Бълхи - всичко, което трябва да знаем

Бълхи

Бълхите днес продължават да бъдат проблем и то не само за хората с домашни любимци, тъй като насекомите могат да бъдат пренесени у дома чрез дрехите, обувките или вещите след преминаване през площи, в които престояват често животни с козина или пера. Дребните кръвосмучещи са вече добре проучени, защото те съжителстват с бозайниците и хората от милиони години. Най-важните неща за тях са полезни за хората, защото срещата с тях може да се случи по всяко време.

Как изглеждат бълхите?

Бълхата, с латинско наименование Siphonаptera, е представител на разреда на безкрилите кръвосмучещи насекоми. Бълхите живеят по телата на бозайниците и птиците. Те са повече от 200 рода, групирани в 15 семейства. На дължина надхвърлят 3 милиметра и са тъмни на цвят. Тялото на бълхата е странично сплескано, което улеснява движението между космите или крилата на гостоприемника. Придвижването им е улеснено и от твърдото космено покритие и късите шипове, насочени назад. Тялото им е здраво и е в състояние да издържи силен натиск. Вероятно се е адаптирало да оцелява покрай опитите да бъде смачквано или отстранявано с драскане с ноктите на гостоприемника.

В по-ранните етапи на еволюционното си развитие са имали крила, но в последствие те са отпаднали, тъй като пречат при паразитен начин на живот. Обикновено средата им на придвижване е гъста козина, където крилата са пречка.

За сметка на тях задните им крака са се развили толкова добре, че могат лесно и бързо да отскачат при опасност. Задните крака на бълхата в обтегнато положение са по-дълги от самото тяло. Когато бълхата трябва да смуче кръв, тя се свива максимално. При необходимост да отскочи, тя ползва задните си крака като трамплин. В тях има нещо като въздушни кухини, свързани с дихателната система на насекомото. При нужда тези кухини в краката се изпълват с въздух, а това омекотява приземяването.

За целта на лесното приземяване служи и още един способ: в организма им има специален белтък, наречен резилин. Той придава на телцето на насекомото изключителна еластичност при скока.

На главата си бълхата има нещо като антени. Те играят роля в обонянието и осезанието на кръвосмучещото. Имат обаче и друга функция. Мъжката бълха ги използва при съвкуплението, за да придържа женската.

Бълхите притежават много висока чувствителност за въздушни и механични колебания. За това им помагат власинките, които са разположени върху задната част на коремчето им. Те улавят и най-финото колебание и веднага отскачат.

Размножаване при бълхите

Размножаването при бълхите е пряко свързано с храненето им. Храната на бълхите им дава енергия, за съвкупление с партньора и служи като основа за образуване на полови продукти при тях. Тези паразити никога не се размножават гладни.

Самката е малко по-голяма по размер от самеца. При съвкуплението им самката е върху самеца и той я придържа с антенките си. Този процес може да продължи до 10 часа. За развитието на новите организми на женската са нужни разнообразни хранителни вещества. Затова в такива периоди тя е много активна в търсене на храна.

Всяка самка снася около 500 яйца, но може да стигнат и до 800. Бълхите не поставят яйцата си на едно място, а ги разпръсват навсякъде. Скоростта на разхвърляне е толкова голяма, че те направо летят навсякъде. Това не е случайно. Чрез този механизъм бълхата дава преимущество на потомството да увеличи процента на преживяване и да намали конкуренцията при търсене на храна.

Жизненият цикъл на бълхата преминава както при всички насекоми през 4 етапа: яйце, ларва, какавида, имаго.

Кучешки бълхи

След като е снесла и разпръснала яйцата, бълхата им осигурява възможност за развитие. След няколко седмици от яйцата се излюпват ларви, като времето за излюпване зависи от температурата на околната среда и вида на бълхата. Ларвите се крият от светлината и се крият надълбоко в килими, постелки или в козината, като се хранят с мъртва кожа. Като ларви може да преживеят до 200 дни.

В следващия стадий ларвата става какавида. Тя остава в пашкул, докато премине процесът на трансформация. Стимулът за излюпване са вибрациите от околната среда.

От какавидата излиза възрастната бълха. Имагото търси по-високо място, откъдето да дебне жертвите си. Оттам скачат върху гостоприемника и цикълът се повтаря.

Ако имат достъп до храна, бълхите живеят повече от година. Затова първата задача на всяка новоизлюпена бълха е да си намери гостоприемник. Не е чудно, че хората биват хапани най-напред по краката. Предпочитанията им са да не сменят гостоприемника, стига да се настанят удобно, те остават там до края на цикъла.

Хранене при бълхите

Бълхите се хранят единствено с кръв. Най-напред тя се настанява на подходящо място. То е такова, че да може да се закрепи и да бъде защитена. Това са обикновено окосмените части на тялото. Те предпочитат по-топли и тъмни места. Понякога се задоволяват с тъмнината на нощта и топлината на завивките и атакуват нощем. Затова сутрин се появяват сърбежи, следствие на нощните ухапвания от бълхи.

Бълхата има в долната част на главата си късички, но остри хоботчета, които забива в кожата на гостоприемника и така смуче кръв от него. За да се нахрани добре, първо тя пуска специален ензим в кръвта, който пречи на процеса на кръвосъсирване. Така си осигурява достатъчно време да пие кръв. През това време тя надвишава теглото си с една трета. Те смучат кръв на всеки две часа.

Известни са с това, че могат да издържат на продължителен глад. Може да издържат без храна месеци, но после си наваксват при откриване на подходяща плячка. Паразитират само възрастните екземпляри.

Видове бълхи

Познати са над 2300 вида бълхи, но най-разпространени са три от тях - кучешка, котешка и човешка бълха.

Кучешката бълха е паразит при кучетата, но и върху котките, гризачите и хората, а е възможно да си намери гостоприемник и върху друго животно, защото по принцип бълхите се прикрепят към живи организми с постоянна температура. Те са външни паразити, които са не само много досадни, но могат да бъдат и опасни.

Предпазване на кучето от бълхи

Бълхите при котките могат да прескочат и върху стопаните, или върху кучето, ако котката дели дома на стопанина си и с куче. Те имат слабо въздействие върху гостоприемника си, освен ако той не развие алергия.

Човешката бълха намира пристан не само при човека, но и при гризачите, котките и кучетата. Тя е космополит като вид и се смята, че е произлязла от Южна Африка. Човешката бълха се среща по-често през топлите месеци, за разлика от кучешката и котешката, които нападат повече в студеното време.

Болести, пренасяни от бълхите

Бълхите пренасят заразни болести, като най-опасните от тях са чумата, антракса, петнистият тиф и други. Най-често те се заразяват от болни животни, примерно плъхове, и пренасят заразата, след като ухапят гостоприемника. По-леки състояния са сърбежите, заради силно токсичната им слюнка.

При установяване на бълхи трябва да се извърши дезинфекция, като домът се обработи с инсектицид. Нужно е да се обезпаразитяват домашните любимци, а също да се поддържа хигиена в дома и да се следи за поява на гризачи. Превенцията ще премахне опасността от подобни зарази. При проблем, незабавно трябва да се потърсят средства за борба с бълхите.

Бълхите са срещат не само при бездомните животни. Те могат да се наблюдават и при домашните питомци, и често съпровождат други кучешки заболявания и болести при котките.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати