Какво трябва да знаем за октоподите

Октоподи

Морските обитатели са често много по-интересни и необикновени от по-добре познатите ни сухоземни видове. Дълбините на моретата и океаните крият наистина изумителни създания, за които има много повече легенди, отколкото за скритите сред гората или в пустинята странни и причудливи животни. Дори вече добре познати морски животни са по-загадъчни от който и да бозайник на сушата.

Достатъчно е да се запознаем с октопода, за да се уверим, че това е така. Извън блюдата това морско животно може да изненада всеки гастроном и да го накара да се замисли с какво всъщност се храни. Поне заради факта, че е част от хранителните ни предпочитания октоподът заслужава специално внимание.

Външен вид на октоподите

Октоподите с латинско название Octopoda са разред от главоногите мекотели и са морски обитател, като почти всички останали от разреда. Те са сложно устроен представител на мекотелите. Като такива нямат скелет, нито вътрешен, нито външен под форма на коруба, черупка или друго рогово образувание. Тялото на октопода е късо, с форма на сфера и достига до 4-5 метра дължина. Има и съвсем дребни видове октоподи, само по няколко сантиметра.

Те приличат много на останалите от клас Главоноги. Имат две очи и четири чифта ръце. Двустранно симетрични са. Около устата имат осем пипала, покрити с вендузи. Независимо че са с двустранна симетрия, за разлика от другите подобни не се движат в предварително зададена посока, а във всички посоки, независимо от това накъде се е обърнало тялото им. Особеност на устройството им е, че останалите Главоноги имат по 10 пипала, а октоподът само 8.

Тези мекотели имат много интересно вътрешно устройство. Наличието на три сърца при октоподите е изумително на фона на това, че продължителността на живота им е само около 2-3 години. Някои видове октоподи живеят по 6 месеца.

Две от трите им сърца наподобяват хриле и изпомпват кръв, а третото е системното сърце, което я пренася из тялото. Кръвта на октопода е богата на мед, а също и на протеина хемоцианин, който служи за транспортиране на кислород. Затова и е синя на цвят, а не червена.

Нервната им система също е добре развита, както на всички Главоноги. Очите на октоподите са с отлично зрение, почти като на гръбначните животни. Обонянието им също е много добро.

В тялото на най-умното безгръбначно животно на Земята има около 300 милиона неврона. Независимо, че мозъкът на октопода е в главата, във всяко от пипалата има достатъчно неврони и това му дава възможност да се движи на полусамостоятелен режим. Това значи, че всяка вендуза може да се разтегли, да се отпусне или за засмуче нещо когато пожелае.

Октоподите са умни животни

Това е причината, когато едно от пипалата се отдели от тялото, да може още известно време да функционира самостоятелно. Тази възможност се използва от октопода при оплождането. Понякога той откъсва оплождащото пипало и го пуска да плува, докато намери женска.

Имат разделно полова система, както останалите от разреда. Едно от пипалата им има и оплождаща функция при мъжките. То взима сперматозоидите от тялото на мъжкия и ги доставя до тялото на женската.

Друга особеност на устройството на октопода е здравата хитинова човка или клюн. С него може да разбие черупката на ракообразните, или да строши скелета на рибата.

Най-големият октопод, откриван и измерван досега, има пипала, достигащи до 6 метра. Теглото на най-големият октопод, измервано от хората, е 71 килограма.

Поведение на октоподите

Това мекотело изобщо не е социално животно. Октоподът предпочита да си плува сам в търсене на храна и не се стреми към особена близост с други от вида дори при размножаване. Все пак изследвания са установили, че когато мъжки октопод срещне женска, главното му сърце пропуска няколко удара. Това означава, че въпросът с възпроизводството е от важните пред този вид.

Октоподът може да бъде видян също да ходи по дъното. С четирите си задни пипала мекотелото се изправя и се придвижва, докато с предните търси храна. Ходенето при октоподите все пак е бавен процес и за да се пазят от хищници те носят защитата си. Избират черупки, рапани или други образувания, които могат да ги спасят и зад които да се скрият при опасност.

Най-впечатляваща част от маскировката им обаче е собствената им кожа. Те имат способността да променят цвета и материята на кожата си, така че да се слеят с обстановката.

За няколко секунди тези представители на Главоногите могат да претърпят пълна трансформация, използвайки трите цветни торбички, които носят в тялото си. Хроматофорите, иридофорите и левкофорите им помагат да се слеят напълно с обстановката, променяйки цвета си. Повечето подобни видове разполагат само с хроматофори. Октоподът активира различни цветове, като стяга и отпуска мускулите под кожата си. Не е ясно дали те самите осъзнават какви цветови промени настъпват в тях, защото е изяснено, че не различават цветовете.

При внезапна атака от враг, октоподите изпускат мастило, което действа като димна завеса и им осигурява преднина.

Октоподите имат пипала

Способността да използват цветове им помага да се проявяват като добри ловци. Едно ухапване от тях изпраща невротоксини в тялото на жертвата. Повечето от тези токсини не могат да убият човек. Изключение прави само синьопръстният октопод. Отровата на едно такова мекотело може да убие 25 човека.

Когато са атакувани, някои октоподи могат да откъснат някое от пипалата си, на същия принцип както гущерът откъсва опашката си, когато е застрашен. После пипалата се възстановяват. Когато са ранени, октоподите могат да спират или да намаляват кръвния поток, за да не загубят много кръв.

Хранене при октоподите

Октоподът е хищник. Той се храни с раци, миди, риба. В стомасите им също са откривани доста интересни останки - на миди, омари и дори на чайки. Понякога този хищен обитател на морето излиза и на сушата, за да търси храна.

Интересен момент при храненето на октоподите е значението на вендузите. Те имат хеморецептори и тяхната функция е да пробват храната. Всичко, което става, веднага бива омотавано в пипалата и после изяждано. Пипалата им са много силни. Всяка вендуза може да вдигне непосилен за теглото на мекотелото товар.

Размножаване при октоподите

Възпроизводството се явява главна причина за смъртта на октоподите. Мъжките екземпляри могат да живеят само няколко месеца след своеобразното чифтосване, което се извършва без контакт между двете Главоноги.

Женските се грижат за поколението. Те движат водата около яйцата, за да осигурят постоянен приток на кислород и ги пазят от опасности. Умират скоро след като яйцата им се излюпят. Те престават да се хранят за цял месец, който прекарват в грижи за новоизлюпените яйца, и в крайна сметка умират от глад.

Интересни факти за октопода

Тези безгръбначни са най-умните животни сред вида. Те имат както кратковременна, така и дълговременна памет. Това им позволява да запомнят хората.

Октоподът обича да си играе както делфина и човекоподобните маймуни. Показали са, че могат да отворят буркан, само наблюдавайки действието.

Октоподите всъщност не плуват точно, а изстрелват струя вода под налягане.

Октоподите са сред най-характерните обитатели на кораловите рифове и могат да бъдат открити из почти всички райони на моретата.

Максималната скорост, която развиват при бягство, е 40 километра в час.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати