Гъсеници

За гъсениците от А до Я

Когато чуваме названието на някое живо същество, веднага визуализираме как изглежда и заедно с това идва отношението ни към него. Названието гъсеница обикновено поражда отвращение, защото става въпрос за грозно и гърчещо се същество.

Всъщност тази представа може да се разбие веднага, защото има и гъсеница, която изглежда като едно подвижно цвете и макар това да е нейната маскировка, приятно е да се наблюдава този жив организъм, неслучайно наречен вълнообразен смарагд. Това е гъсеницата Synchlora aeratа.

Освен това всеки знае, че гъсеницата най-често се превръща в прекрасна пеперуда и ако искаме да видим ефирното създание, трябва да изтърпим гъсениците, защото те са етап от развитието, без който няма да има и пеперуди.

Метаморфозата, характерна за всички насекоми, както и за жабата - представител на земноводните, има определени етапи и един от тях е ларвата. При пеперудата, молеца и листната оса тя се нарича гъсеница.

Характеристика на гъсениците

Гъсеницата е ларва на насекомо, която се намира на дъното на хранителната верига. По форма прилича на прешленестите червеи, но за разлика от тях има няколко двойки крака и силни челюсти.

Тялото на ларвата на насекомите е съставено от подобни на пръстени части, като първите три от тях носят двойка крака, завършващи с нокти, които служат да се захваща ларвата за листата на растенията. Останалите части носят пет двойки месести лъжливи крачета при гъсеницата на пеперудите и между 6 и 8 при ларвата на листните оси. Тези фалшиви крака, които често имат закривено стъпало се използват за захващане на стъблата на растенията, както и за помощ при придвижването.

Шестте крака, колкото има и пеперудата, нейната ларва запазва през целия си живот. Петте двойки фалшиви крака са разположени на коремчето на гъсеницата.

На всяко пръстенче има отвори за дишане, наречени стигни. Те са свързани с тръбички, които се разклоняват из цялото тяло. На добре различаваща се глава има прости очи. Те са две при ларвите на листната оса и 12 при тези на пеперудата. Подредени са по 6 в полукръг по всяка страна на главата си. С тези очи те виждат, а само може да прави разлика между тъмно и светло.

Имат и тънки тръбички, наричани копринени жлези, които отделят копринена нишка. Най-важната структура са челюстите, които са свързани с прав храносмилателен канал или черво. Те използват копринените нишки за различни дейности - спускат се по тях от дърветата и чакат вятърът да ги понесе или с тяхна помощ съединяват мъртви листа и си правят къщички.

Отвън кожата на гъсеницата е покрита с косъмчета. Някои са дълги, а някои са толкова къси, че тялото изглежда голо. Тази кожа се сменя на равни интервали от време, по 4 до 6 пъти през живота на гъсеницата, за да може да отговори на растежа.

Гъсеници
Снимка: Myriams-Fotos/pixabay.com

Най-голямото число части в гъсеницата се пада на мускулите. Тя има 4 хиляди мускула в тялото си. За сравнение човекът има само 629 мускула на доста по-голямото си тяло. Главата на гъсеницата е съставена от 248 индивидуални мускула и още около 70 други, които контролират всяка част от тялото. Всеки един от четирите хиляди мускула е свързан с другите с един или два неврона.

Начин на живот на гъсеницата

Повечето гъсеници се движат бавно, отзад напред. Те първо се закрепват с последната двойка фалшиви крака, после се придвижва напред с другите си крака, като ги мести двойка по двойка, започвайки от задните. При движението кръвното налягане на гъсеницата се променя, стомахът също се придвижва синхронно с главата и задния край.

Те разчитат много на защитното си оцветяване. Някои от тях имат неприятно миришещи органи, други пръскат отрова. Други имат рога или шипове, или пък носят предпазна къщичка.

Гъсениците са много изобретателни, когато трябва да се защитават, а това им се налага непрекъснато заради мястото им в хранителната верига. За да не бъдат изяждани от птиците, някои гъсеници са еволюирали така, че да наподобяват изпражненията на пернатите. Други изглеждат като клечки и носят окраската на кората на дърветата. Други пък са ярки на цвят и това е предупредителен знак.

Част от тяхната изобретателност е така наречената танатоза. Тя се преструва на мъртва, за да не я закачат.

Някои растения произвеждат токсини с лош вкус, за да отблъскват насекомите, които ги ядат. Гъсениците пък изолират токсините в телата си и после ги използват за защита от хищници.

Хранене на гъсениците

Единствената задача на гъсениците е да ядат. Те са пригодени да го правят непрекъснато и складират храната, за да подготвят живота на възрастното насекомо. Някои пеперуди не се хранят, разчитайки на запасите, натрупани под формата на мазнина от гъсеницата.

Първото хранене на гъсеницата обикновено започва с нейната черупка. В повечето случаи, щом се излюпи от яйцето, тя изяжда черупката. Външната обвивка на яйцето има много протеин и това дава добър старт на ларвата.

Има много красиви гъсеници
Снимка: Alexas_Fotos/pixabay.com

Още от начало тя започва да яде и това е главна нейна задача. Храни се главно с листата на растенията. През това време тя увеличава телесната си маса 1000 пъти. Само за няколко седмици става неузнаваема. За тази цел тя сменя обвивката си 5-6 пъти, преди да премине следващата си метаморфоза.

Храненето е много важно в този етап от метаморфозата. Храната е важна за съзряването. В противен случай няма да има енергия, за да завърши метаморфозата или няма да може да снася яйца, когато стане пеперуда.

Периодът на усилено хранене при гъсениците трае няколко седмици. Някои гъсеници успяват да изядат 27 хиляди пъти своята телесна маса през този период.

Гъсениците като вредители

Гъсениците са сред най-големите вредители в градината. Големият им апетит нанася огромни вреди за кратко време. Необходима е профилактика и навременна борба за спасяване на реколтата.

Според хранителните им предпочитания видовете гъсеници делим на полифаги - хранещи се с всякаква растителност; олигофаги - които предпочитат растения от определен тип; монофаги - които ядат само определени видове растения; ксилофаги - такива, които ядат само дървесни видове.

Борбата с гъсеницата в градината се води с инсектициди. За целта обаче е добре да се разпознават отделните видове, за да се знае дали се хранят с пъпки, листа, цветове или плода.

Профилактиката включва редовна проверка на местата, където се развъждат; привличане на животни в градината, които се хранят с гъсеници; варосване на дръвчетата. Добра профилактика е също засаждането на култури, които унищожават гъсениците. Между тях са копъра, мащерката, кориандъра и други.

Интересни факти за гъсеницата

Една от най-интересните гъсеници е Synchlora aeratа. Тя е призната за най-красивата гъсеница. Прилича на купчинка цветове, напълно сходни с растението, на което живее, защото прикриват гърба си с част от венчелистчетата на цветето. Понякога е като пъстроцветна миниатюрна картина. Когато се превърне в пеперуда, става зелена на цвят. Затова я наричат зелен смарагд. Прилича много на цвета на скъпоценния камък.

Има и отровни гъсеници. При защита те убождат, като впръскват малко отрова. Убождането е болезнено и предизвиква обриви при хората.

Всички гъсеници, принадлежащи към токсичните, са пример за съвършената мимикрия в природата. Те показват, че не всичко е такова, каквото изглежда отвън.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати