За лемурите от А до Я

Лемур с красива опашка
Снимка: pixabay.com

По света съществуват 105 вида лемури и естествено, повечето от тях се различават във външния си вид. Най-големият вид лемур е Индри (indri). Той може да достигне височина 60-90 см и тегло 7-10 кг.

Най-малкият лемур е мишовидният лемур на мадам Берте (Madame Berthe’s mouse lemur), който достига 9-11 см без опашката. Опашката добавя 13 см към дължината му. Тези малки лемури тежат само около 30 грама. Някога е имало и лемури големи колкото горили, но за нещастие те са изчезнали.

Всички лемури имат дълъг нос и четири крака. Те могат да седят или да стоят изправени, но винаги ходят на четири крака. Те не ходят изправени както понякога правят други примати. Тялото им е покрито с тънка козина заради топлия климат, в която живеят и имат противоположни палци като другите примати.

Пухкавите опашки на лемурите обикновено стават по-дълги от телата им освен при вида Индри, чиято опашка е много мъничка. С изключение на вида лемур Ай-Ай, лемурите имат вълнена козина, която може да бъде червеникава, сива, кафява или черна или шарена на цвят. Някои видове лемури имат и черни пръстени около очите или различен цвят петна по козината.

Естествена среда на лемурите

Лемурите се срещат свободно само на едно място в света - Мадагаскар и близките острови Коморо, които се намират край бреговете на Мозамбик в Африка. Лемурите обитават много различни местообитания там: сухи широколистни гори, бодливи гори, дъждовни гори, влажни зони и планини.

Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), Сибрийския лемур-джудже(Sibree's dwarf lemur) живее в тропически гори с надморска височина над 1400 м. Белоякият лемур (white-collared lemur) живее в тропически, влажни низинни гори, а лемурът с червено коремче (red-bellied lemur) живее в дъждовните гори на източното крайбрежие. Сандфордският кафяв лемур (Sanford's brown lemur) живее във вечнозелени гори и сухи широколистни гори.

Лемурите живеят предимно сред дървета. По-големите видове са склонни да прекарват известно време на земята, но повечето животни от този вид прекарват почти целия си живот високо сред дърветата.

Опрашките на лемурите са черни-бели
Снимка: pixabay.com

Обраслите гори са мястото, където могат да се открият най-много лемури. По време на сезона на дъждовете в тези райони има повече храна, в резултат на което населението се увеличава. След това много лемури напуснат този район за останалата част от годината. Лемурите са силно адаптивни примати, така че те използват каквото могат в околната среда в своя полза.

Хранене на лемурите

Някои лемури са тревопасни, което означава, че не ядат месо. Те се хранят с плодове, цветя, листа, дървесна кора и нектар, извлечен от дървета или растения. Други лемури пък са всеядни и ядат разнообразни храни, които включват плодове, нектар, цветя и листа, но и насекоми, паяци и малки гръбначни животни.

Хранителните навици на лемура също така насърчават растежа на нови дървета. Докато се движат или берат различни плодове, те разпръскват семената им.

Лемурите са в състояние да забавят и метаболизма си, когато хранителните запаси станат много оскъдни. Това им позволява да не гладуват през сезоните в годината, когато храната е трудна за намиране. Въпреки това им е трудно да се приспособят към много тежки условия, ако те продължат по-дълго време.

Когато храната на лемурите е изобилна, лемурите ще консумират толкова, колкото намерят. За много видове е известно, че консумират толкова много, че удвояват теглото си преди сухия сезон. Това им позволява да съхраняват достатъчно мазнини, за да могат да оцелеят на много малко храна в предстоящия сезон.

Въпреки че всеки от групата търси храна за себе си, доминиращата женска (лидера на групата) има много силно влияние върху хранителните навици на групата. Когато има високи нива на стрес в семейството, членовете му са склонни да ядат по-малко.

Поведение на лемурите

Лемурите са много социални животни и живеят в групи, наречени ескадрони. Според National Geographic, лемурските ескадрони от вида, които имат цветни пръстени около опашката, се предвождат от доминираща женска и в тях може да включват от 6 до 30 животни.

Семейство лемури
Снимка: pixabay.com

Кога лемурите са будни и активни зависи най-често от размерите им. Малките лемури обикновено са по-активни през нощта, а по-големите - през деня. Някои нощни лемури прекарват будните си часове сами в обикаляне или търсене на храна, но когато стане време за сън се присъединяват към други групи лемури.

Повечето лемури прекарват будното си време из дърветата. Ако не ядат, те обичат да се пощят един за друг или да се препичат на слънце.

Женските лемури са в състояние да “изключат” нуждата си от чифтосване, когато има недостиг на храна или подслон. Те имат тази вродена способност като механизъм за оцеляване. Лемурите са единствените примати, за които се знае, че могат да направят това.

Известно е, и че лемурите се бият помежду си. Една от основните причини за конфликт е свързана с недостатъчно храна за всички. Когато храната е оскъдна женските по-високо в йерархията на групата ядат първо, както и тяхното потомство, а след това и останалите. По тази причина много от мъжките биват изтласкани от семейството или си тръгват сами в търсене на храна.

Размножаване при лемурите

Чифтосването в света на лемура е битка на миризми. Мъжките пръскат опашките си с секрети и ги размахват един към друг. Мъжкият с най-миризливата опашка печели доминация над другите.

Периодът на чифтосване при лемурите трае само няколко седмици годишно като когато настъпва, този период варира в зависимост от географското местоположение на лемурите. Смъртността при малките е над 50%, което е една от причините, поради които е трудно да се увеличи броят им.

Бременност при лемурите

След като се чифтоса, женската кара бременност, която може да продължи от 102 до 170 дни, в зависимост от вида, и може да роди от едно до шест бебета наведнъж. Според зоологическата градина в Сан Диего, по-малките видове лемури са склонни да раждат повече бебета.

Бебетата лемури се наричат кутрета. При много видове бебетата лемури се придържат към корема на майката през първите три до четири седмици от живота си, а след това майката носи кутрето на гръб, докато навърши три или четири месеца. На три до шест месеца бебетата се отбиват.

Лемур

Докато са малки бебетата лемури, пият мляко от майките си. Това продължава докато не пораснат достатъчно, за да се хранят сами. Появата на първия кътник е обикновено, когато майката спира да ги храни от тялото си. Интересен факт е, че периодът на отбиване се случва горе-долу, когато храната около тях е най-изобилна.

Отглеждането може да отнеме една до три години и половина, в зависимост от вида. Това може да бъде сравнително кратко време в сравнение с дължината на живота на лемурите. Някои лемури могат да живеят до 30 години.

Заплахи и опазване на лемурите

Според Световната фондация на животните, 16% от всички лемури са класифицирани като критично застрашени, 23% са класифицирани като застрашени, 25% са класифицирани като уязвими, за 28% няма "недостатъчно данни" и 8% са класифицирани като слабо застрашени.

Интересни факти за лемурите

- “Лемур” идва от латински и означава „духове на нощта“.

- Подобно на кучетата, лемурите имат мокри носове.

- Лемурите имат обонятелни жлези в китките.

- Според Енциклопедия Британика, въпреки че са с еднакъв размер, лемурите не са толкова умни колкото маймуните.

- Лемурите-джуджета съхраняват мазнини в опашките си, за да се подхранват през сухите сезони, когато изпадат в подобно на хибернация състияние.

- Според зоологическата градина в Сан Диего синьоокият черен лемур е единственият примат, освен хората, който има сини очи.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати