко преминава през клоните, храни се бързо и преминава напред.

Олинго е шумен пътешественик, но не толкова, колкото коати. Звукът, който издава, е описан като притежаващ две отличителни нотки. Те са алармен разговор и кихаща вокализация.

За съжаление, олингото не е така адаптивно като коатито към нарушените зони. Затова е по-рядко срещано от сходното му коати. Олингосите не са така упорито преследвани от ловците, но все пак са застрашени основно от обезлесяването на горите.

Олингото има сходни предпочитания като коати, но при недостиг на храна може да бъде изгонено от по-голямото животно от местообитанията му. Хищниците, които се хранят с олингото са ягуар, оцелот и боа.

Размножаване на олинго

За размножаването на вида се знае твърде малко. Смята се, че се размножава през сухия сезон и ражда само по едно малко след бременност от 10 седмици. Кърмят бебетата си както всички бозайници. Малките са сиво кафяви с бледи тъмни ивици.

Олинго живее до 25 години.

Още някои интересни факти за олинго

Средата на живот, която олинго харесва са тропичните вечнозелени гори, но не по-високо от 2500 метра.

Основната разлика, която може да се наблюдава между олинго и коати е в начина, по който държат опашката си. Олинго носи опашката си право зад себе си при пътуване, докато коати я държи свита около клоните, когато се движи.

Олинго е нощно създание, свързано с миещата мечка (енот) и е два пъти по-малко на тегло от коати.

Видове олинго все още се откриват и описват. Такъв е случаят с открит вид през 2006 година в Андите на Еквадор. Новият вид е наречен olinguito.

Това показва, че интересният бозайник има още какво да ни предложи от себе си.

Препоръчано

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати