Жаби - какво трябва да знаем

Прозрачна жаба

През ХІХ век в Сорбоната е издигнат първият паметник на жабата заради приноса, който това земноводно животно има към науката. В Токио също има паметник на тези забележителни представители на фауната, заради десетте хиляди екземпляра от тях, послужили за научни експерименти. Много важни за човека открития са извършени с помощта на жаби.

Какво кара науката да се обърне точно към тези животни за своите експерименти? Това, че жабата въплъщава най-дългия опит в историята на живота на планетата ни в борбата за съществуване. Затова тя има универсална анатомия и физиология, които я правят уникално приспособима към живот в граничната зона между сушата и водата. Благодарение на това тя е била съвременник на динозаврите и днес продължава да бъде и наш съвременник.

Характеристика на жабите

Безопашатите земноводни, с латинско наименование Anura, наричаме разговорно жаби. Те са разред земноводни, побиращ около 5000 вида. Размерите им варират в широки граници - от 1 до 30 сантиметра.

Повечето жаби имат дълги задни крака, късо тяло, пръстите им са съединени с ципа, както на предните, така и на задните крака. Очите им са силно изпъкнали навън и нямат опашка.

Най-характерната им способност е да правят огромни скокове, което е резултат на дълга еволюция на задните крака. Те са дълги и съставени от 10 кости, играещи ролята на лостове. Предните пък са превъзходно замислено от природата устройство за меко кацане.

Кожата на жабата е гола и покрита със слуз, заради което активността им зависи от влажността и температурата на въздуха. Цветът на тялото се влияе също от температурата, но и от цвета на околния фон, светлината и влажността. Жабите възприемат промените в околната среда директно с кожата си. Четири пъти в годината жабата сменя кожата си.

Зелена жаба

Една от най-оригиналните адаптации към условията на живот в граничната зона е слуховият апарат на жабата. Тя възприема слуховите сигнали с три канала. Звуковите сигнали във въздуха улавя с клетките на вътрешното ухо през тъпанчето и ушната кост. Сигналите, които се разпространяват в почвата, възприема от костите и мускулите на краката и предава през черепните кости до вътрешното ухо.

Жабата гледа безстрастно околния свят с две големи, изпъкнали очи. Ретината на жабешкото око анализира информацията, използвайки специални клетки. Наричат ги детектори на засичане. Всеки тип детектор реагира само на определени свойства на обектите. Например движението в определена посока. Всеки тип дразнене се предава чрез отделни нервни влакна до определен слой на мозъка. Там получената информация се обработва и жабата възприема обекта като едно цяло.

Жабите могат да гледат едновременно напред, нагоре и в страни. Освен това очите им играят важна роля на храносмилането. Чрез очите жабата изтласква храната по-надолу в храносмилателната система. Затова когато се храни, тя често мига с очи. Те никога не си затварят очите за дълго, дори по време на сън.

Дишането при жабите е два вида-белодробно и кожно. На сушата дишат с бели дробове, а когато влязат във водата започват да приемат въздух през кожата. Организмът им има уникална подредба - когато се потапя във водата животното провокира спиране на дихателната си система, а когато излезе на сушата белите дробове и устата се отварят за дишане.

Отровна жаба

Системата за циркулация също е много интересна. Сърцето на земноводното се състои от две секции, а в тялото тече както венозна, така и артериална кръв, която е смесена.

Начин на живот и разпространение на жабите

Тези земноводни животни обитават почти всички части на света. Живеят навсякъде. Може да бъдат срещнати в езерата, блатата, на земята, дори на няколко метра дълбочина в твърди глинени слоеве или по дърветата. Все пак предпочитат топлите места и са разпространени най-вече в тропиците.

Придвижват се по всички възможни начини. В зависимост от средата, в която се намират, те се движат със скачане, тичане, ходене, плуване, катерене. Има и летящи жаби, както и такива, които копаят дупки, през които се придвижват. Смятат ги за най-добрите джъмпери без опашки. Някои видове жаби са истински шампиони, скачат 50 пъти колкото дължината на тялото си. Ускорението по време на скок може да стигне 20 метра в секунда.

Жабите са активни през топлия сезон. В слънчево и горещо време те седят на сянка, а когато е облачно и дъждовно с удоволствие обикалят околността. Когато настъпи студът, те се скриват във влажни места, под нападалите листа на дърветата или на дъното на водоемите, където зимуват. Тропическите жаби са активни целогодишно.

Хранене на жабите

Храненето на жабите също е едно от най-интересните неща в тях. Те имат зъби на горната челюст в устата си, но те са прекалено слаби, за да разкъсват плячката и затова служат само за да я задържат в устната кухина. Улавянето на храната става чрез езика.

Той е дълъг, лепкав и много подвижен. Когато жабата забележи потенциална жертва, тя я проследява и когато е достатъчно близо, за да бъде уловена, жабата изхвърля дългия си език, за който храната залепва, и мигновено си прибира. После земноводното мига с очи, за да прекара хапката към храносмилателната си система. Те ловуват само движещи се насекоми, не забелязват и не докосват неподвижни жертви.

Жаба принцеса

Жабите се хранят главно с насекоми - различни буболечки, мухи, комари, молюски и други. В някои случаи ядат малки рибки, охлюви или паяци. Те никога не пият вода. Необходимата течност постъпва с храната или през кожата им.

Размножаване на жабите

С настъпването на размножителния период жабите се струпват близо до сладководни басейни. Първи пристигат мъжките и със силно крякане започват да викат женските. Женските отговарят на призива и се приближават до водата. Колкото по-ниска и силна е честота на звука на мъжкия, толкова повече женски му отговарят.

След чифтосването женските снасят яйца. От яйцата след 7 до 10 дни се излюпват ларвите на жабата, наречени попови лъжички. Те изобщо не приличат на възрастните жаби. Живеят във водата, дишат с хриле, нямат крака, но пък имат опашки и повече приличат на рибки. Хранят се с водорасли. После те преминават през метаморфоза, която трае около 4 месеца. Развиват се бели дробове, порастват крака, а опашката пада и поповата лъжичка става жаба. Тя е полово зрял индивид на 3 години.

Жабешкото крякане

За повечето хора най-забележителното в жабите е тяхното крякане. Когато една жаба започне своята песен, веднага към нея се присъединява друга и скоро цялата местност се оглася от жабешко крякане. То смущава често почивката и съня на човека и затова е толкова известна привичка на безопашатите земноводни. Дали всички жаби обаче крякат?

Оказва се, че не всички са певци. Най-напред женските са мълчаливи, крякат основно мъжките. Но тази особеност не е присъща на всички видове. Жабата голиат не кряка. В същото време някои японски жаби пеят като птици. Има и видове жаби, които крещят, както и други, които хъркат. Някои мърморят, други цъкат, а някои пък направо гърмят. В това отношение те са интересни и доста смешни, особено ако извиват трели като пойните птички.

Някои интересни факти за жабите

Леопардова жаба

Жабите се смятат за безобидни животни, но това невинаги е вярно. Има видове жаби, които са силно отровни. Отровата на една малка жаба може да убие населението на един град.

Трудно е да се определи колко живеят жабите. Използва се измерване на растежа на фалангата на пръстите по сезоните и според получените данни се предполага, че жабата може да достигне до 10 години живот, но обикновено изобщо не доживяват толкова дълго. Те имат твърде много врагове.

Жабите са деликатес на трапезата на човека. Ядат се задните крака, а ястията са обикновено много оригинални.

Те са студенокръвни животни, температурата им зависи от околната среда.

Най-малката жаба живее в Папуа Нова Гвинея. Тя е само 7, 7 милиметра, а най-голяма е жаба голиат - дълга е 33 сантиметра и тежи до 3 килограма

Летящата жаба всъщност прави скокове от 15 метра, което си е почти като полет до друго дърво.

Жабите нямат добре развит слух, както и обоняние, ръководят се от зрението си при лов.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати