Фауната на Земята ни предлага невероятно разнообразие от видове. Някои от тях веднага приковават погледа ни с огромните си размери, красивата си осанка или някаква причудлива особеност, която рязко ги отличава от другите.
Има обаче и такива сред тях, които са трудно забележими от човека, но все пак са спечелили човешкото внимание. Такъв е случаят с червея. В Древен Египет са обявили най-малкото нисше трипластно животно за свещено. В Древна Елада Аристотел ги нарекъл червата на земята. Самият Дарвин им отредил достойно място в историята на света с твърдението, че слузестите създания изиграли важна роля в световното развитие.
Произход на червеите
С просто устроения си мозък червеите демонстрират поразителни способности. Червеите се числят към разред нисши многочетинести животни и се делят на три основни типа: плоски, кръгли и прешленести червеи. Предполага се, че те са прародител на всички мекотели, членестоноги и бодлокожи.
Многообразието им подсказа дълга еволюция и присъствие на Земята, през което са се адаптирали добре към различни форми на живот. Болшинството червеи живеят самостоятелно, но някои са се приспособили към паразитна форма на съществуване. Те паразитират върху други животни или върху човека. Към паразитите спадат обикновено кръглите червеи, които живеят както във водна среда, така и на сушата. Те са съперници на бактериите.
Ще разгледаме по-подробно историята и характерните особености на непаразитните земни червеи, тъй като те се оказват неочаквано полезни за човека и природната среда.
Устройство на червея
Всички червеи имат издължено тяло, което се състои от сегменти, подобни на малки гевречета, прилепени плътно едно до друго. Всяка сегментирана част се задвижва от две групи мускули. Първата група е разположена под кожата и образува пръстен около тялото на нисшето трипластно. Под този слой по дължината на червейчето се намира втората група мускули. Животното се движи като разтяга и свива тези противоположни мускулни групи и мести ритмично сегмент след сегмент под формата на вълна.
Ако бъде взет в ръка, се вижда как червеят се гърчи и извива. Причината са сетивните му органи, разположени по тялото му. Те са почти 2 хиляди само на една сегментирана част. Чрез тези органи червеят има чувство за допир, разграничава вкусове и усеща светлината.
Червеят се захваща за почвата или околната му среда с помощта на малки влакънца. На всеки от сегментите му има такива четинки, които действат като греблата на лодка. Той гребе с тях във всяка посока, използвайки един ред власинки, а ако бъде уплашен, може да забие единия си край и да прибере веднага другия.
Когато птица откъсне задния край на червея, той просто пораства отново, но никога новопоявилите се части няма да надвишат броя на загубените. Според учените всеки сегмент има малък електрически заряд и с него червеят възстановява загубени части, докато достигне предварително зададения си общ заряд.
Хилядите сетивни органи и сложните мускулни системи са свързани с мозъчния ганглий, който се намира в края на червея, където е устата му. Опитите показват, че освен физически способности червеите имат ограничени възможности да запомнят и това им помага да избягват опасностите.
На повърхността червеите са слузести и това ги прави отблъскващи за хората. Тази повърхностна особеност обаче им позволява да дишат. Те нямат дихателна система. Червеите дишат с цялата си кожа, а за целта тя трябва да е влажна. Тя е пореста като състав и кръвоносните съдове близо до повърхностния кожен слой поемат кислорода от въздуха или от наситената с кислород вода и отделят въглероден двуокис. Обмяната на газове може да стане само през мокра обвивка. Ако червеят изсъхне, той бавно ще се задуши.
Има и още една особеност, на която хората стават свидетели често. Когато червей бъде хванат в капан в собствения си тунел по време на проливен дъжд, запасите от кислорода във водата бързо се изчерпват и това е причина червеите да излизат навън при пороен дъжд. Ако останат вътре, те ще се задушат. Ние пък ги наричаме заради тази особеност дъждовни червеи.
Видове червеи
На Земята има около 1800 вида червеи. Те населяват всички части на планетата с изключение на най-сухите и най-студените. Под саваните на Южна Африка може да се открият само 70 червейчета на квадратен метър почва, а в горите на Канада на същата площ броят им може да достигне до 700.
Начин на живот на червеите
С изключение на полярните области и пустините, във всички други земния региони могат да се срещнат земни червеи. В целия свят са известни 3 хиляди вида от тях, в Европа се срещат само 400 вида като в обработваемите земи се срещат само от 4 до 11 вида.
Земните червеи предпочитат глинестите почви. Те са хермафродити и се развиват бавно, изключение правят само тези в почвата под окапалите листа на дърветата.
През годината се развива само едно поколение, което образува най-много до 8-12 пашкула (яйца). В зависимост от вида си, тези нисши обитатели на земята живеят от 2 до 8 години. Полово зрелите се познават по гениталното поясче около тялото.
Най-активни са през март и април, както и през септември и октомври. През лятото, в сухото и горещо време много видове се заравят в по-дълбоките земни слоеве и изпадат в състояние на латентност.
През по-студените периоди на зимата червеите се оттеглят в незамръзналите части на тунелите си и метаболизмът им се забавя силно. През топлите зимни дни стават отново активни. Те могат също да мигрират в обработваемите площи от близки необработваеми земи. Миграцията му е до 20 метра годишно.
Хранене на земните червеи
Храненето на земния червей е най-важната част от неговия живот за хората. Червеите се хранят основно с мъртви растителни частици. През нощта те поглъщат по тревата части, които са се развили по почвената повърхност и вкарват мъртви растителни частици в тунелите си за предварително храносмилане от почвените микроорганизми за време от 2 до 4 седмици. Земният червей няма зъби и затова не може да яде корени. За да се развие обаче се нуждае от много хранителни вещества.
Когато се движат в самата почва, тези малки животни са като малки орачи. Проправяйки си път, те ядат тор, почва и гниеща растителност, като отделят огромно количество отпадъчни вещества. Изчислено е, че в Англия годишно те отделят по 20 това отпадъчни продукти на един хектар площ, а около Нил по 2500 тона на хектар.
Храносмилателната система на червея преработва така хранителните вещества, че растенията могат да ги усвояват и затова отпадъчните продукти от тях са полезни за растителните видове, те увеличават плодородието. Вредните микроорганизми в почвите умират, след като преминат през храносмилателната система на червея. Хранейки се, червеите прочистват почвата. Те са съвършената рециклираща машина на природата, защото живеят сред отпадъци и произвеждат хранителни вещества.
Ползи от червеите
Има много ползи от червеите. Забележителните способности на червея се използват в преработването на отпадъчни продукти. В Австралия половин милиард червея се използват за преработка на отпадни води от компания там. Червеите се държат в специални отделения и се хранят със свински и човешки тор, смесени със смляна отпадъчна хартия и други органични вещества. Всеки ден те изяждат количества до 100 процента от собственото им тегло, произвеждайки богат на хранителни вещества продукт за растенията, който се продава.
Червеите се използват и за храна от хората. Те съдържат същите полезни аминокиселини, които има и в говеждото месо. Червейчетата в сухо състояние се състоят от 60 процента белтъци, 10 процента мазнини, съдържат калий и фосфор. Някъде ги пържат, другаде ги ядат сурови.
Те са храна и за много животински видове. Голяма част от морските животни, както и редица сухоземни видове се хранят или основно с тях, или са част от менюто им.
Някои факти за червеите
Гигантският австралийски дъждовен червей може да стигне метър и половина дължина. Той е застрашен животински вид.
Червеите гребат почвата с власинките си като с гребла.
Тези нисши животни осигуряват плодородието на почвата.
Земните червеи аерират почвата и подобряват просмукването на водата в нея.
Те са перфектен биоконтрол от природата. Подпомагат по-доброто усвояване на въглерода и ограничаване на парниковите газове, с което оказват благотворно влияние върху промените на климата.
