Мухи

Муха от близо

Обикновено ние, хората, си мислим за животните, с които неизменно споделяме ежедневието си като кучетата и котки. И някак забравяме за насекомите, които са наш спътник в много по-голяма степен от всички други представители на животинския свят. А от огромното семейство насекоми най-често се срещаме с мухите.

Добре е да знаем повече за това природно създание, не само заради невероятното разнообразие от видове мухи. И не само защото е вредител и е сред животните, приносители на болести, но и заради някои ползи от мухите за природата.

Описание на мухите

Съществуването на домашната муха датира отпреди 65 милиона години. Тя е дребно насекомо с огромни за габаритите на тялото очи, двойка крила, които са прозрачни на цвят, шест крака и две малки антенки. Тялото на насекомото е сиво-черно на цвят, гърдите му са черни, а задницата му е по-светла.

Мухата принадлежи към раздел насекоми, наречени Diptera, тоест двукраки. Към този раздел спада и комарът. Характерното за тях е, че вместо четири крила, както са повечето от тях, те имат само две функциониращи, а другите две са само за балансиране.

Външният вид на мухите е различен и зависи от вида. Плодовата и каналната мушичка е едва няколко милиметра, а домашната муха е от половин до един сантиметър.

Тъй като има много естествени врагове, мухата разчита изцяло на уменията си, бързината и сръчността си, за да оцелее. Нейното тяло е подобно устроено като на останалите насекоми. То е разделено на три части, с голяма глава, гръдна структура, от която излизат крилете и дългите крайници, които са 6 на брой. Има и коремна част, в която са разположени храносмилателни и полови органи.

Главата на домашната муха е голяма и добре оформена, с две малки антенки. Те са отговорни за острото обоняние на насекомото, а също и с тях тя вкусва храната още в движение. Отдолу на главата си има хоботче, което преминава в уста с пореста структура.

Мухата не се различава от другите насекоми и като тях не диша през главата. Въздухът влиза през отвори по тялото и през малки тръбички стига до корема и гърдите. Кислородът се събира в трахеята, която е свързана към орган с течности. Течността разтваря въздуха и го разпространява из цялото тяло на мухата.

Муха кацнала на плод

Очите на мухата имат основно значение за нейното оцеляване. Те са комплексни. В горната част има две големи сложно устроени очи, а под тях има три прости. Всяко сложно око се състои от около 6 хиляди прости, които са като хиляди малки екрани, по които се предава информация. Благодарение на тази структура мухите долавят всички движения наоколо, независимо от мястото и бързината, с която се извършват. Това е причината мухата да види замахването и да отлети, още преди да посегнем към нея.

Крилата на мухата излизат от гърба и са два чифта. Основните са прозрачни. Те са високоскоростни, размахът им е 300 пъти в секунда, средната скорост е 7 километра в час и с тях мухата прави всички сложни движения при полет. Долните крила, наречени халтери, са малки, но имат важна функция за балансиране във въздуха. Ако липсват, мухата не може да контролира полета и залита във въздуха, като описва кръгове.

Краката на мухата са 6 на брой. Всеки от тях има нокът на върха, както и микроскопични вендузи, с които мухата се закрепва за разни повърхности. Тя често числи малките си крилца с тези шест крака, защото и най-малките нечистотии по тях ще нарушат равновесието при полет. Долната част на крачетата има и още една функция. Те са покрити с малки косъмчета, които представляват вкусовите сензори, с които мухата опитва храната, още докато обикаля около нея.

Разпространение на мухите

Мухите са навсякъде, където има хора. Те пътуват на огромни разстояния като неразделен човешки спътник. Кацнали на багажа или върху багажника на колата, те изминават хиляди километри, без човек дори да ги забележи. Повечето хора дори не знаят, че рекордът на самостоятелно прелетяно разстояние от една муха е 32 километра.

Мухите са разпространени основно на места, където живеят хората или техните домашни животни. Това важи особено за домашните мухи. Почти всички насекоми от този вид, които виждаме около и в домовете си са точно домашни мухи. Можем да ги срещнем на всички континенти без Антарктида и някои острови.

Хранене на мухите

Всички са виждали домашната муха как забива хоботчето си в храната. Обаче в интерес на истината, то е приспособено единствено за смучене на сокове. Когато пие течност, мухата я изстрелва направо в стомаха си. С твърдата храна обаче нещата са доста по-сложни. Тя няма с какво да откъсне, дъвче или реже храната. Храненето при мухите става по-различно, когато става въпрос за твърда храна.

Процесът е подобен на този, който се извършва при бозайниците, но вместо да дъвче в устата това става отвън. Мухата отронва с хоботчето си малка частица от храната. След това повръща слюнка върху тази хранителна частица и изчаква храната да се разложи.

Тогава тя става течна и мухата я засмуква с хоботчето си. Ако храната на мухата не се е втечнила напълно, тогава насекомото поглъща недосмляната храна и я прехвърля в друга част на коремчето си, която прилича на мехче. В това сакче постъпват периодично слюнка и сокове и така храната се смила, а после през каналчета отива право в стомаха.

Мухи

Начинът на хранене на мухата допринася за разпространение на зарази допълнително, тъй като изплютото съдържание на стомаха може да съдържа микроби и патогенни организми от предишно хранене.

Размножаване при мухите

Мухите са изключително плодовити животни. Размножават се много бързо, тъй като поначало жизненият цикъл при мухите е краткотраен. Яйцата им, с които повечето видове се размножават, са светли, с овална форма и само милиметър големина. Снасят ги на купчини най-често върху топла разлагаща се органична материя. На другия ден се излюпва ларва. Тя представлява червейче, което живее 7 дни. Храни се с отпадъци, после изпада в сън, а когато се събуди, сменя кожата си и вече е по-голяма. Това се повтаря три пъти. Накрая покривната кожа става кафява и се втвърдява. Ларвата става какавида. Зад този щит тя развива органите си и накрая се превръща в муха. След 3 дни малката мушица вече е възрастен екземпляр, готова е за размножаване и снасяне на нови яйца.

Поради краткия си живот мухите имат малко време за размножаване и затова не го прахосват. Женските и мъжките мухи летят на облаци при ухажването, което трае няколко минути. Могат да се чифтосват и във въздуха. Оплождането на женската става само веднъж, а после тя снася яйца до края на живота си, средно по 500 всяка от тях.

Видове мухи

Съществуват над 120 хиляди вида мухи, които науката вече е описала. Вероятно действителното число е доста по-голямо. Различните видове мухи са групирани в родове и семейства. Мухите от едно семейство могат да имат еднакви навици, като например да бъдат кръвосмучещи или да се размножават във фекалии.

В зависимост от видовете или само женските екземпляри, или и двата пола смучат кръв. При хапещите видове устройството на устната кухина също се различава и зависи от стратегията на хранене.

Сред най-известните видове мухи, освен домашната, са също зелената муха, плодовата мушичка, черната муха поленията, еленовата муха и конската муха.

Зелена муха

Тя има лъскав металически зелен цвят. Характерни са с червения нюанс на очите си. Срещат се най-вече около фермите. Големите представители на вида зелена муха се хранят с цветен прашец. Те пренасят патогени, ако мухата кацне върху храна, след като е била контактна с изпражнения или мърша. Женските слагат яйцата си върху мъртви, ранени животни или в изпражнения. Тези мухи са интерес за науката заради възможността с техни ларви да се лекуват некрози.

Плодова муха

Те са много малки на размер. Плодовите мухи предпочитат плодовете или други захарни субстанции за хранене и размножаване. Носят зараза, която предизвиква чревни и стомашни неразположения.

Черна муха

Мухи по конете

Те живеят във влажните гористи местности в полутропиците. Най-активни са черните мухи при залез и са много дразнещи, но през нощта почиват. Тъй като ларвите им се развиват добре в течаща вода, могат да бъдат видени край водоемите. Възрастните хапят откритите части на тялото и се смята, че ги привличат тъмните цветове.

Конска муха

Тези мухи хапят болезнено. Снабдени са с челюст, която прилича на ножица и буквално режат плътта. Кръвосмучещи са женските, а мъжките се хранят с прашец от цветята. Привличат ги тъмните цветове и силните миризми.

Някои факти за мухите

Тъй като основно са вредители и приносители на различни болести, борбата с мухите се води с различни средства. Домашните мухи са унищожавани и прогонвани както с различни видове капани, така и с препарати. Мухите - паразити по животни и растения се третират с препарати.

Болестите, които пренасят мухите, звучат стряскащо - гангрена, туберкулоза, дизентерия, антракс, чума, както и различни отравяния. Мухата цеце в Африка пренася опасната сънна болест.

Вкусовите рецептори на мухите са на краката им. С това те са подобни на пеперудите, чийто вкусови рецептори също са на крайниците.

Въпреки, че има много вреди от мухите. Те са и също толкова полезни.

Някои мухи опрашват цветя.

Мухите рециклират остатъците от храните и без тях всъщност щеше да бъде много по-мръсно.

Те са част от жизнения цикъл в природата, без тях няма да ги има жабите, гущерите, водните кончета, паяците, прилепите, рибите и птиците.

Мухите са показател за качеството на водата.

Положителната им роля в градините си изразява в това, че ларвите им се хранят с листни въшки и така пазят растенията.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати